Comments on: 2010-01-28 работохолизъм

By: Renegade

Renegade — Sat, 30 Jan 2010 04:23:42 +0000

Прав си пич. само с една корекция. Ако не работиш това което ти харесва просто няма да го правиш добре. Ще ми повярваш ли че в момента съм manager във SubWay и ме гледат като идол, как точно се прави /знаеш с какво се занимавам по принцип/

By: kirande

kirande — Fri, 29 Jan 2010 11:21:31 +0000

@Васил Не е ясно дали е въпрос на късмет, колкото не е ясно дали каквото и да е е въпрос на късмет. Не че съм привърженичка на концепцията на съдбата, но със сигурност има неща, които не можем да контролираме.

Просто има хора, които никога не събират смелост да си намерят работа, която ги удовлетворява - дали от страх, дали от тревоги, дали заради средата, в която живеят, дали защото никога не им хрумва да се опитат. Елементи всякакви. А и хората в “по-развитите” страни вече гледаме от много високо на нещата - ако имаш желание и си достатъчно мотивиран, можеш да правиш всичко. После да ходи народа да си търси призвание - икономика, МИО и европеистика има за всички.

By: cllleo

cllleo — Fri, 29 Jan 2010 11:21:02 +0000

@Васил - всъщност явно хората, които се разбираме с началниците си, сме малко. Аз нямам проблем да идвам, когато си искам, като нямам работа, но съм показала достатъчно ясно, че като има нещо належащо, ще спя тук. Изпитвам истинско удоволствие от това, всъщност. Върша си работата заради самата нея, но факта че се оценява отсреща е много значим. За съжаление повечето работодатели явно не разбират това, наистина не знам защо. Все чувам за някакви нехуманни схеми на отчитане - кой кога влиза на работа, колко мин почива и тнт. Не виждам как това заторозяване подпомага процеса.
Темата за човека до теб- съгласна. Това да се убиеш от работа и като приключиш да ти и мрънкат - непоносимо.

By: Марио Пешев

Марио Пешев — Fri, 29 Jan 2010 11:04:22 +0000

@Васил, аз също имам системи за разплащане, с които оперирам, и там се налага нещата да вървят като хората. Въпреки това хората правят от мухата - слон и за съвсем дребни дори визуални корекции вдигат пара до небесата. Вече се научих да се карам за такива неща, защото няма накъде.

За жената си прав - зад всеки силен мъж стои по една силна жена. Ако намериш някой, който да те разбира и подкрепя за това… чувството е несравнимо. Напълно несравнимо.

Много ме е яд на работодателите, които очакват да висиш в офиса от 9 до 6 и да симулираш работа. Заклевам се, абсолютно малоумно е в голям процент от случаите.

By: Vasil Kolev

Vasil Kolev — Fri, 29 Jan 2010 11:04:02 +0000

@Kirande, не съм съгласен, не виждам къде играе късмета в намирането на работата, която ти харесва :) Това си е нещо, което зависи от теб и от желанието ти да го направиш, според мен всеки би могъл да го направи.

А много ми хареса това от wikipedia, аз значи съм ergomaniac :)

By: Vasil Kolev

Vasil Kolev — Fri, 29 Jan 2010 11:00:20 +0000

@Марио, аз също съм 24/7 - като админ моите неща трябва да работят постоянно и всъщност е нормално да трябва да ме събудят по някое време (а снощи трябваше да постоя малко повече, защото работех с един малко бавен и съвсем леко тъп тип в щатите по нещо спешно). В крайна сметка тия неща с работодателя се уточняват - аз нямам проблем да идвам на работа в 12 (по принцип почваме към 10-11, и успявам да дойда), просто защото знаят, че могат да разчитат на мен, когато е наистина спешно. Също така знаят и кое е спешно и кое не е, което пак се постига с комуникация.

Освен това, ние не сме средно-статистически служители - не вършим тъпа рутинна работа, че да я правим от 9 до 5 и да ходим вкъщи.

А по темата за жените - всъщност добрата жена страшно много помага като котва в реалността :) Има кой да ти каже отстрани кога си се претоварил, ако не го усетиш сам например (и да ти го каже достатъчно ясно).

@Batgeorgeone, това е от нещата, дето сам трябва да разбереш, иначе не върши работа. Не съм сигурен, но май тия неща съм ги чел преди и съм си мислел “ебаси глупостите” :)

By: kirande

kirande — Fri, 29 Jan 2010 10:57:54 +0000

Човек или си намира призвание, или не. Много хора се чудят как успяваш да си работиш с удоволствие и да стоиш толкова време “на работа”, защото те самите не намират чак толкова удоволствие в работата си и гледат да си тръгнат 10 минути по-рано. Това не е задължително да е лошо, понякога е въпрос на късмет - да намериш нещото, което те вълнува и което кара мартинките ти да треперят :D

На мен ми стана интересна самата дума “работохолик”, за което (както винаги) помогна Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Workaholic

By: cllleo

cllleo — Fri, 29 Jan 2010 09:36:28 +0000

Много добро четиво, браво ,че си намерил такава златна среда. Всъщност аз използвам доста от тези неща - особено това, че не може да работиш като робот и малка почивка и разсейване са жизнено необходими. И не, не твърдя, че ще умра от работа, обичам си я и всъщност в моя случай никой не ме ръчка - ако не ми харесваше нямаше да прекарвам цели нощи в ровичкане как да я свърша по-добре. Просто според мен има нужда от малко по- ненатоварени периоди - сиреч такива, в които нямам супер належащи таскове + университет + опит да съм мила, сладка и добра като преуморената половинка дойде вечерта. И нощи в които не се налага да лежа между два лаптопа, а мога да изляза и да бъда социално животно. То това вече не е работохолизъм, работохолизма е докато се забавляваш. Трябда да измисля как да я докарам до положение, че да си оставам в границата на забавлението :)

By: Марио Пешев

Марио Пешев — Fri, 29 Jan 2010 08:59:07 +0000

Работохолизмът ми е почти болна тема. Разделял съм се с 2 девойки след няколко месеца опити да ми смогнат на работохолизма. Изисква се специфичен начин на живот, за да може някой да е толерантен към него. Сиреч работохоликът може да бъде разбран почти само от равносилен на него, иначе… Няма как да възприеме за какво иде реч.

И да, обичам си работата, но принципът ‘работи това, което искаш, и няма да се наложи да работиш и ден’ не влиза в сила при 24/7 работа, когато си на линия непрекъснато. Съгласен съм с теб за претоварването, че трябва малко почивка, за да може да събереш мислите и когато ти дойде мотивацията, да наваксаш за броени минути. Въпрос на inspiration.

Проблемът се корени в две неща: работохолизмът ми, който ме кара постоянно да работя, но организмът умира след 2-3 седмици нон-стоп, както и неспособността ми да обясня достатъчно ясно на клиента, че не съм роб от Африка и не съм длъжен да съм на линия постоянно и да оправям всичко. Затова и двете направления са в IMPORTANT TODO листата.

@BatGeorgeone, средностатистическият служител във фирма няма право на избор. Имаш таскове за деня и това е. Не можеш да решиш кога и как да почиваш - и точно това е скапаното на цялата история.

By: Vasil Kolev

Vasil Kolev — Fri, 29 Jan 2010 08:56:31 +0000

@Василена, само да отбележа - работохолизмът не е болест. Иначе всички, дето харесваш и правиш ще е такова - слушането на музика, спането и т.н.. С всичко почти можеш да се утрепеш, това не го прави болест.
(т.е. стига дава причини на батковците в бели престилки да дойдат да ме съберат :) )