татко Крокодил

I’m dead tired from searching or pathing software so it can be exploited. Because of that, for this entry – just one link: http://www.wherethesundontshine.net/ .

Скапан съм от изнамиране или патчване на софтуер да може да се експлоитва. За това за днес – само един линк: http://www.wherethesundontshine.net/ .

Кратък update за тениските с adminspotting:
Всякакъв размер и всякакъв цвят може да са, ще се правят на ситопечат. Пратете си заявките до valhalla_bg@yahoo.com или на ICQ 116490768 до петък на обяд, за да може да се поръчат и печатат. Цената е 10 лева на тениска.

(I have a monstrous headache. I’ll have to check why.)

Today was an interesting day – I have flipped my biological clock, I wake up at 5 in the afternoon, after not being able to sleep until 8 in the morning. I did this in one day, there’s something wrong…

The lecture for Stara Zagora is coming good, but there’s still some things in its style that I don’t like, and looks like I’ll optimize it like an assembly code, line by line, word by word, until it stops to sound like a text that suffers a bad form of the ‘politically correct’ syndrome.

Today I had an interesting conversation, with Velin, Albert and Bombe (Lora was there too, but wasn’t really willing to join – she wasn’t feeling well, and I didn’t help with my noisiness – Lora, sorry), on the topic of… something like the free software and the commercial solutions (the debate started from my hatred for one software vendor). The thing that amazed me the most was my own reaction – I didn’t expect, that I’ll be so keen to argue, to defend the free software, and to get so annoyed by the ideas how great was the MS software…

When I got home (and read the book I bought today, “Line of the dreams” (that’s a bad translation) by Lukyanenko, it’s worth reading), I started thinking about my reaction – I hate fanatics, and I almost acted as one (ok, I was outnumbered :) ), so I decided to get this clear for myself – why do I hate so much the idea to use any kind of commercial software or some such solution. I’m not saying that everything can be accomplished by using free software, but I’m a hard opponent of the idea that the place of the free software is out of the datacenters, for small things, like some kind of a toy. For everyone that thinks this way, there are some case studies at the postgresql site, which can change their mind. Everyone willing can find enough examples for a lot of serious applications of such software, with all it’s extras. It’s not a coincidence that a lot of big companies are starting to invest in the development of projects like linux and apache – but I’m drifting off-topic here…

My own reason to use linux, and debian (and such software in general), is simple – they allow me to do my job, without limiting me. If there is something that I believe in, it’s that a person has to do its job, and that’s a serious part of the meaning of life (well, at least in mine :) ). To do a comparison, the commercial software is developed by corporations, whose idea is to profit, and the free software is developed with the idea to do it’s job. I find this an easy choice :)
How does exactly the idea of corporately-developed software obstructs the work? One example is the vendor lock-in, there aren’t a lot of places, that use software by only one vendor, and have no problems with it, like when communicating with other people, like restriction to the abilities only to software of this vendor (and let’s be honest, even if there are vendors with EVERYTHING in their portfolio, they don’t always work, and in a lot of cases aren’t in the limits of the budget even of some big corporations). This practice also gives the vendors the ability to directly extort money from their customers, by making them pay for unneeded upgrades.
And something really important for me – with free software, I can know how exactly does my system work, from the top to the bottom, I have documentation, source code, people, that I can ask, and there’s always google. If I decide, I can bite the billet, and solve a lot of problems on my own, to add some new feature, and whatever I want – I have rich enough choice, and this way I can learn something new. With a lot of the commercial software I don’t feel like an administrator, but like an operator, a monkey in front of the keyboard – I know, that some clicks will do something , but I have no idea WHY would that happen, and what’s going on underneath, and I have no way of understanding it, except if I get the disassembler (I really don’t want to talk about the quality of some vendors’ documentation, which in a lot of cases is an press release, not something useful). Not to mention the fact that a lot of the commercial solutions are _UNDULY COMPLICATED_, to be buzzword compliant, and/or to make up a new buzzword, with which to draw in new customers. And of course, you’re limited to the vendor’s idea of what you need, except if I get to write something from the start.
(an example for the things that’s almost impossible to get to know – the RPC protocols of some vendors. The custom solutions to do stateful inspection of these protocols are another ‘funny’ method for extortion … :) )

(Зверски ме боли глава. Трябва да проверя защо.)

Днес беше интересен ден – пак съм си обърнал режима, и станах в 5 следобед, след като не можах да заспя до 8 сутринта – успях да си преобърна режима за един ден, има нещо сбъркано в тая работа…

В общи линии съм на път да направя един приличен вариант на лекцията си за Стара Загора, но все още нещо в самия стил и изказ не ми харесва, и изглежда ще я оптимизирам като асемблерски код, ред по ред, дума по дума, докато спре да прилича на текст, страдащ от тежка форма на синдрома ‘politically correct’…

Днес имах интересен разговор, с Велин, Алберт и Бомбе (Лора също беше там, но нямаше голямо желание да се включи, не и беше добре, и май и аз с моята разпаленост не помогнах много – Лора, извинявай), на тема … в общи линии свободния софтуер, и комерсиалните решения (разговорът тръгна от моята омраза към един определен производител на софтуер). В цялата работа най-много се изненадах от собствената си реакция – не очаквах, че ще се запаля чак толкова, да защитавам свободния софтуер, и да се дразня толкова от идеите за това колко хубав всъщност бил MS софтуера…

Като се прибрах (и си изчетох книжката, която си купих днес, “Линията на бляновете” на Лукяненко, струва си), се замислих по въпроса – аз мразя фанатиците, а май се държах точно като такъв (е, трябваше да споря срещу числено превъзходство :) ), и реших да си изясня въпроса за себе си – защо всъщност ми е толкова гадна идеята да използвам изобщо някакъв комерсиален софтуер или някое такова решение. Далеч съм от мисълта, че абсолютно всичко е постижимо със свободен софтуер – но пък и съм твърд противник на идеята, че мястото му е извън datacenter-овете, за дребни неща, едва ли не – за играчка. За тези, които смятат така, има няколко case studies на сайта на postgresql, които могат да им променят мнението. Всеки желаещ може да си намери достатъчно примери за много сериозно приложение на такъв софтуер, със всичките му екстри. Съвсем не случайно толкова големи компании влагат средства в разработката на проекти като linux и apache – но нека не се отклонявам от основната си мисъл…

Моята причина да ползвам linux, и debian (и изобщо такъв софтуер), е проста – те ми позволяват да си върша работата, без да ме ограничават. Ако има нещо, в което да вярвам, то е, че човек трябва да си върши работата, и това е сериозна част от смисъла на живота (поне на моя :) ). За сравнение, комерсиалният софтуер се разработва от корпорации, чиято основна идея е да печелят пари, докато свободният софтуер се разработва с идеята да върши работа. За мен поне изборът е ясен.
Точно с какво пречи идеята на корпоративно-разработвания софтуер да си вършим работата? Един пример е vendor lock-in, много са малко местата, които използват софтуер само от един производител, и които нямат някакви проблеми от това, като комуникация с други лица, като ограниченост на възможностите само до софтуер на този производител (а нека бъдем честни, дори да има такива производители, които имат ВСИЧКО в листата с продукти, те не винаги работят добре, и много често не са в границите на бюджета дори на големите корпорации). Също така тази практика дава в ръцете на производителя възможността директно да си изнудва клиентите, като ги принуждава да плащат за ненужни upgrade-ове на софтуера си.
И най-важното за мен – при свободния софтуер аз мога да знам как работи системата ми, от-до, имам си документация, имам си source код, има хора, които мога да питам, има и google. Ако реша, мога да се хвана, и да си реша сам някой проблем, да си добавя моя възможност, и каквото си реша – имам достатъчно богат избор, а и така мога да се науча на нещо ново. С много от комерсиалния софтуер се чувствам не като администратор, а като оператор, като маймуна на клавиатурата – аз знам, че няколко щракания ще доведат до определен резултат, но в крайна сметка – защо ще стане така, и какво става отдолу, няма как да разбера със сигурност, освен ако не се хвана с disassembler-а (изобщо не искам да говоря за нивото на документация на някои производители, която в много случаи си е рекламна брошура, а не нещо смислено). Да не споменавам факта, че много комерсиални решения са _НЕНУЖНО УСЛОЖНЕНИ_, за да са buzzword compliant, и/или да си измислят buzzword, с който да зарибяват клиенти. И разбира се, съм ограничен до разбиранията на производителя за това както ми трябва, освен ако не се хвана да си пиша нещо от нулата.
(за пример за неща, които е почти невъзможно да се разберат – RPC протоколите на някои производители. Custom решенията, които се справят със stateful следене на тези протоколи, са още един забавен метод за изнудване … :) )

Nothing interesting…
Last night I fought with cinelerra, and in a few hours I wasn’t able to make it import any kind of video file. There is something really wrong either with me, or with the documentation, but it denied to accept anything as video, and in some cases got SIGFPE. Some more struggling, and I’ll look for another editor (or, god forbid, I’ll go back to avidemux).

Zhoro accidentally has touched a subject in his blog, I too often mention god (mostly with the phrase “You have to consider the possibility that God doesn’t like you. He never wanted you. In all probability, he hates you”). Once I had the idea for a religion with a god of networks and servers, today I thought a bit more, and again got to the conclusion, that in the end for us it doesn’t matter if there is such supreme being or not – it has problems on it’s own, and doesn’t have the time to bother with us, and we can just thank it sometimes :) In the end, it provides us one really enjoyable free service – the life :)

And a quote from slashdot:

Reminds me of a story set in NYC. I think it was either a movie being shot or a study to test how people would volunteer to help. What they did is fake a bus crash.

The unexpected result was that quite a few people got on the bus and faked being injured in an attempt to have a claim.

Нищо интересно…
Снощи се борих с cinelerra, и за няколко часа не успях да import-на какъвто и да е видео файл. Има нещо много сбъркано или в мен, или в документацията, но то отказва да признае каквото и да било за видео, и от време на време ми дава SIGFPE. Още малко, и ще си потърся друг редактор (или не дай си боже, ще се върна към avidemux).

Жоро без да иска, е засегнал една тема в блога си, доста често и на мен ми се случва да споменавам бога (основно с фразата “You have to consider the possibility that God doesn’t like you. He never wanted you. In all probability, he hates you”). Освен, че имах идея за религия с бог на сървърите и мрежите, днес пак се замислих по въпроса, и пак стигнах до извода, че в крайна сметка за нас няма значение дали има или няма такова върховно същество – в крайна сметка то си има собствени проблеми, вероятно не му е до нас, и в крайна сметка можем да му благодарим от време на време :) В крайна сметка, то ни предлага един много забавен free service – живота :)

И за финал, цитат от slashdot:

Reminds me of a story set in NYC. I think it was either a movie being shot or a study to test how people would volunteer to help. What they did is fake a bus crash.

The unexpected result was that quite a few people got on the bus and faked being injured in an attempt to have a claim.

A story, that some people are trying to make me tell, in Zhoro’s blog’s comments, and which is probably my biggest screw-up :)

It happened on one Stefan’s day (somewhere between Christmas and New Year), 1998 (or was it 1997?), we celebrated it in a friend, Stefan (blurmind, may he rest in peace) in Dobrich. There were a lot of people invited, some of them – from irc. I wanted to get really drunk because of some reason, and I killed a 3/4 bottle of gin in about half hour, after which some stuff happened, I logged somewhere, etc, but my memories really disappear. I (somewhat) remember that I lied on some balcony (some people said that is was for about 40 minutes), then they carried me to the taxis, to get home (I almost have gotten into a fight there, I haven’t seen that the taxi that I tried to sit in has already been busy). I somewhat had reached home (thanks, autopilot!), where I almost remember vomiting through the window, and that in about 4 in the morning my father checked my pulse. In the morning I found the hard way that I’ve puked all over my hair.
(this should give you a vague idea how drunk I’ve been)

The fun thing was, that I found that I’ve written some of my passwords in my notebook, that I carried then. I don’t have any recollection why and how I’ve done that, but the first thing I did was to call the office to have them changed… I heard that some people had the idea to use them in some way, but nobody did…thanks :)

Another funny moment – Rumen Svobodnikov was there, and I found out about that a few months later… I started really to hate gin then.

Една история, която в коментарите на блога на Жоро ме карат да разкажа, и която е може би най-голямата ми издънка:)

Случи се на един Стефановден, ако не се лъжа 1998(или 1997?), празнувахме го у един познат Стефан (blurmind, мир на праха му) в Добрич. Бяха поканени доста хора, и от irc. Аз по някаква определена причина бях решил да се напия ужасно лошо, и утрепах 3/4 бутилка джин за около половин час, след което ставаха някакви работи, аз се логвах някъде, и т.н., но спомените ми определено изчезват. Помня (донякъде) че лежах на една тераса (казаха – около 40 минути), после са ме занесли до такситата да се прибера (намалко да си изпрося боя, не съм видял, че таксито, в което съм сядал, било заето). По някакъв начин съм успял да стигна до вкъщи (да живее автопилота!), където май помня как повръщах през прозореца, и че в около 4 сутринта бащата ме проверяваше дали имам пулс. На сутринта по лошия начин открих, че съм си опровръщал косата.
(това трябва да даде бегла идея колко зле съм бил)
Смешното беше, че по някое време открих как съм си записал няколко от паролите в тефтерчето, което тогава носех в себе си. Никакъв спомен нямам и досега как и защо съм го направил, но първото нещо, което направих, беше да се обадя до офиса да ми ги сменят…. Доколкото чух, някои хора са имали идеята да се възползват по някакъв начин, но в крайна сметка не се е стигнало дотам:)

Друг весел момент – оказа се, че Румен Свободников е бил там, а аз това го разбрах няколко месеца след това… От тогава финално намразих джина.

I know, I know, I haven’t blogged in the last few days, and a lot of people complained :)

To begin, if someone didn’t hear – there’s a big hole in the internet, a great problem, beware, the bad people will eat us all! Some people described the problem, that you can reset a TCP connection, if you’re able to send a RST or SYN packet, which to fit in the receive window of the connection, something, that’s known at least since the implementation of the first TCP/IP stack, and just because a lot of routers use 16 bit receive windows, it takes (theoretically, without thinking, and in the bad implementation) one connection resettable with 2^16 packets, which could led to problems. The thing that everyone talks about is BGP sessions.
So, for networks, which don’t have the proper filtering, haven’t implemented MD5 signing of the packets for the BGP sessions (which could be a bigger problem, that leads to DoS in a lot of Cisco routers), (or just the looking glass shows to everyone the TCP sequence numbers), this is a problem. But a 20 year old problem doesn’t deserve the damn idiotic attention, i think.

I still haven’t moved, because there isn’t a inet connection at the new place, but I’m working on it, and I hope that the next week I’ll find a way to do it :)

I’m working on my lecture for the Linux seminar in Stara Zagora, I already sent a plan to the list, and I think that I’ll make in into a paper, and I’ll put it on my site, to give it to other people to read – the problems that I’m about to talk about, are really serious, and looks like they’re not just local for us, judging by
this and this articles in theregister.co.uk.

The Network Security course is going well, today we’ll be digging deep in some architectures, to see how much we will confuse the students. We’re thinking about one more course for the next year, as a continuation to NS2, but because it’s still not sure, I won’t talk about it (I’ll just leak that it’s temporary name in the moment is “(fighting) cyberterrorism)”, which in out opinion sound stupid :) ).

My mother is visiting again, and tonight she made the observation (because my machine is in my room, and she’s sleeping on another bed here), that my keyboard was too noisy… People don’t appreciate the IBM Model M… :)

Only offspring can have a song ‘Da Hui’ (translation: hui == penis/dick/cock in bulgarian), the lyrics sound really funny to me, you can find them in google :)

Знам, знам, не съм писал от няколко дни, и много хора се оплакаха:)

Като за начало, който не е чул – голям пробив има в интернетя, голям проблем, пазете се, лошите хора ще ни изядат! Няколко човека описали проблема, че може да се reset-не дадена TCP връзка, ако успееш да изпратиш RST или SYN пакет, който да попадне в receive window-а на връзката, нещо, което е известно поне откакто е написан първия TCP/IP стек, и понеже като идея router-ите ползват 16битови такива прозорци, това прави (на теория, без да се мисли, и при кофти имплементации) една връзка пробиваема с 2^16 пакети, което може да доведе до проблеми. Говори се най-вече за прекратяване на BGP сесии.
Е, за мрежи, които нямат правилно филтриране, не са implement-нали MD5 подписване на пакетите за BGP сесиите (което се оказа още по-голям проблем, и може да докара DoS при доста Cisco рутъри), (или пък looking glass-а им разказва на всички за TCP sequence номерата), това си е проблем. Но определено проблем на поне 20 години не заслужава чак такова идиотско внимание, поне според мен.

Аз още не съм се преместил, защото няма как да си подкарам net на новото място, но работя по въпроса, и се надявам следващата седмица да намеря начин да го направя :)

Пиша усилено лекцията си за линукския семинар в Стара Загора, вече изпратих един план на листата, и мисля това, което говоря, да го направя и като paper, и да го кача на сайта си, за да може и други хора да го прочетат – проблемите, за които мисля да говоря, са много сериозни, и като гледам – не са само при нас, съдейки по тази и тази статии в theregister.co.uk.

Курсът по мрежова сигурност върви добре, ще започнем да се ровим днес дълбоко в разни архитектури, да видим колко още ще объркаме студентите. Обмисля се и един нов курс за догодина, като продължение на МС2, но понеже още не е уточнен, мисля да не говоря за него (мисля да изтърва само, че временното му име в момента е “(борба с) кибертероризъм”, което обаче по общо мнение звучи тъпо :) ).

Майка ми пак ми е на гости, и снощи ми направи забележка (понеже машината ми е в стаята, и тя спи на едно съседно легло), че клавиатурата ми тракала много… Това е – хората не оценяват IBM модел M … :)

Само offspring могат да имат песен ‘Da Hui’, страшно смешно ми звучи, като си превеждам текста на български, потърсете в google :)

I feel like drinking.

Looks like I have an explanation why most of the serious system and network administrators, and computer people in general either drink a lot, or smoke, or both.

In the last few days I didn’t have enough time to read all the mailing lists, and there were a lot of messages piled up in linux-kernel, nanog and full-disclosure. lkml s nice to read, half of it goes through the del key, and you can learn a lot of new and interesting things. But NANOG and FD weren’t nice – there are again discussions about the ways of solving some serious problems, like spam, infected machines, etc, and in the end as I see it, nobody’s optimistic – in FD one guy said that after MSBlaster the users should’ve learned how to update their machines, and some other people replied to him with counterexamples from the real world, that proved him wrong.
(I feel the urge to help in the development of a worm, which uses several different vulnerabilities, and one hour after infecting the machine deletes everything possible from the disk drive. Also, if possible, it flashes the BIOS. And starts playing some harmful noise from the sound card. And does seeks over the disk drive in such pattern, that it has a possibility to physically damage it. And… you get the picture.)
I don’t want to talk about the IPv6 related thread, looks like that IPv7 will be integrated sooner, because the people who manage the backbone networks, don’t see a lot of meaning in it – practically all problems, which it solves, are solved in IPv4 also…
So – We, the unable, led by the ignorant, are doing the impossible for the ungrateful :) Unable, because we’re made to do crap, which no normal and knowledgeable person won’t make us do, ignorant, because they really don’t know what and how can be done, and push a lot of stupid demands, impossible, because when you do something and explain it to your colleagues, they start staring at you and telling themselves “He’s been learning voodoo and black magic” (hm, does the ‘voodoo people’ song by prodigy has something to do with sysadmins? I have to check the lyrics), and ungrateful, because in the end they use it mostly to create more problems for us.

I don’t know how many of the people that read this will be surprised to know, that most of the people whom I work with would like to have some kind of punishment for being stupid and ignorant, and denying to learn basic things. A lot of them will like the punishment to be public, and/or deadly.

So, how could you resist the urge to get drunk as hell, to forget some of this crap?:) And giving up the job isn’t an option – it’s something we like, and if it takes getting drunk from time to time, to keep your mental stability – so be it, we’ll even enjoy it.

(no, I haven’t started drinking yet, I’m just thinking about it :) )

Пие ми се.

В общи линии имам едно много добро обяснение, защо повечето сериозни системни и мрежови администратори, и изобщо компютърджии или пият доста, или пушат, или и 2те.

От няколко дни не ми беше оставало време да си изчета mailing листите, и се бяха натрупали съобщения в linux-kernel, nanog и full-disclosure. lkml е приятен за четене, половината минава през клавиша del, и се научават интересни неща. NANOG и FD обаче не бяха така – пак вървят дискусии за вариантите за решаване на сериозни проблеми като spam, заразени машини и т.н., и в крайна сметка аз поне оставам с впечатлението, че никой не е настроен особено оптимистично – във FD един човек се беше обадил, че сигурно след MSBlaster хората ще са се понаучили да си update-ват машините, и веднага няколко човека се обадиха с примери от реалния свят, че изобщо не е така.
(изпитвам остро желание да помогна за написването на worm, който използва няколко различни vulnerabilities, и един час след заразяването на машината изтрива каквото може от нея. По възможност и flash-ва BIOS-а. И пуска някакъв опасен за здравето звук от звуковата карта. И seek-ва по диска така, че да се причини някаква сериозна физическа вреда. И… абе схващате, предполагам.)
Не искам да говоря за thread-а за IPv6, като гледам, по-скоро ще се вкара IPv7, просто защото хората, които движат реално големите мрежи, не виждат особен смисъл в него – фактически всички проблеми, които решава, са решени и с IPv4 …
И така – ние, неможещите, водени от незнаещите, правим невъзможното за неблагодарните :) Неможещи, защото ни карат да правим пълни дивотии, които никой нормален и разбиращ човек не би казал, че трябва да се правят, незнаещи, защото наистина не знаят какво и как може да се постигне, и набиват глупави изисквания, невъзможно, защото след като направиш нещо и го разкажеш на колегите си, те гледат странно и си казват ‘Тоя човек е изучавал вуду и черна магия’ (хм, дали песента на prodigy ‘voodoo people’ има нещо общо със системните администратори? Трябва да погледна текста), а неблагодарните, защото в крайна сметка го използват основно за да ни създават още проблеми.

Не знам колко от хората, които четат това, биха се учудили ако разберат, че много от хората, с които работя, са навити да се въведе някакво наказание за това да си глупав и невеж, и да отказваш да разбереш елементарни неща. Доста биха се навили наказанието да е публично, и/или смъртно…

Е, как да не му идва на човек желание да се напие като кирка, за да забрави поне за малко тези гадости?:) А отказването от работата просто не е опция – това е нещо, което ни харесва, и ако трябва да се напиваме от време на време, за да поддържаме психическата си стабилност – няма лошо, даже ще му се наслаждаваме.

(не, не съм се пропил пак, само мисля по въпроса :) )

Quote of the day, from the nanog mailing list, Valdis Kletnieks:

> A profound point, again highlighting the fact that there
> are no technical solutions to this problem. (Though
> technical measures to enhance traceability are a big help.)

Well, there *are* technical solutions, but over the last few hundred years
we’ve managed to essentially stop Darwinian selection against idiots, and we as
a society seem to frown on the forced sterilization of same.

There are again discussions about spam, lazy NOC operators, etc.

In such days I start to believe, that it’s time for all of us to die, and for $DEITY to do an rewrite :)

Цитат на деня, от nanog листата, Valdis Kletnieks:

> A profound point, again highlighting the fact that there
> are no technical solutions to this problem. (Though
> technical measures to enhance traceability are a big help.)

Well, there *are* technical solutions, but over the last few hundred years
we’ve managed to essentially stop Darwinian selection against idiots, and we as
a society seem to frown on the forced sterilization of same.

Пак се обсъжда проблема за spam-а, мързеливите NOC оператори и т.н.

В такива дни почвам да вярвам, че ни е време да измрем всички, и $DEITY да пренапише цялата работа :)

This was a hard day. I’m thinking about going to sleep in an hour … :)

I and Velin cleaned all day and prepared the place for my moving-in. It was fun and educational, with some action in it. Fun, because it wasn’t cleaned for about a year, educational, because some interesting things were found, – like the balcony having an inlay, and in spite of our expectations, the preparation we used to unclog the drain pipe of the balcony didn’t corrode the concrete (Velin still denies that he buys that stuff from some arms dealer…), and the action was connected with breaking one of the tools we used for cleaning, because we stranded it too much.

So, we implemented a cruel genocide towards the life that was trying to develop there, did one major rearrangement, filled 2 big bags with trash, and while trying to put some useless stuff in the garage we found out that we probably don’t have a key for that. So now that’s Velin’s problem, I have to find there a pub, a laundry, and EvroTur’s office, to take care of my net connection, after which I’ll have to deal with the moving-in itself. Knowing the size of my library, this will be a problem…

Тежък ден. Мисля даже да спя след малко … :)

Цял ден с Велин чистихме и приготвяхме нещата за моето нанасяне. Беше забавно и образователно занимание, с елементи на екшън. Забавно, защото не беше чистено от около година, образователно, защото се откриха много нови неща – например, че терасата е с мозайка, че въпреки очакванията ни препаратът, който използвахме да отпушим отточната тръба на терасата не разяде бетона долу (Велин все още отрича, че купува тези препарати от някой дилър на оръжия…), а елементите на екшън бяха свързани със счупването на единия инструмент за чистене, от много усилени действия с него.

В крайна сметка проведохме жесток геноцид спрямо опитващия се да се развъди там живот, направихме едно основно разместване, напълнихме 2 големи чувала с боклук, и при опита си да приберем малко ненужни неща в гаража открихме, че за там май нямаме ключ. Е, това Велин ще го оправи тия дни, аз трябва да намеря там кръчма, пералня, и офисът на ЕвроТур, за да си оправя нещата с net-а, след което ще трябва да си уредя самото пренасяне. Като си знам библиотеката, сигурно ще си е проблем…

Morning…

A short survey of the last two days: I fought the resolver on marla (good thing that Veso Kolev told me, that there was some problem in lwres, and I stopped it), went to see the Oratorship in Japanese contest, and a friend won (Hikaru), so we went to celebrate yesterday, and today I have to go to clean with Velin, and to reorder things a bit, I’ll be moving there to live…

A few words on the resolver – if you have a machine on Debian Stable, with good connection, which has to do a lot of resolving, remove the forwarders, and the light-weight resolver (lwres). This way it will work better, I found that after 2 days of fiddling. Vesselin Kolev told me that this problem is solved in bind9.2.2 and newers, but stable comes with 9.2.1, so there’s no other viable solution.

A new book by Gore Vidal is out – “Julian”, the begining is promising, it’s interesting to see if this will be as good as the “Creation”.

Утро…

Кратък обзор на предните ден-два: борих resolver-а на марла (добре, че Весо Колев каза, че май има някакъв проблем в lwres, и го спрях), ходих да гледам конкурса по ораторско майсторство на японски език, и една позната спечели (Hikaru), та го празнувахме вчера, и днес имам да ходя да чистя при Велин, и да преподреди малко, щото ще се местя там да живея…

Няколко думи за resolver-а – ако имате машина на Debian Stable, с прилична връзка, която трябва да прави бая resolve-ване, махнете й forwarder-ите, и light-weight resolvera (lwres). Така ще работи добре, поне аз това открих след два дни ровичкане. Веселин Колев каза, че проблема е решен в bind9.2.2 и нагоре, но stable си е с 9.2.1, така че няма спасение.

Излязла е много хубава книга на Гор Видал – “Юлиан”, началото е обещаващо, интересно дали ще настигне другите му творби, като “Сътворението”.

Днешната лекция мина добре – първата за компилируеми езици, desync и chervarium обясняваха основни неща по тези езици, по изпълнимите и обектните файлове, и по компилаторите и линкерите. Получи се доста добре, имаше и доста въпроси от студентите, очертава се тази част на курса да бъде още по-забавна :) Следващия час май ще се започне с обяснението на някоя от архитектурите – MIPS, Sparc, ix86, PowerPC или Alpha, очертават се още по-интересни въпроси, и моменти със спиране на chervarium преди да е изпаднал в дебрите на архитектурата, които никой освен него не би разбрал :)

След лекцията отидохме да се видим с v0rbe, който за малко е в София, но те се бяха забутали долу в О!Шипка, нямаше места, и се пренесохме в Кривото, където отровихме живота на Нушинка с говорене на простотии. Пада и се, като заговаря desync на сексуални теми … :)

Аз най-накрая си свалих End of Evangelion, remastered версията – цветовете са истински, много по-детайлно е, и има коментарите на режисьора като отделни audio и subtitle тракове. Който е в българския пиъринг, може да си го свали от тук, форматът е MKV (Matroska), който надминава по възможности и OGM (пак ползва ogg аудио, но може да прави много повече неща със субтитрите, направо мечта за fansub-ерите).