По покана на Йовко да взема и аз да напиша нещо :) Цялата история ми напомня една книжка (не знам защо все нея давам за пример), “Време на промени” на Силвърбърг, в която имаше един интересен наркотик, който когато го вземеха двама души, започваха да си чуват/виждат мислите. Там главните герои живееха в цивилизация, която отричаше изобщо “Аз” и като идея личността, та този наркотик имаше много сериозно въздействие в/у културата им, а хората, които го ползваха, биваха наречени “душеразголвачи” – та при всеки такъв момент се сещам за термина :)
И така, 5 неща, които не са били ясни за мен:
1) По документи ме водят епилептик. По тоя случай мразя докторите, понеже за около 10 години така и не можаха да разберат какъв точно е проблема (и прилично ме натровиха с различни лекарства), та си намерих начин да живея с него. Поне заради това не карах казарма (то ако ме бяха взели, щеше да е невероятен майтап…). Пречи ми на моменти, особено като не се наспя или ми е голямо натоварването, ама поне помага да се усетя кога съм прекалил :)
2) Аз съм болен властохолик (добре де, предполагам че всички го знаят, ама все пак :) ). Постоянно трябва да се боря със себе си и да гледам да не ми дават власт/подчинени, просто защото ги експлоатирам с пълна сила … Т.е. в повечето случаи гледам да не ги товаря повече от мен, но пък аз не си спомням да съм се щадил особено :).
3) Пробвал съм да си направя чай от използвана дамска превръзка – не става (попива цялата вода). Мисля да пробвам с използван тампон, само дето май никоя жена досега не ще да се навие (не ми е съвсем ясно защо).
4) Нямам никакви чуство за ритъм. Усещам се как си барабаня на някаква песен и как почвам да се обърквам. Случвало ми се е по време на секс да си броя ‘едно, две, три, четири, едно, две, три, четири’ за да се уцелва някакъв ритъм…
5) Обичам да debug-вам хора, да се ровичкам в това как мислят и да се занимавам с проблемите им, помага ми да си почина от моите. Понякога това доста притеснява хората, беше едно от нещата, които ме разделиха с голямата ми любов.