татко Крокодил

Dark and quiet
Happy absent look
The girlfriend

Мрак и тишина
Щастлив отнесен поглед
Любовницата

Some time ago I had this dream – to be a sysadmin in a women’s monastery… Looks like I’ve started working on it, but with the administration of a women’s forum.
(the usual admin work – making things work with minimal interference, they have their own moderator team :) ).

I also found out women aren’t the same species as men. There are topics in that forum that I can’t force myself to read – I’ve started rethinking the monastery idea too :) At least it’s calmer than anime.ludost (which might get renamed to “madness with some anime in it”).

Probably in some time I’ll be able to write something on the topic of supporting a forum or any free service for communications (there are a lot of similarities with UniBG).

(and last night I went through a sound file with a fax signal using audacity (and the recording was taken out from the RTP from a pcap file). I start to miss the porn times…)

Едно време имах такава мечта – да стана админ на женски манастир… Тръгнал съм по тоя път, само че с администрирането на женски форум.
(а админската работа си е админска работа – основно да гледам нещата да работят с минимална моя намеса, те мародераторски екип си имат :) ).

Открих също така, че жените просто не са същия биологичен вид като мъжете. Признавам си, има теми, които просто не мога да чета, много ми идват – почнах да размислям и за женския манастир :) Поне форумът е доста по-спокоен от anime.ludost (който може скоро да бъде преименуван на нещо от типа “лудост с малко аниме”).

Може би след известно време ще мога да напиша нещо по въпроса за поддръжка на форум или изобщо някакъв free service за комуникация (има например доста общи неща с UniBG).

(а снощи разглеждах звуков запис на факс сигнал с audacity (като записа беше ваден от RTP-то от един pcap файл). Почват да ми липсват времената с порното…)

Last night there was a gathering at Velin – me, Peio, iffi, v0rbe, the mad physicist and Deni, to listen to some music with some wine and whisky…

It was worth it to listen how Gotan Project filled the room, we also listened to some Tool, some stuff that Velin chose, some Morphine… These days I have to listen to an alternative and see what I’ll get for home.
(and in my head it still plays Epoca)

Peio has decided to make an interesting competition (I’m one of the donors of the prize fund), it’s interesting how close the stories will be to the reality (and who knows, maybe the reality will be the most interesting :) ).

(p.s. I wonder if I should be happy or angry, everyone last night decided that iffi was my girlfriend, just because I brought her… Please, don’t do that, my real one will start asking questions :) )

Събрахме се снощи у Велин аз, Пейо, iffi, v0rbe, пропадналия физик и Дени да послушаме малко музика, заедно с малко вино и уиски…

Струваше си да се чуе как Gotan project изпълва стаята, чу се малко tool, разни неща, които Велин пуска, малко Morphine… Тези дни трябва да се чуе една алтернативна система и да реша какво ще си взема за вкъщи.
(и си тананикам Epoca от снощи)

А Пейо е решил да пусне един интересен конкурс (чиито награден фонд подкрепям), интересно ми е доколко разказите ще се покрият с реалността (кой-знае, може реалността да се окаже най-интересната :) ).

(п.с. чудя се дали да се радвам или да се ядосвам, снощи всички решиха, че iffi ми е любовницата, понеже аз я доведох… Недейте така бе, ще почне любовницата да ми задава неудобни въпроси :) )

Today, I was strolling with Velin (who has finally returned from Albania) and in Oragne I found the La Revancha del Tango live DvD of Gotan project…

Gotan Project is something that I rarely listen to, mostly when I’m too tired and I need something calm and not-making-me-sleepy. You just can’t deny the beauty in their music and ideas…

Разхождахме се днес с Велин (който най-накрая финално се прбира от Албания) и в Orange попаднах на DVD-то на La Revancha del Tango live на Gotan project…

Gotan project са нещо, което рядко слушам, в общи линии когато ми е твърде уморено и ми трябва нещо спокойно и неприспиващо. Не може да се отрече красотата на музиката им и идеите…

I had some serious thoughts on working from bed today.

Last night the maintenance was until 12:30 – it was a brute force testing of one of three ISDN PRI cards to work in one of three slots, when screwed and not screwed. In the end it worked only once when not screwed and it never worked in screwed, and at some point the motherboard started to show conflicts of the card with itself (and at some moments to detect it as a display adapter, which really amazed me).

In the end we decided that the motherboard is fucked up, there’s no way to put such a card in, so we used another machine to push this traffic over SIP to it (until the customer decides to replace this machine)…

… after which we wen tot Toucan in studentski grad to send some colleagues that are leaving the company. We sang, had fun, I was about to die from the smoke and left for home, discovering that it was snowing (I have some weird luck with the snow these days)… And I’m still thinking to go to work.

Сериозно си мислех да си работя днес от леглото.

Снощи до 12:30 беше maintenance – беше направено пълно изчерпване на поставянето на една от три ISDN PRI платки в един от три слота, при вариант завинтена или незавинтена за кутията. В крайна сметка сработи само веднъж незавинтена и нито един път завинтена която и да е платка, освен това дъното почна в един момент да дава конфликти на картата със самата себе си (и в някои случаи да я познава като display adapter, което мен ужасно ме учуди).

В крайна сметка изводите бяха – това дъно е сдало багажа, няма как да се сложи тая платка на него, та беше използвана една съседна машина да качва тоя трафик в/у SIP и да го сипва към тая (докато клиента не реши с какво да сменим тая машина като цяло)…

… след което се отиде в Тукан-а в студентски град да изпратим няколко колеги, дето напускат. Пяхме, дивяхме, аз щях да умра от цигарения дим и тръгнах да си ходя, като открих, че вали сняг (много ми върви с тоя сняг тия дни) … И все пак мисля да ида на работа.

Ugly and tiring day. In the end I had to debug a pretty ugly problem and one elementary (and the second one took half an hour instead of two minutes, as I didn’t think to look in the first place I usually look), combined with the dying of two production machines (it wouldn’t have been a problem if it was only one, as there’s fail-over configured)…

So I’m in the office, as because of the crashes I have a maintenance after 22:00, drinking a coffee (not to fall asleep leaning on a rack), listening to Kultur Shock and keep my soul warm with thoughts on the last romantic event with the lover….
(woman, when are you coming back :) )

The event isn’t really as described in the books – it was a visit to a book store to see what new was published, and then going to a dinner with beer and pig greaves…

Too bad that the pub that serves that kind of things is a bit far and works only until 23:00 …

Крив уморителен ден. В крайна сметка трябваше да дебъгна един много крив проблем и един елементарен такъв (като втория отне половин час вместо 2 минути, щото не се сетих да погледна на първото място, на което гледам по принцип), заедно с един срив на две production машини (да беше само едната, нямаше да е проблем, щото си има failover)…

Та си в офиса, понеже заради срива имам maintenance след 22:00, пия едно кафе (за да не заспя, подпрян на някой rack), слушам си Kultur Shock и си грея душата със спомени за последното романтично изкарване с любовницата…
(моме, връщай се бре :) )

Събитието май не пасва много на нормалните виждания на хората за романтика – представляваше посещение на една книжарница, да видим какво е излязло, след което отидохме да пием бира и да ядем свински пръжки…

Жалко, че кръчмата, дето правят такива неща, ми е далече и работи май само до 23:00 …

A long time ago, when I was still a kid (living in Razgrad) every morning before I was sent to the kinder garden I cried and wailed that I don’t want to go – I stopped at somewhat the middle of the way, but then I repeated that on the next day.

Today I got up, saw the snow through the window and went back to bed, thinking if I had used something last night that can bring hallucinations. I had only read The Bonehunters, where there’s no snow (at least not in the part I’m on), so in the end going back to bed didn’t help to kill then snow… I really felt like “I’m not going to work”.
(in the end I went, I’ve grown up a bit :) )

It’s not normal to snow at this time of the year.

(and I’m also finding out that the Malazan Book of the Fallen is screwing up with my reading habits, the pile of books in Bulgarian is really growing…)

Едно време като хлапе (живеейки още в Разград) всяка сутрин преди да ме заведат на детска градина ревях и виках, че не искам да ходя – минаваше ми някъде по средата на пътя, ама това не пречеше да го повторя на следващия ден.

Днес сутринта станах, погледнах снега през прозореца и си легнах пак, замисляйки се дали не съм употребявал снощи нещо, което докарва халюцинации. Оказа се, че само съм си чел The Bonehunters, където никакъв сняг няма (поне в тази част), та в крайна сметка лягането обратно не помогна за разкарването му… Съответно се почувствах точно в състояние “мрън, не ми се ходи на работа”.
(в крайна сметка отидох, поне донякъде съм пораснал :) )

В общи линии – на нищо не прилича да вали сняг по това време.

(иначе и откривам, че Малазанската книга на мъртвите успява да ми обърка режима за четене много сериозно, купчината книги на български бая е порастнала…)

I’ve lost my training in getting drunk.

I slept through half the day yesterday, after which chervarium called to go out drinking – we drank in Krivoto and then I brought them to the Apartment… In total I drank 400ml of vodka (I thought about the last one being a small one, but the idea didn’t seem good), went to chervarium to finish drinking and then I got home on foot, to clear my head a bit.

I have my hangover. Evidently, it hates me too…

(I have this evil thought about writing an advertisement for chervarium like the one I wrote for Peio. Ladies, are you interested in 2m03cm tall sick mind ?:) )

Отвикнал съм да се напивам.

Вчера проспах половината ден, след което червото се обади да ходим да пием – пихме в Кривото и после ги заведох в Апартамента… Събраха ми се общи 4 водки (мислех последната да е малка, ама не ми хареса много идеята), ходихме у червото да допием малко и се прибрах пеша, уж малко да се освестя.

Мразя си махмурлука. Очевидно и той много ме мрази…

(мотае ми се мисълта да напиша за червото една обява като тая за Пейо. Дами, интересувате ли се от един 2m03cm висок болен мозък?:) )

… and some more stuff outside the big NSBOP posting.

I finally bought the latest book by Solzhenitsyn that was translated in Bulgarian, on the jews in Russia, the pile “to read” grew even more. I also went through Orange, where Svetla is working, ordered a book and asked to check for some more (the “Red wheel” cycle of Solzhenitsyn – it hasn’t been translated to Bulgarian, but at least the first three are translated in English).
(I’m in the beginning of “The Bonehunters” by Erikson (the sixth of Malazan Book of the Fallen), and I have to read carefully “Old times” by Harold Pinter (the play that “Return” is based on), it arrived some days ago).

Around the work a very interesting lecture topic showed up, I’ll start working on it in details in a few days. Looks like I’ll be presenting that at Astricon (if they take me there, otherwise the boss will be presenting it), and maybe at Openfest. The main problem is how to put it in 1 hour and not in 4…

(and what joy was the half-a-kilo of strawberries I ate today …)

… и малко други неща извън големия постинг за НСБОП.

Взех си най-накрая последната книга на Солженицин на български за евреите в Русия, купът за изчитане порастна още повече. Минах през Orange, където в момента работи Светла, поръчах си една книжка и освен това я помолих да провери за няколко други книги (цикъла “Червеното колело” на Солженицин – не са издавани на български, но поне първите три са преведени на английски).
(в началото съм на “The bonehutners” на Ериксън (шестата от Малазанска книга на мъртвите), а трябва и да изчета по-внимателно “Old times” на Харолд Пинтър (това, по което е правено “Завръщане”), пристигна тия дни).

Около работата се появи много интересна тема за лекция, тия дни ще започна по-подробното разписване. За момента се очертава да я говоря на Astricon (ако ме вземат натам, иначе ще я говори шефа), и може би на Openfest. Най-големия проблем е как да я събера в 1 час, а не в 4…

(а с какъв кеф изядох днес половин кило ягоди …)

A story that’s about time to get published. It happened to me some time in the summer of 2001, and this year all the obligations I had on old contracts should have expired.

Some pre-history – in the beginning the company I worked for (my first job in Sofia) was mostly deploying and running free porn hostings (mostly photos, 60MB quot, 200KB file limit, from the technical standpoint it was a pretty interesting task). The office was in a small apartment, the main servers in USA, we had some equipment and a nice connection to Orbitel, which we worked through. We also had one leased line to one of the colleagues’ home, who was working from there.

Because all kinds of people registered in the hostings (and they started really well, from 0 to 44Mbps in two weeks, and that in the 1999-2001 period – there were times when we were pushing more than the bandwidth of Bulgaria :) ), we had one-two people whose job was to look the whole day at what’s being uploaded and to remove what’s not acceptable – pirated software, child pornography and non-porn stuff (you can guess how physically damaging such work is :) ). What wasn’t blocked got automatically submitted to some search engines, to pull more traffic in (the hosting was living from advertisements).

So what happens – one of the colleagues misses one site with child porn (or it got replaced some time afterwards, I’m not sure), the site gets sent to the search engines, after which it gets discovered by FBI and they start searching who are we (and in the mean time I think the site got blocked by us). After some time they find out who we are (through the hosting), contact NSBOP (that was the name then, they became GDBOP later), and they started investigating us – eavesdropping lines, etc. (which brought some weird problems with our Internet connection as they had connected directly to the wire and that killed the connection a few times). They had also made up some weird scenario on how we did the job (the colleague with the leased line was the photographer, we processed and uploaded the photos, and I, because I’m from Dobrich had a channel for trafficking kids). So they make some arrangements with FBI and come to take us in – at the same time FBI goes at the co-location facility and takes the servers offline to look for bad stuff.

So, in one nice summer day we get a ring on the door. I can’t remember who opened, but the one that rang was a pretty nice red-headed girl, after who a ton of people stormed in and told us not to touch our workstations, after which they gathered us in the kitchen before sending us two by two to NSBOP. This was my first encounter of Yavor Kolev, the only thing I remember from him is his bragging of how much his gun costs (I think $500 or something like that).

They brought us to their office and told us to start writing explanations. We wrote two lines each (my name is so-and-so, I’m a student somewhere, and I’ve been with the company for a year or two), after which we waited for some time until the results of the examination became known…

I somewhat feel bad for the people that did the checking. Not only they found nothing, but they had to go through the whole cache of the browsers on the machines used to check the sites – the stuff our people went through for a month, they had to see in a day. According to the tale of one of the colleagues who was left there as a witness, at some point the checker just watched at the garden outside while hitting enter for the next picture. They felt a bit mad and decided to look also for unlicensed software, and found none such …

And because we had some linux machines (like my workstation and some servers), they have brought an expert to look at them. I looked afterwards at the .bash_history, and to I got somewhat amazed – except locate and find, nothing else was really done, some really simple measures could hide anything from such check (this wasn’t going to look into archive files, for example). Afterwards the lad was a student in the Network Security course and I made sure not to examine him…

I don’t see a lot changed in the last 7 years. They’re still so bad in the technical part, still so laughable in the way they work… A few times afterwards we’ve sent information on fraud and stuff that they deal with, and nothing happened – there wasn’t anyone to push them (and probably wasn’t going to be an action for the media). Not to mention their arrogant behaviour after they came in which is the usual one – looks like you owe them money …

I wonder if there’s a way for them to be taught something, to do some real work between the errands.

Една история, която е крайно време да напиша. Случи се някъде 2001 лятото, а тия дни трябва най-накрая да е изтекло каквото и да е по договор ограничение за разказване.

Малко предистория – в началото фирмата, в която работех (първата ми работа в София) се занимаваше основно с правене и поддържане на безплатни хостинги за порно (основно картинки, 60MB квота, 200КB ограничение на файл, от техническа гледна точка беше доста интересна задача). Офисът ни беше в едно апартаментче, основните ни сървъри в щатите, при нас имаше малко техника и една хубава линия до Орбител, през която работехме. Имахме и една наета линия до един от колегите, който работеше от вкъщи.

Понеже всякакви хора се регистрираха в хостингите (а те отлепяха много стабилно, от 0 до 44Mbps за две седмици, и това периода 1999-2001 – имаше периоди, в които ние бутахме повече трафик, отколкото имаше за цяла България :) ), имахме един-двама човека, които се занимаваха по цял ден да преглеждат какво се качва и да махат това, което не е приемливо – пиратстван софтуер, детска порнография и не-порно неща (може да си представите колко психираща е тая работа :) ). Каквото не беше махнато се submit-ваше автоматично по разни търсачки, за да докарва повече трафик (хостинга се издържаше от реклами).

Та какво се случва – единия от колегите пропуска сайт с детско порно (или просто бива подменен в по-късен момент, не съм сигурен), сайта бива пратен по разните търсачки, след което ФБР го открива и се почва търсене кои сме ние (през това време май сайта бива спрян от нас). След някакво време ни намират през hosting-а ни, свързват се с НСБОП (тогава още се казваха така, после станаха ГДБОП), и те започват да ни разследват – закачат се да подслушват линии и т.н. (което води до сериозни проблеми с връзката ни до Орбител, понеже се бяха закачали директно на жицата и ни бяха утрепвали връзката няколко пъти). Бяха си измислили и някакъв много смешен сценарий как точно сме вършели работата (например колегата с наетата линия бил фотографа, ние сме обработвали и качвали снимките, а аз щото съм от Добрич съм имал канал за трафик на деца). Съответно се прави уговорка с ФБР и идват да ни съберат – в същото време ФБР отива на място, сваля ни сървърите и ги преглежда за разни неприятни неща.

Съответно в един хубав летен ден ми се звъни на вратата. Не помня кой отвори, но звънящия беше една много красива червенокоса девойка, след която нахлуха едно кило хора и казаха да не пипаме машините, след което ни събраха в кухнята на офиса, преди да ни закарат до НСБОП. Там се видях за пръв път с Явор Колев, единственото, което съм запомнил от него е обясненията колко пари му струвал пистолета (май $500 или нещо такова).

Закараха ни по двойки до управлението и ни казаха да пишем обяснения. Ние написахме по два реда (казвам се еди-как-си, студент съм еди-къде-си, работя във фирмата от година или две), след което чакахме известно време, докато се разбере резултата от проверката…

Проверяващите чак ги съжалявам. Освен че не намериха никакво детско порно, трябваше да прегледат целия cache на browser-ите на машините за проверка на сайтовете – т.е. това, което един от нашите хора гледа за около месец, той трябваше да изгледа за един ден. По свидетелски показания от колеги, които са останали там за свидетели, в един момент проверяващия просто гледал през прозореца и натискал enter за следваща картинка. От яд решили да проверят и за нелицензиран софтуер, ама и такъв не намерили…

Понеже имаше няколко linux-ки машини (например моята работна станция и няколко сървъра), си бяха довели експерт, който да ги прегледа. Гледах си после .bash_history-то, и честно казано се учудих – освен locate и find, нищо друго в общи линии не беше правено, даже съвсем прости мерки щяха да успеят да скрият нещата, дето не искам друг да ги вижда (това даже нямаше да провери в архивирани файлове какво има). После тоя младеж даже ми беше и студент по мрежова сигурност, гледах да не го изпитвам аз…

В общи линии не виждам какво се е променило в последните 7 години. Все толкова кадърни са в техническо отношение, все толкова смешни са ми като работа… Няколко пъти сме пращали след това към тях сигнали за fraud и изобщо неща в техния ресор, и нищо не се получи – просто нямаше някакъв натиск отвън (и липсваше възможността за показна акция най-вероятно). Да не говорим за поведението им, след като нахлуха, стандартното арогантно, все едно им дължиш пари …

Чудя се, има ли вариант да бъдат научени на нещо, поне да свършват и малко полезна работа около изпълняването на поръчки.