татко Крокодил

One day I might be a chapter in some textbook on psychiatry.
(for example, for my endless modesty)

In the last 8-9 years I played almost no games. Excluding at some points playing through the whole Descent Freespace (which has a good linux port), tetris, one weir period of desktop tower defence and, of course, some multi-player Doom 2 (they don’t make games like this any more… when we played it multi-player with 4 people, on the first half hour the floor couldn’t be seen because of the dead bodies on it).

After which in the last month something came over me, I installed dosbox and played in it warcraft 1 and 2 (human campaigns, orcs aren’t that interesting to me). The games were nice, but then I installed Dune 2 and decided to play it on the big machine (which is core i7), so it would play better under the dosbox…
(this is ridiculous. I need a machine that’s magnutudes faster that the one I used in the old times to play the game without getting glitches in the music. I’ll finally dig up a sound card from somewhere and will run the old zadnik.org (which is an ex-doom, e.g. one of my old workstations) for stuff like this)

Dune 2 is a great game. Might be old, 320×200 only, not have control on more that one unit at a time or or contextual right-click, etc., but has a gameplay that gets to you, incredible soundtrack (by Frank Klepacki and Dwight Okahara, I downloaded it last night), story and a lot of small nice details (like how some of the trammel units leave trails in the sand). Also the units don’t suffer from excessive intellect (unlike warcraft 2, which have the ability to get directly in the middle of the other side’s army).

The other thing better in Dune 2 are the dreams I have afterwards. While playing something else for a long time I also have some (well, not like the hallucinations I had in school after two days playing Descent), but the stuff I dreamed last night was just wonderful (including how the boss of the of the other side was a vulture, which I was strangling at the end). Tonight I intend to finish it and try it with another house (I’m playing Atreides right now).

(interesting moment, in Dune 2 it’s far harder to use the economic attack tactics, e.g. to leave the other side without access to money, because of the way the spice is distributed and how the harvesters are carried around)

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

I feel like dying.

There was a bloggers meeting last night. We managed to get there through the snow at about 21:00, it was somewhat quiet, so we started drinking…
(sticky notes were given to the people to use as labels, mine said “Stupid green animal”)

I don’t have very good recollection on what happened. I remember scaring a few people, making Guninski take me to church with him, explaining to iffi that she’s a linear optimization (she’s asking me now to explain it better, but I really don’t remember what I meant), arranged a jam session with Velyan (he didn’t listen to my explanations how incapable I am), got into a quarrel with Stefan… Fun, fun, fun.

I got home somehow, have written something in twitter that I can’t remember the reason for, after which I took the basin and got to bed. I have also called iffi to ask her if I’m the only one with a red basin in front of him… I vomited a lot, in the morning (e.g. more like at noon, I didn’t even hear the ringing in the morning) write an sms to the boss to tell him that I’m useless today and will take the day off, and I’ve been coming back to my senses since then…

Did I mention I feel like dying ?:)

Мре ми се.

Снощи имаше блогърска среща. Успяхме да стигнем по някакъв начин до там в целия сняг към 21:00, беше сравнително тихо, след което се почна пиенето …
(раздаваха се лепящи се листчета за табелки, моята беше “Тъпо зелено животно”)

В общи линии спомените ми не са особено много. Помня, че уплаших май няколко човека, карах Гунински да ме води на църква с него, обяснявах на iffi, че е линейно оптимиране (тя в момента ме кара да обясня по-подробно, ама аз нищо не помня), уговорихме се с Велян за един jam session (той не ме слушаше, като обяснявах колко съм некадърен), скарахме се за нещо със Стефан… Изобщо забавления с пълна сила.

Прибрах се по някакъв начин, написал съм нещо в twitter, което не помня по какъв повод е, след което взех легена и си легнах. Бил съм звъннал на iffi да я питам дали аз съм единствения с червен леген пред него… Повърнах прилично, на сутринта (т.е. по-скоро около обяд, изобщо не съм си чул звъненето сутринта) писах на шефа един sms, че от мен нищо не става и ще си взема деня за почивен, и досега се освестявах.

Споменах ли, че ми се мре ?:)

I forgot to blog again, so here it goes…

A lot of work came on my head (as usual). I’m doing all kinds of weird magic with opensips, let’s see how much of that I’ll push upstream (it’s just one at the moment). Probably I’ll also write a new db pool, as the current one sucks.
(the last problem is a crash in libssl, which most probably comes from a race condition. I’m at loss how to catch it exactly…)

Tuesday I went to a concert of N.I.E. and Liquid Pension in Backstage. N.I.E. weren’t bad, but their songs reminded somehow of an interrupted sexual intercourse (with only one person), at the end they did really well “Crystal planed” by Satriani. I had gone there with the idea to boo Miktor (the drummer of Liquid Pension), but was unable to – they were really great. The whole concert was instrumentals only, I’ll definitely go to listen to them again when they’re playing somewhere.
(and only my right ear was somewhat deaf. There’s something wrong with my head)

And in the evening while coming back from the concert a guy that was in the same class as me while we were 4-7 grade called, from England. It was… weird :)

Today we had a fun IBB, tomorrow there’s the bloggers meeting, and Friday I’m thinking about dying somewhere in the quiet.

I’ll also have to find an effective way to rest, just lying in bed doesn’t seem the solve the problem, and this morning I had great problems getting up, although I was awake for some time.

Also, “Madame prosecutor” arrived – Carla del Ponte’s autobiography, let’s see when I’ll deal with it (The Communal Capitalism is a slow-going one …).

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

На малко да забравя.

Организира се нова блогърска среща, на кой му се пие ?:)

I’ve almost forgotten to write, so one by one …

It’s nice I didn’t start with the first book by Amos Oz they published in Bulgaria. “Story about love and darkness” seems boring, “Knowledge of a woman” is good, but doesn’t match “The black box”. By this logic the next one should be really good :)
(I keep reading “The communal capitalism”, pretty interesting one)

Wednesday we did a pretty fun IBB, where I got really drunk. It was pretty useful :)

Before new year I bought a new phone – Samsung D780, a dual sim card one. I promised a few people to tell them what do I think about it, so here it goes… It’s a bit bigger than the normal and the balance is weird (e.g. while holding it with one hand, it’s a bit uneasy to unlock), but doesn’t weight a lot. The things I don’t use (like the music player) have a bit of a weird interface, and sending someone’s phone over SMS (and sending SMSes in general) is a bit weird, but you can get used to it (and I’ve lived on siemenses for a long time anyway). Doesn’t make weird problems, and with a bit of playing I was able to upload the rest of my phone numbers in it. Pretty helpful is that I can charge it from an USB port. Also, turns out it can survive a pretty hard strike.
(in short – it’s fine).

I’ve started drinking coffee in the morning before work. Nasty stuff, but helps not being like a zombie half of the day.

I’ve started reading House M.D., and I’d write something about how nasty seems to be a doctor and about the debugging of medical problems, but I’ll first leave it to clarify itself in my head.

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.