татко Крокодил

Преди да съм забравил – тоя петък в Кривото на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак деня на системния администратор.

Сънувах как не мога да докарам началото на Forty six & 2, най-вече щото не виждам де са прагчетата (или май ги нямаше), и за това по ръката някъде си бях написал всяко къде е с номерче в двоична бройна система.
(преди малко проверих, познавам къде е, само дето с тия схванати ръце е жива трагедия)

Тази седмица нямах почивен ден. В момента проектите на главата ми са местенето на офиса (за него след малко), няколко връзки на няколко места с различен bandwidth към различни доставчици, един co-location (т.е. подкарвам router, switch, едно сървърче и един SAN, като ги включа, едвам си чувам мислите) и кило дреболии, дето няма кой друг да ги свърши.

Събота и неделя пренасяхме офис. Разглабяха се бюра, разкачаха се машини, прави се мрежа почти наново (местим се в съседно помещение и ужаса не е толкова голям, колкото можеше да бъде), закача се ток, за два дни почти докарахме офиса до не-особено-плашещо състояние. Аз оставих малко кръв по разни места (така е то, без жертвоприношения не става), а в първия ден в жегата бяхме се събрали банда говеда, ходещи голи до кръста и разни девойки наоколо бяха седнали да ни зяпат (и не искаха да плащат такса за гледката).
Изводът от цялото нещо е – всички на лаптопи и на wireless.

Изтощих се почти до смърт двата дни. Може да се приеме, че това е като тренировка за HAR, ама ме съмнява там да има и страничните проблеми, дето се появяваха…

Имам сериозното желание да се клонирам.

Утре пак ще е ад. Към доподреждането на офиса очаквам и мрънкането на всички, които не присъстваха, но все нещо няма да им хареса…

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

I’m in Pomorie. Haven’t been so close to the sea in 7-8 years (4-5 years ago I went to Dobrich).

The week was pretty nasty and then yesterday Velin called and said – I’m thinking about going to the sea and I need a navigator. After he didn’t agree with my observation that with car like his if you’re going to the beach you have to take a girl with you (and after we couldn’t find one :) ), we took off at 16:30 from Sofia and in the evening we quietly arrived in Pomorie (it was calm most of the time, excluding the driving in the dark on the somewhat narrow road from Sozopol onwards).

The place is like every resort… Half-naked women and men, pubs, bars, small children and probably a beach (but I don’t think we’ll get to it). There’s some wireless to btc-adsl (so I don’t need to use the 3G at least in the hotel). It’s a bit noisy (I wondered in the morning if I should throw Velin at the garbage truck, and then we discussed methods on dealing with small children), and for some reason I don’t feel different, it’s like I’m in Sofia (just the net is slower and the bed is softer).

As usual, if someone needs me – I’m not here :)

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

(I keep listening to Hungarian Rhapsody no.2 by Liszt. Turns out that somewhere exists a recording of Rachmaninov playing the first part, but what I found is with a pretty bad quality and doesn’t seem to be of his better performances).

Nothing interesting happens around. Excluding one drinking session Friday evening in the Chef’d oeuvre (where core-ix started ordering shots, which I was finishing as nobody else around was interested enough, the dark aftershock with absynth was interesting).

(next things are here to be a reminder in the future)

I must not start taking anti-convulsants. I must not stop them afterwards, and I must not get the idea at all :) It always goes the same way – first I’m calmer, no seizures, probably less pain from the neuralgia, etc., then at some point I start feeling too tired and see that I’m making some really stupid mistakes and my thinking has gone away (and, this last time as an extra I managed to get some swelling in the left shoulder joint because of the lack of pain). Then follows a (slow) stopping, then some mood swings (for example, I remember what enthusiasm feels like), a really good drinking session (because I haven’t had alcohol in a long time), some big seizures (as a side effect of the stopping, drinking and the excess enthusiasm) and I’m inclined to add “depression” to the list :)
(my tongue has almost healed)

And here’s the moment at which you understand how it’s better to fight some problems in the really hard way (with a lot of gnashing of teeth) instead of going for great solutions that are worse than the problem. Or, as Mashinev says “Better is an enemy of good”.

In the end of the month we’ll be celebrating again the day of the system administrator. I’m not sure if we reserved tables somewhere, I’ll note it here when I find out.

(продължавам да слушам Hungarian Rhapsody no.2 на Лист. Оказа се, че нейде се намира и запис на Рахманинов как свири началото, само че поне това, което аз намерих е с доста гадно качество, и май и не е от най-добрите му изпълнения).

Нищо интересно не се случва наоколо, така като гледам. Като изключим един запой в петък вечер в Шедьоврите (където core-ix почна да поръчва shot-ове, които аз допивах, поради липсата на интерес наоколо, интересно нещо беше черния aftershock с абсент).

(следващите неща ги пиша тука, за да ми напомнят в бъдеще)

Не трябва да почвам да пия антиконвулсанти. Не трябва и да ги спирам после, не трябва изобщо да ми идва идеята :) Развитието на нещата тръгва така – първо ми е по-спокойно, нямам тикове и т.н., може би и болката от невралгията е по-малко, после в един момент се усещам, че съм твърде скапан и че правя невероятно глупави грешки, и че мисленето ми никакво го няма (а тоя път имаше и екстра, поради липсата на болка успях да си докарам някакъв оток на ставата на лявото рамо). Следва (бавно) спиране, резки промени в настроението (т.е. изведнъж си спомням какво е да имам някакъв ентусиазъм), едно зло напиване (понеже не съм пил от бая време), някой друг припадък (като страничен ефект от спирането, напиването и излишния ентусиазъм) и съм склонен да добавя в списъка и “депресия” :)
(езикът ми почти зарастна)

Тук горе-долу идва момента, в който човек осъзнава как е по-добре да се справя с някои проблеми по много трудния начин (с много стискане на зъби), вместо да търси велики генерални решения, които са по-лоши от проблема. Или както казва Машинев, “По-доброто е враг на доброто”.

В края на месеца ще се празнува пак деня на системния администратор. Не съм сигурен дали запазихме маса някъде, ще го отбележа тука като разбера.

I finally bought my plane ticket to HAR2009 – I’m flying out on 8th of August, coming back on the 20th. Now I have to get a tent, something to sleep on and to dig out the list of needed stuff that we made last time.
(it’s not in the blog, fuck knows where did I put the damn file)
If someone else is coming, they can sign in the wiki and tell which flights are they taking, we might move in a group (someone said that it’s more pleasant to get lost with some company).

I managed to resolve one extremely stupid problem, there was one asterisk to be run behind some weird link, the machine needed to take the address over DHCP and with it it was taking MTU 576. It would be nice, if the retarded device on the other side was fragmenting the packets right (if AT ALL). In the end I explained to the dhclient not to listen for interface-mtu and it worked perfectly. Bloody crap.

I had to live on two soups today (yesterday I chewed on my tongue a bit because of a seizure). They were delicious (especially after not eating since the day before), but they’re not exactly food… But, in two days the problem will go away and hopefully I’ll catch up.

And the rain makes it possible to listen to a lot of stuff that otherwise won’t match the weather, like currently a piano version of Hungarian rhapsody no. 2 by Liszt (which most of you should know from Tom and Jerry :) ).

Взех си най-накрая самолетния билет за HAR2009 – летя на 8 август, връщам се на 20ти. Следва купуване на палатка, шалте и изравяне на списъка с неща, дето си бяхме направили предния път.
(странно, няма го в блога. кой-знае къде е забутан проклетия файл)
Който друг мисли да идва, може да се запише във wiki-то там и да каже с кои полети и т.н. е, може да се движим в пакет (твърди се, че било по-приятно да се губиш с компания).

Преборих нечовешки глупав проблем, имаше да се подкарва asterisk зад някаква странна връзка, машината трябваше да си взима адреса по dhcp и с него вземаше и MTU 576. Всичко би било добре, ако малоумното устройство от другата страна се усещаше да ми фрагментира правилно (или ИЗОБЩО) пакетите. В крайна сметка набиването на ръка да не слуша за interface-mtu свърши прекрасна работа. АМАН от кретенизми.

Днес живях на две супи (нахапах си езика около един припадък вчера). Определено бяха вкусни (след като не бях ял от предния ден), ама не са точно храна… До два дни обаче проблема ще изчезне и ще се навакса.

А дъждът дава възможност за слушане на всякакви неща, които иначе не биха пасвали на времето, като в случая изпълнение на пиано на Hungarian rhapsody no.2 на Liszt (която много от вас би трябвало да знаят от Том и Джери :) ).

Припомниха ми пак, че трябва да пиша…

Като за начало, някой да знае добра психиатрична клиника? Аз вече имам втори профил в twitter и три във Facebook, и не помня да съм правил нито един от тях, мисля, че шизофренията ме е хванала много сериозно… Другия вариант би бил па някой да ми прави безплатна реклама на услуга “поддържане на социален живот”, и ако е така, мисля да ги пусна да се състезават, да се види кой ще е най-добрия.
(да изясня – аз мой профил във fb нямам, не съм си правил, нямам достъп, и не ми се занимава)
(а май последната дивотия била, че последните два профила обявили, че са in relationship. Не мисля, че моята шизофрения може да стигне чак дотам).

Разни хора пишат по темата как след изборите трябвало да станем още по-политически активни и други подобни работи. Може ли да спрете да ме занимава с глупости, дами и господа? Не е ли правилно да се очаква хората, дето са назначени на някаква позиция, да си вършат работата без някой постоянно да им казва какво да правят всяка една минута? Изобщо, все повече става правило да не се разчита на който и да е да си върши работата и да трябва да му се казва за всяко нещо. Не знам защо си мисля, че постоянен директен микроконтрол е нужен само, ако държавата тотално се е разпаднала, а съм разбрал да сме стигнали дотам…

Изобщо, има си сериозна причина да се занимаваме сериозно с политика основно по избори. Тя е за да имаме време да си вършим и нашата работа:) Който иска, може да сметне колко точно страшно за икономиката би било, ако всеки отделя по час-два на ден за занимаване с политика и колко ще е реалната цена на подобно нещо (освен колко точно безсмислено ще бъде).
(имам пряко наблюдение от смислеността на разговорите за политика в нашия офис)

Накратко – не ме карайте да върша на някой друг работата. Правя го постоянно, ПИСНАЛО МИ Е и ако смятах, че мога да се справя по-добре, щях да се кандидатирам. Или да използвам събраните три мазета калашници и патрони и да вземем властта (червото отдавна иска да е министър на вътрешните работи).