татко Крокодил

Напомниха ми, че не съм бил писал от 10 дни. Дължи се на мързел и мога да се оправдавам, че си давах почивка на читателите от простотиите, дето бях писал последно.

Накратко – работа. Завърших пренасянето на нещо, дето търкаляше на 6-7 машини на една в друг datacenter (която още не е умряла и като гледам, спокойно ще издържи до идването на новия хардуер), махнах си от схемите и monitoring-а едно количество стари неща и в общи линии поне за момента нещата изглеждат сравнително подредени (т.е. време е да почне пак мазането). Ще вземе да се окаже, че имам останало време да се хвана с едни основни почиствания, дето стоят на заден план от много време…
(ето тук е момента, в който в главите на колегите изниква думата “renumbering” и почват да се притесняват)

След първото написано нещо по лекцията за openfest ми се мотаят само идеи, но нищо, дето да става за записване. Добре поне, че имам месец и нещо дотогава :) Мисля да правя дискусия по темата за образованието и по-точно за предаването на знания специално в областта на IT-то, това, което съм написал досега е доста грубо и на моменти директно озлобено, ще се преписва.

Изчетох “Dust of Dreams” на Ериксън, книгата е наистина страхотна (както и останалото), чакаме последната (догодина по някое време, предполагам). Един от моментите беше как в последните няколко глави изведнъж се случиха събитията от края на предишната книга и читателя заедно с всички герои се чувства като цапнат с мокър парцал :)

И като нещо, което отдавна не бях правил – изгледах няколкото сезона на “Sayonara Zetsubou-Sensei”, едно много странно и на моменти зло аниме (започва с весело момиче, което отива на училище през пролетта и вижда как някой се беси, който някой после и се оказва учител). Аз поне се хилих като идиот на първите 5 минути, преди да свикна с идеите им (първи епизод си струва да се гледа ако ще само за идеята да се разбере какво било “trying to make oneself taller”).

Така и така съм почнал с flamer-ските теми, мисля тая да е последната, поне за известно време.

Обещал бях да пиша по темата за националистите и какво ме дразни в тях.
(да припомня. Блога си е мой, малоумните коментари ще бъдат трити директно, не си губете времето да ме псувате без логика. Също така някакви анонимковци, дето ги е страх да застанат зад мнението си ги чака същото, като “бойко борисов” от предните постове.)

Айде да почнем с първите две очевидни проявления на национализма в България – “Атака” и БНС. Няма по-жалки създания в политическия ни живот, даже сравнени с тройната ламя – всичките им предложения са демагогски и реално погледнато – безсмислени. Едно време за идеята съм чел книгата на Волен Сидеров, и май някъде съм го отбелязал – тотално безсмислена, комбинация от конспиративни теории и се кълне в православната църква и руското и начало (или нещо подобно). Ходил съм да чета по сайтовете им и все едно съм се върнал в средните векове – всичко, което не е “чисто” по техните виждания е лошо, всички, дето не са с тях, са против тях.

Ето това е другото нещо – “ако не сте с нас, сте против нас и всичко, в което вярваме”. Това е рядко глупаво, все едно да се направи движение, което да е за пряка връзка м/у възрастта на жените и законноста да се прави секс със тях – например всичко под 18 е забранено, до 50-60 е ок, а изнасилването на бабички да се направи национален спорт – след което аз да кажа, че съм против тях и те да кажат – “значи си привърженик на изнасилването на деца!”. Ми не, ама и не мога да ви трая… “Ти си против нас – значи си против България”. Какво общо имате вие с България, освен че сте се родили тука бе?

Ужасно смешно е и как си измислят врагове (и как реално ги подсилват) – като ги слушаш, турците са едни такива митични създания, с чалма и мустаци, изнасилват де що видят българка (и българи) и се опитват да ни потурчат всичките, а циганите са банда кирливи мръсни крадливи създания, дето трябва да бъдат изклани. Ами аз познавам прилично количество и турци, и цигани, и не съм особено съгласен – навсякъде си има такива за разстрел, и при тях не е по-различно от при нас.

Самите привърженити и отявлени националисти па направо плашат. Ако не ми се беше случвало да чуя как си говорят такива (бръснатоглави с тениски “България на три планети”, така де, морета), нямаше да вярвам, че наистина има такива. Тъпи та вдлъбнати, безсмислени идиоти, които знаят само нещо, дето са им набили в главата от там, отдето ги хранят (“Расате ни храни, значи е прав”) и с основен довод – ритници и юмруци.
(изобщо няма да коментирам въшния вид и миризмата)

И като за най-накрая – основната идея за “родината” и как трябва да я пазим, как понеже сме се родили тука и сме наследници на разни велики хора (като например Васил Левски) ние сме нещо повече, били сме едно време голяма сила в Европа и сега трябва да бъдем и т.н., и т.н.. Освен серизното непознаване на историята и тоталната неспособност за разбиране на текущата ситуация (“македонците са българи” – квито искат да са, щом искат собствена държава и толкова време са били отделени, що трябва да ги натискаме? На мен даже ми се налага да ползвам google translate да им чета разни работи, а и като гледам те съвсем па не са тръгнали да се обединяват с нас. Да не говорим за какво са ни там килото албанци), тия хора смятат, че светът им дължи нещо, само заради случайността да се родят тук. “Искаме само това, което е наше” – хора, ако е ваше, какво точно искате? Ако искате неща, които някога са били наши – да ида да си поискам парите от магазина, дето дадох вчера за хляб, те бяха мои?

Всъщност, единствените хора, които ползват национализма в политиката и по принцип са тия, дето не могат да свършат нещо друго, или тези, които зад него крият тоталитарните си идеи (примери – бол. Всичките държави със сериозна пропаганда по националистичната тема са прекрасен пример). Изобщо тия идеи водят до едно усещане, че света ти дължи нещо и че ти не трябва да се напрягаш и трудиш, то ще си дойде само, както е било в ония прекрасни отдавнашни времена (които са повече от приказките, отколкото от историята). По тоя начин всички се чувстват като жертви, а от такива колко ми е писнало…

Ние не сме специални. Никой нищо не ни дължи. Каквото е нужно, можем да постигнем със собствените си ръце. Живеем на хубаво място, но то не ни определя какви сме – определяме се самите ние. Останалото е мухльовщина и насаждане на такава.

(стига толкова. Следващия posting ще гледам да е как съм се напил или нещо подобно)

… и понеже не може само да се псува, а вчерашния постинг докара сериозни реакции от разни хора, май е време да обясня аз и защо и какво чета, понеже определено не е станало ясно.
(май всички би трябвало да напишат едно такова нещо, както има и “защо пиша”. Имах и аз едно такова, ама нещо не мога да го намеря).

Като за начало, аз съм патологичен четец. Откакто се научих да чета в първи клас, не съм се спрял – на моменти като седя някъде и чакам, тръгвам да чета какво има разлепено по стените (днеска ходих на доктор и четох графиците им например). Така съм свикнал да си изграждам отношение към авторите, които чета – в общи линии съм почти всеяден, но все пак имам едно количество любими автори, както и един сериозен черен списък.

Така любимите си автори ги чета, защото са наистина добри, защото умеят да пишат, и защото пишат интересни неща (то трите са в общи линии свързани). По същия начин съм си подбирал блоговете, дето чета – ако ми е интересно, се добавя в агрегатора. И в крайна сметка ми е гадно, когато някой почне да пише тотални глупости и трябва да го трия – а уж имам доста по-висок праг на чувствителност…

В twitter е още по-тежко, най-вече понеже там нещата са още по-лични, в 140 символа си проличава доста по-добре кой как е, и съответно някаква сериозна промяна към по-зле аз поне по-трудно я преживявам :)

Спокойно може да ми се каже, че съм като за психиатрично заведение, знам. И все пак мисля да продължа да влагам нещо в нещата, които пиша и да очаквам същото от останалите :) Смятам, че е същото както с всяка работа – ако не ти е интересно, ако не влагаш нещо от себе си и не го правиш добре, защо изобщо го правиш? А е още по-неприятно като знаеш, че някой го може и пак прави посредствени неща…
(по-добре да изтриеш 10 неща и да напишеш едно свястно, отколкото от 10 неща 9 да са боклук)

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

Изводът на деня е, че hack-овете правят живота поносим.

(Не знам кой как разбира термина “hack” – моята дефиниция е “решение извън стандартните опции, вероятно нарушаващо някакви писани/неписани правила”. Multihoming с NAT, “tcpdump -nli eth0.50 host x.x.x.x|grep win|awk ‘{print $8}’|./kmq.sh”, {*strchr(tmp,’:’)=0}, законността на разпространение на torrent файлове, курсът по мрежова сигурност, openfest, HAR/WTH и какво ли не още).

Проблемът с това е, че все повече и повече ме дразни идеята да правя нещата по някакъв нормален начин. Всичко, за което трябва да се отделя повече време, което по принцип върви бавно и т.н. ме кара да мисля всякакви варианти да го пипна и да тръгне по-бързо. Винаги съм мразел идеята, че трябва да се избира между А и Б, и все си търся трето решение, което да комбинира добрите страни.

По тоя случай в момента мисля поредния такъв hack. До тука съм го измислил дотолкова, че се очертава тотално да ми изпие силиците в рамките на три месеца, което, така като се замисля не е точно търсения резултат :)

(p.s. честит ден на програмиста и рожден ден на червото)

I’m going insane.

I had a dream this morning, that I’m in a psychiatry (or some such kind of hospital, the feeling wasn’t like a place where people go to die), where I met a really cute blond girl (which I think was working there), who convinced me to go to some group therapy and we left in a car that was passing through the center of Sofia, hugging,
And I woke up, as my left hand was hurting, something was crooked. I swore and got up, had no way of getting back to sleep (it was 7:30)…

After which today I had to go to the bank to do something, and the cashier looked a lot like this girl. I decided it wasn’t a good idea to tell it there …
(her name is in the documents, but there’s nothing about it in google. hm.)

All the days that make me think that anti-psychotics might be a good idea look like this.

Полудявам.

Сънувах тая сутрин, че съм в някаква психиатрия (или по принцип тоя тип болница, усещането не беше като място, в което хората отиват за да умрат), където се запознах с една сладка русичка девойка (която мисля, че работеше там), която ме убеди да ме заведе на някаква групова терапия или нещо такова, та тръгнахме в една кола през центъра на София, гушнати,
И се събудих, щото ме болеше лявата ръка, нещо беше накриво. Препсувах и станах, щото нямаше как да заспя пак (беше 7:30)…

След което днес трябваше да ходя до банката по някаква работа, и касиерката приличаше страшно много на тая девойка. Реших, че не е добра идея да и го казвам там …
(пише и името на касовите документи, ама па няма нищо в google за нея. хм.)

Така изглеждат дните, в които си мисля, че може би не е толкова лоша идеята за анти-психотици.

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)