Добро утро, добри хора.
Бях написал едно количество псувни като увод на дискусията, но даже и аз не го счетох за много добра идея.
Всъщност, нека започнем с въпросът на дискусията – какъв точно е най-подходящия начин за предаване на знания? На някои хора този процес е известен под името “образование”, но понеже повечето неща, свързани с тоя термин са неща, от които се опитвам да избягам, та оттам и заглавието.
Цялата работа тръгна от идеята, че разни хора – студенти във ФМИ – започнаха да водят курсове. Това доведе до идеята, че може не само да слушаме какво ни се говори, но и ние да вземем да разкажем нещо, което считаме за полезно. Така се появи първия курс по мрежова сигурност, в който бях поканен и аз да водя…
Взе, че ми хареса :)
Оттам видях и едно количество проблеми на тоя тип преподаване:
– отнема много време. За два часа преподаване са нужни м/у 4 и 8 часа подготовка (дори и това нещо да съм го водил преди, нещата се променят от година на година)
– базата студенти е твърде разнородна. Има такива, които са много по-напред от останалите и на моменти бая ги отегчаваме, има такива, които съвсем си нямат идея от нещата. А да водим на по-горните курсове само не е добра опция, понеже дотогава много хора достатъчно са се разочаровали, че да не се занимават с университета…
– изглежда поне нашия стил е доста различен от общоприетия. Поне на мен ми се струва, че основната част на образованието е да предаде дисциплина и сляпо следване на преподаденото, докато поне аз предпочитам да си водя дискусия с хората, въпреки сериозния риск от разводняване.
– налага ни се да правим курсовете устойчиви на т.нар. “brain dump”, т.е. да се научи наизуст каквото сме казали, да се вземе изпита и после да се забрави. Би било далеч по-удобно, ако не се налагаше да го правим.
– оставам с впечатлението, че курсовете, които водим някакси не пасват на програмата. Дали е това, че се стараем да ги направим весели и интересни, дали повече практическата ни насоченост (т.е. дават се проблеми от реалния свят доста често), не знам.
И най-вече – липсва ми дискусията (което може да си е мой проблем, да не мога да я създам в една такава зала, вероятно има хора, които се справят). Не мога да отрека, че обичам да говоря на хората, ама все пак :)
А аз имам желание да предавам знания. Така мога да обсъдя неща, които съм правил, да помогна в решаването на нечий проблем (което в бая случаи е много забавно), и като цяло да спомогна за постигане на великата цел да има по-малко идиотизми в ИТ-то…
И всъщност от другата страна на ситуацията са разните събирания на маса (особено ИББ, което се случва всяка сряда в “Кривото”) – там винаги се получават поне няколко (доста често паралелни) дискусии на всякакви теми, намират се интересни решения, чува се за чуждия опит и т.н.. Аз поне спокойно мога да кажа, че там съм научил повече, отколкото във ФМИ (което е по-скоро мой проблем, не на факултета :) ).
(за тези, които не знаят – ИББ е “Интернет Бира – България”, едно събиране всяка сряда на всякакви весели хора (основно компютърджии) с цел пиене и говорене).
Иска ми се да измисля нещо по средата. Не чак такава анархия като бирата, не толкова тежко като курса. Това е и въпросът на дискусията, как да комбинирам моя набор знания (събрани по всякави начини, доста от тях – на гърба на потребителите :) ), желанието си да дебъгвам и говоря и това, че има хора, на които тия неща са им интересни и биха им били полезни. Далеч съм от мисълта, че търся заместител на стандартното образование (колкото и да ме дразни), но смята, че трябва да има някакъв начин да бъде допълнено.
Не искам да правя изпити, да издавам документи и т.н.. Искам прост и ясен многопосочен поток от знания. Не искам да е свързано с университети, сертифицирания, дипломи и т.н. – не смятам, че си струва времето. Нека го формулирам така – търся най-ефективния начин за повишаване на нивото на знания в до-колкото-хора-успея-да-да-се-докопам.
(важно е да отбележа. Говоря само за частта на IT-то, не смятам, че каквото и да било от това е приложимо в медицината например :) )
Около мен има бая случаи на такива проблеми. Един такъв средно стресиращ за мен момент беше вчера на лекцията за теста на бази данни, в който човекът чистосърдечно си призна, че не е направил никакви индекси, добавяйки, че са “част от настройката на базата данни” – което е пълна глупост и беше едно от нещата, които се опитвам да обясня на хората, че не се прави в последните поне 6 години.
Това е само един такъв случай. В повечето места, в които съм работил, ми се е налагало да обяснявам какво е индекс в база данни, какво е оптимизация изобщо, как не е безкраен диска, как единственото средство, което хората са научили не е съвсем единствено и не е добро като решение на текущия проблем.
Мислил съм да напиша много такива неща в учебника по мрежова сигурност, с който обаче съм стигнал само до увода (част от него).
Също така преди няколко дни проведох експеримента да обясня ethernet за 20 минути (основните неща, нужни за да се разбира технологията и как работи, без много задълбочаване) и се получи в общи линии, може да пробвам да ги напиша някой ден (като т.нар. cliff notes), въпроса е колко човека ще ги прочетат :)
Отворен съм за идеи :)