татко Крокодил

Снощи отпразнувахме крокодиловден, на стандартното място в Кривото.
(очевидно не съм умрял, въпреки че не се изключваше тая възможност)

Събрахме се една весела тълпа от около 70-80 човека, пихме, пяхме, дивяхме и т.н.. Ето малко моменти от вечерта:

Заведението ми подари една торта, а после Явор и Ива – една друга, съставена от три под-торти, свързани по redundant връзка с UTP кабели.
Направихме пак танца на пияния и изпаднал крокодил.
Подарих на кръчмата един кабел да връзва машината и mix-пулта им, щото техния е скапан поне от 3 години. Да си го ползват със здраве :)
Не е ясно колко сме изпили, но се стараеха хората.
Май не успяха да снимат момента, в който Кирил и Zoa ползваха Калин като музикален инструмент и куфееха. Единия му ползваше крака като китара, другия тялото за барабан.
Учудващо за всички, не се напих.

Аз оцелях до около 2 и оставих хората да си допиват и червото да им пуска музика (т.е. основно “черно фередже”).

Измежду подаръците имаше разни бисери като:
Комплект за дамско подмиване, от Каравелов. Той и спечели приза за най-идиотски подарък.
Мъжка прашка с място за половите органи и скала да отчита колко съм напълнил.
Тениска с xkcd комикс, на гърба е само последния панел и се вижда с големи букви “Shit, we’re dealing with a syadmin” (от Венски и компания)
French press за кафе от Iffi и Канев (ще си я занеса в офиса да си правя кафе. Колегите вече ги е страх).
Трактор. На батерии. Управляем. Вече спокойно мога да казвам “не разбира, кара трактор”.
Кило вариации по темата чай (кана, тампони в кутия за чай, сервиз за чай и т.н.).
Книга за изграждане и експлоатация на домашен казан за ракия (това май не помня от кого беше, sry).
Каска, от Димитър Василев (voland я използва да събира подаяния за мене в някакво време).
Торба чорапи от Мариела. Животоспасяваща.
(сложно ми е да опиша всичките подаръци, само ще спомена, че едната ми ръка леко отказваше, след като ги пренесох вкъщи. Размина ми се без оръжия тоя път :) )

Снимки ще пусна, като се появят, хората изглежда още не са успели да се освестят.

Който иска, да допълва кво друго се случи, на мен ми е леко отнесено. Поне по мои спомени сериозни простотии нямаше :) Благодаря на всички, че дойдоха, добре си изкарахме:)

Написах review в goodreads, но толкова хубава и важна книга не може да се размине с толкова малко.

“Промиване на мозъци” на Робърт Дж. Лифтън (оригинално заглавие “Thought reform and the psychology of totalism”, Robert J. Lifton) е едно изследване на хора, напуснали Китай около 1950та година и минали през тамошното “превъзпитание”. Авторът е говорил с около 25 “западняци” (европейци и американци) и около 15 китайци, които по някакъв начин са минали през различните места за промиване на мозъци (западняците – основно затвори, китайците – университети и обществото им като цяло).

Втора и трета част на книгата описват преживяванията на тези хора (включително и на една група от шестима западняци, динамиката на която се оказа адски интересна), какво представляват самите хора (авторът е светило-психиатър, все пак) и как взаимодействат техните характери с цялата система. Има хора, които са се поддали, има хора, които са станали още по-големи противници на режима, има такива, които са объркани. Проследено е какво се е случило с тях след 3-4 години (резултатът определено не е в полза на промиването).

В четвъртата част на книгата е направено едно обобщение – описани са признаците за познаване на един такъв култ, направени са сравнения с религии, наука и т.н., както и се описват основните проблеми на тоталистичната/абсолютната мисъл. Книгата не дава директни оценки – на няколко места може да се срещне как цялостното въздействие на “промивката” е имало нови и интересни ефекти върху хората – но сама по себе си много добре обяснява принципа на действие и ефекта от подобни мисловни течения и действия.

Ако някой ден започна да правя курс по критична мисъл/цинизъм, това ще е една от книгите, на които ще се базирам и които ще са в задължителната литература.

Update: Оправих името на автора, Lifton, не Lipton.

(подредих си най-накрая библиотеката, имаше нужда)

Вместо глупости или да ругая някого (така за разнообразие) ще взема да напиша нещо хубаво. Става въпрос за единствената социална мрежа, която ми е истински полезна и която ползвам.
(сега погледнете пак заглавието, убедете се, че това е моя блог и продължете)

Става въпрос за goodreads. Идеята и се върти около книгите, кой какво е чел и какво чете, как го оценява, какво мисли по въпроса и т.н.. Има достатъчно удобен интерфейс за целта, включително и масов import чрез csv файлове (аз в началото сканирах ISBN баркодовете на повечето книги, които имах под ръка и така отбелязах какво съм чел), добро търсене и като цяло не лази по нервите (няма неща като “трябва да click-на хиляда пъти, за да направя A”). Има добри update-и кой какво е прочел или отбелязал (понякога малко дълги, особено като се появи някой нов приятел и отбележи 200-300 книги).

При мен двете най-удобни неща са, че намирам нови книги за четене (има големи списъци по разни признаци, както и по това кой какво чете) и че мога да препоръчвам неща за четене на хората. Също така доста помага да видя какво си заслужава да го опиша в блога – вместо половин час да си припомням какво точно съм чел в последния месец, поглеждам и веднага се сещам за какво ставаше въпрос и доколко ми е харесало (както и мога да си копирам review-то, което съм писал като начален вариант на posting-а :) ).

Важен момент е и минимализма – в общи линии човек има книги, автори, цитати, приятели и не много повече. Няма глупости от типа на кампании, игрички, приложения и т.н. (или и да има, не са се добрали до мен, което пак върши работа), не съм попадал на spam, изобщо – радост за душата, нещо работещо :)

Остана да зарибя още няколко човека да си направят account-и…

И така, направих едно от нещата, дето опитвах в последните няколко години (и хората смятаха, че се шегувам). Някои хора си правят дупки в пъпа, някои скачат с парашут, аз изпих един чай от използван дамски тампон.
(което вероятно ще отврати женската ми аудитория и няма да има жена с желание да ме целува в следващите 6 месеца, което няма да е особено различно от предишните 6)

Очаквах малко по-кървав вкус, но беше основно тежък и плътен такъв. Държах тампона около 20 минути в чашата с гореща вода и си я изпих.

Червото има снимки, ако реши, може да ги качи някъде.

За отвратените хора – това не е особено по-мръсно от оралната любов (и вероятно измежду вас има такива, дето са уцелвали цикъла на жената точно като и дойде :) ), с горещата вода се избиват по-страшните неща, алкохола, дето го пия, помага, а в крайна сметка човешкия организъм не е особено гостоприемен към вредните работи. Разбира се, свободни сте да напишете това на надгробния ми камък :) Помислете също така дали вие не сте правили нещо далеч по-гадно от това :)

Обещавам също така да спра да искам използвани тампони от девойките наоколо. Пробвах, ясно ми е какво е, ще си намеря нещо друго.

Това ми е личен рекорд, длъжен съм да го споделя :) 12 изгорели диска в един момент, в една машина.

Това е screenshot-а от началото. Последва смяна на контролера, смяна на цялата машина и никаква промяна. Доставчикът ще си я получи обратно и ще искам да разбера какво точно се е случило…
(нищо особено няма загубено)

(Godsmack, Serenity, от припева)

G-------------
D-5-5-5-88-6-3
A-------------
E-------------


Марио Пешев ме покани да пиша за нещо, което всъщност трябваше да ми хрумне и на мен :) Около нещата по темата за работохолизма не е лошо да се разкажат и нещата, които сме/правим извън работата – освен, че може да даде идеи на някого, може да послужи и за защита, ако трябва някога да се подложа на тест на Тюринг…

Първото нещо, което върша най-много извън работата и което е с мен от 6-годишна възраст, е четенето. Винаги ми е харесвало и съм прекарал много време в четене и още доста в търсене какво да чета. Редовно ми се е случва да чакам нещо на някоя гара и да чета надписите по стените. Една от последиците от това беше, че преди няколко седмици извадих около 150 книги, които не бих чел пак и които не си струва да пазя за каквито-там-наследници имам и ги раздадох (останаха още 50-60 за раздаване, може да ги занеса направо в Апартамента и да кажа да ги наслагат дето имат място).
Това е и причината за някои мои изкривявания – редовно се опитвам да накарам хора да прочетат определена книга, почти не гледам филми по книги (и филми като цяло) и твърде често имам отворен един текстов редактор с някоя книжка в него, с която си почивам от работата. Книгите доведоха и до избора на последната ми раница, да мога да събирам покупките от книжарницата в нея. Мисля, че в повечето месеци харча повече за книги, отколкото за пиене :)

Да спомена пиенето… Чудех се да го смятам ли за част от работата (и дали изобщо да пиша за него), но то е по-скоро лечение от страничните и ефекти :) С него съм много на периоди – понякога ми се пие, понякога не, и в някой редки (слава богу (на сървърите)) случаи имам желание да се натровя. Едно от основните ми средства за борба със стреса. Пример – началото на четвъртък вечер.
(аз лично и не правя голяма разлика м/у пиенето сам или с някой друг. Никога не съм сам – гласовете в главата ми рядко спират – а и не е сложно да се намери някой, с който да пиеш :) Знам и кога ми е проблем (лесно се измерва – ако се напия повече от два пъти в една седмица – трябва да спра) ).

Нещо друго е музиката. Винаги съм обичал да слушам музика с идея в нея, а в последните година-две и да си дрънча на баса. Цялостното усещане е страхотно и мисля да продължавам, въпреки разните проблеми, които понякога ми създава и въпреки некадърността ми.
(основен проблем – като ми се изтърка малко повече показалеца, после почва да се закача по клавиатурата на лаптопа и по някога да вади клавишите)

Сериозно занимание ми е и дебъгването на хора. Това ми е една от най-неприятните за хората черти на характера, обичам да се заровя до корена на нещата и да търся решение – провалило е бая мои връзки връзки (работохолизма май само една). Истински интересно ми е, понеже ми дава примери от реалния живот, в/у които мога да си упражнявам мисленето и които да ми разширят мирогледа.
(изказвано е мнение, че поради това мен подсъзнателно ме привличат жени, които имат сериозни проблеми за дебъгване)

Има и всякакви други неща, с които се занимавам от време на време – организация на разни събития като Openfest, курсове/лекции в СУ, да пиша в блога и на разни места (например в момента главата ми трудно възприема и за това съм си оставил книжката на страна (остават ми 1043kb от ~1900kb, т.е. може би 500 страници) и пиша това), форумът на anime.ludost.net (както и гледането на anime и четенето на manga, които в последно време съм зарязал), ходенето на ИББ и какво ли не още.

Искаше ми се да напиша някакъв умен извод за това колко хубаво е да има такива неща, но не смятам, че ставам за пример за препоръчителен начин на живот :)

На принципа “you always hurt the ones you love”, ще изругая кратко “Дневник” за днешния им срив, понеже те и “Капитал” са единствените вестници, които чета.
(другите и да се сриват, най-много да се зарадвам)

Та който чете online версията на “Дневник” знае, че тя имаше сериозно количество проблеми в последните месеци – работеше бавно, от време на време падаше и т.н.. Мисля, че днес се видя една от причините – във временно вдигнатата страница има следното:
“В 01:00 през нощта е изгорял диск на сървъра със съдържанието на сайтовете на “Икономедиа”. От сутринта възстановяваме информацията на нов сървър, операцията отнема време. Очакваме до 15:00 часа сайтовете да бъдат отново онлайн.”

Изводът е следния – тия хора НЯМАТ системен администратор, вероятно машината им е инсталирана от друг човек/фирма (опитвам се да се сетя кои бяха “Еталигент” и какво общо имаха с тях), защото 1) вероятно този диск е давал индикации от доста време, че му се умира, 2) дори и да не е давал, не е оправдание да нямат RAID (нали знаете, има два типа хора – такива, дето им е гърмял диск и такива, на които ще им гръмне) и 3) наистина ми е странно защо им отнема толкова време да го вдигнат, освен ако backup-а им е на дискети.

Нямат оправдание за това, което се случи днес – дори моите лични машини са по-добре осигурени от това (т.е. такива, дето съм си купувал сам от джоба, те би трябвало да имат няколко порядъка по-голям бюджет от мене) и са имали идея, че имат нужда от upgrade поне в последните три месеца.

Ако не смятат, че online изданието им е важно, да си кажат. Аз толкова ги чета, че вероятно и пари бих им давал (даже едно време се бях абонирал за online версията на Капитал и те взеха, че го направиха безплатен и потрошиха online плащането). Да решат дали искат да имат online версия и да отделят малко време да оправят машината отдолу – в сравнение с работата по самия сайт това е почти нищо, а очевидно е бая важно.

Всъщност дори може да се хванем с Пенчев и да идем да помогнем с нещо, но ме съмнява, че има нужда – в крайна сметка това са тривиални неща дето май и повечето ми студенти ги знаеха.
(и нека дам пример всъщност – към края на 2005та с chervarium пуснахме в aiidatapro (на тях и на Дневник локалната им мрежа е направо обща) едни машини да им търкалят основните неща и се сещам за един проблем, който са имали изобщо след това. Преди няколко месеца даже ходих да хвърля един поглед на нещата :) )

След днешната сутрин не мога да не похваля ето този инструмент.

Има една много проста функция – като се приближи до кабел, по който тече някакво напрежение, почва да пищи. Това се оказа почти животоспасяващо тая сутрин, когато в централното табло на офиса трябваше да търся защо определени контакти в сървърното не работят. В крайна сметка се оказа, че един от централните прекъсвачи е изключен (което не се вижда с просто око поради естеството на прекъсвача и това, че реално ръчката за включване/изключване е вътре, а дръжката – отвън на капака и на отворено табло е малко сложно да се види в какво положение е) – успях с инструмента да видя, че на няколко места, където би трябвало да има – няма ток. Не ми се мисли как бих направил същото упражнение с фазомер или мултицет, вероятно щях да се опека или минимум да закъся нещо (таблото е метър на метър, трифазно, с около 60-80 токови кръга и с капацитет около 100-120KW, а на мен ми треперят ръцете).

Така че, дръжте си нещо такова под ръка. Много е вероятно да ви спести малко близки срещи с волтови дъги и други подобни работи.
(не лови прав ток, и разни монитори понякога го задействат, но ако работите около силно-токови кабели, се справя прекрасно)

Явно няма да стане да пиша само в goodreads какво съм прочел, някои книги искат по-сериозно внимание. Също така може би е добра идея да не оставям един post две седмици да гние (и да прочета 7-8 други неща през това време).
(с това четене на монитор определено си върнах старата скорост на четене и удоволствието от него)

Едната книга е “Infidel” на Ayaan Hirsi Ali – чисто и ясно обяснение за това какво е жената в ислямския свят и за основните идеи на исляма. Като притежател на два корана и чел и други неща по темата не се съмнявам особено много в нещата, които е написала. Друг много показателен факт са многото заплахи за живота и и това, че един от хората работили с нея – Тео ван Гог – е бил убит от силно вярващ мюсюлманин (т.е. тъп като галош нецивилизован нещастник). На фона на това не е особено учудващ отказът на швейцарците за строеж на нови минарета и като цяло засилващите се негативни настроение към исляма в Европа – трудно е да съчувстваш на хора, които смятат целия ти начин на живот за подлежащ на унищожаване.
(чудех се колко ли ще струва да се издаде на български. Някой да има идея?)

Второто нещо, за което си струва да пиша е “Sandman” на Нийл Геймън. Става въпрос за комикс за не-точно-богът на сънищата и … реално не се поддава на разказване, без да издам твърде много. Би могло да докара спокойно кошмари на повечето хора с графичността си :) Най-важното нещо обаче е, че историите вътре и произведението като цяло имат нещо много истинско в себе си, неподправено и реално – колкото и странно да звучи това, казано за една фантастична история.

За сметка на това третото нещо, за което ще пиша – “Flatland” на Едуин Абът – има друг начин на въздействие. Книга на тема геометрията и да речем тоталитаризма, и поне на мен първата и част може да ми докара кошмари (за разлика от Sandman). Малко неща са ми по-гадни от издигането на очевидно грешни идеи в култ и убиването на всякаква възможност за критика.
(Честно казано, даже не ми пука особено за това колко са грешни идеите – дразни ме неспособността на хората да се съмняват. Кога най-накрая ще почне да се преподава критична мисъл в училище?)

Между другото прочетох и Battle Royale на Koushun Takami – едно време бях правил опит да гледам филма, но не ми беше толкова интересен, колкото книгата (която не може да се отрече, че е писана като да се филмира). Интересна антиутопия и в общи линии интересен поглед върху стари познати идеи.

Открих две други неща на Геймън, които не бях чел – “The Anansi Boys” и “The graveyard book”, като втората се оказа наистина добра. Геймън е може би най-добрия разказвач на приказки, на който съм попадал и се чудя дали след години няма да го давам да го четат деца наравно с братя Грим например…

Накратко мога да спомена:
“Clockwork Orange” (“Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бъргес) – не лоша книга, крив език на писане (добре, че имам някакво понятие от руски), има идея успява да я обясни накратко. Нищо особено не ми се видя.
“Heart of darkness” на Joseph Conrad – рядко ми се случва да кажа, че филм е по-добър от книга, но “Apocalypse Now” бие книгата по всички параграфи. Става, но определено не грабва достатъчно и стилът е малко неудобен за четене.
“Logan’s run” на William F. Nolan – много екшън, твърде малко описание на антиутопията (идеята не е лоша, но има малко дупки в нея). Става за филм, не за четене.
“April fool’s day” на Josip Novakovich – книга за живота в Югославия, доста ми хареса. Някои от нещата бяха много родни и познати, някои не, но си има от всичко, включително и доста забавен край.
“See no evil” на Robert Baer – мемоарите на агент на ЦРУ, доста интересни и с интересна гледна точка за тероризма. Въпреки че на моменти може да изглежда предубеден, мисля, че всъщност излага една доста балансирана гледна точка.
“Albion” на Alan Moore и Leah Moore е интересен и доста кратък комикс, става за разнообразяване, но е наистина твърде къс за това, за което иска да говори.

И да завърша с това, което наистина много ме зарадва и завърших преди малко – “On writing” на Стивън Кинг. След “Клетка” и “Романът на Лизи” си мислех, че наистина е забравил да пише, но това определено много ми хареса (имаше моменти с удряне по челото, имаше смях, имаше и неща от типа “ами да, то не се ли прави така по принцип”) и ми докара желание да хвана “Under the dome” (което преди малко дойде), нямаше как да не се изкуша – нова книга, над хиляда страници…

И тая седмица мина. В петък имах желание да заспя още в 5 следобед.
(не че не съм си доспивал или нещо такова. Оказва се, че при достатъчно нервно натоварване ми се налага да спя повече)

Седя си, слушам си Killing joke (мислех да ходя на един концерт, но нямам сили и настроение за целта) и след като изчетох втората си висяща книга на Нийл Геймън (“The Anansi boys” и “The graveyard book”, втората определено е най-добрата му, на която съм попадал, ако не броим Sandman серията) реших пак да попиша малко глупости.

Бях провокиран от няколко различни човека, оплакващи се от facebook, какви глупости имало в него и т.н. (в единия случай обясних, че социалните хора трябва да си носят кръста, като са решили да са такива). Бях провокиран и от един адски дразнещ banner, дето се появява в post-овете на Велян (по-точно в rss-а), да twit-нем и незнамсикаквоси (преди малко се озова в adblock-а)

(който е забравил, да напомня – аз съм мизантроп и като цяло не обичам много социализирането, тълпите, хората и т.н. Имам три facebook account-а, които се правят и поддържат от други хора, аз лично не им обръщам внимание. Също така съм прилично циничен.)

Като за начало, ясно, че никой не обича да е сам. Дори и аз имам моменти, в които самотата ми идва много (въпреки че по принцип предпочитам спокойствието и тишината, да мога да си чета например). Това в общи линии е една от причините да има социални мрежи, хората да се опитват да комуникират и т.н., и не е нещо особено лошо. Проблемът се появява, когато започнем да прекаляваме и когато средствата, които имаме, не отговарят на реалните нужди.

Нека да погледнем оплакванията (които са подобни и за twitter, и за блоговете) – лошо съотношение на сигнала към шума и “изтичане” на информация. Второто освен, че го има в реалния свят, си е проблем на хората, дето говорят/пишат много и не мислят, това се оправя само с достатъчно опит (да знаеш какво да не правиш). Първото се решава, като не се занимаваш с неща, които не можеш да филтрираш. Силата на мрежата не е в огромното количество информация в нея, което е сравнително лесно достъпно – това го има и в локалната ви библиотека – а в това, че информационния поток може да бъде контролиран от читателя. Аз мога да кажа “искам да чета A, не искам да чета B”, “интересува ме тази тема, не другата, но ако нещо е и в двете, пак искам да го видя” или нещо подобно и да го реализирам (и по тая причина ако twitter проима regexp филтриране, ще бъде просто велик).

Да повторя, възможността за контрол на информацията е толкова важна, колкото и да имате достъп до тази информация. Приемете, че това е далеч по-важно от всичките други глупости и губивремки (и не ми излизайте с довода “ако не беше fb, нямаше да мога да се видя с разни хора, дето не съм виждал(а) отдавна” – ако бяха важни, щяхте да намерите начин. това са някакви стари познанства, които всъщност нямат толкова значение и няма грам значение дали ще им четете глупостите или не в повечето случаи). Режете глупостите. Не пишете такива. Много помага :)

Е, може и аз да не съм прав. Може да се окаже, че потокът от безсмислена информация е новото готино нещо, дето ще замести алкохола и няколко други наркотика и аз съм просто един стар човек, който го е страх от новото и му се противи. Може пък да не е безсмислена и да ни издига на ново ниво на съзнание :) А може и да съм (какъв ужас) прав :)