Archive for June, 2011

2011-06-28 два проекта от лаба

Tuesday, June 28th, 2011

Преборвайки някаква част от мързела си, ето малко проекти, свършени в initlab:

1) Отваряне на врата

Има един технически проблем с влизането в лаба – долу на входа вратата няма дръжка от външната страна, на панела със звънците има 10 дупки, а апартаментите са 11 (по ред причини собственикът на апартамента не си е платил едно време, а лабът е под наем). Преди това начинът да се влезе беше да се звънне на някой, който е в лаба, той да иде и да натисне копчето, което отваря врата (т.е. кабели си има от долу до горе, просто няма начин за известяване).

Проблемите бяха два – трябваше да се звъни на някой на телефона и да бъде разкарван да отваря. Да мацнем още един звънец долу по някакъв хардуерен начин щеше да е крив естетически, за това мислите тръгнаха в посока да го направим пак с позвъняване. Най-лесният начин (който го каза Велин) беше да се намери една предплатена карта и стар gsm, който да има лампичка, която известява за позвъняване, и с нея да се задейства реле, което да “натиска” копчето за отваряне. Нямахме такъв телефон и не беше толкова интересно, за това решението в момента е следното:

Едни добри хора взимат телефония от spnet, и там са ми заделили един телефонен номер, +35924624356, който влиза на един asterisk. Към него е закачен asterisk, който работи на cassie.ludost.net (която се намира в initlab), която поема директно обажданията към тоя номер, затваря веднага, и пуска локално една програмка, която прави в общи линии следното:

sfd=open("/dev/ttyS1",O_RDWR | O_NOCTTY | O_NONBLOCK);
tcgetattr(sfd, &t);
t.c_lflag &= ~(ICANON | ECHO | ECHOE | ISIG);
t.c_cflag |= CLOCAL | CREAD;
tcsetattr(sfd, TCSANOW, &t);
ioctl(sfd,TIOCMGET,&flags);
flags= flags | TIOCM_RTS;
ioctl(sfd,TIOCMSET,&flags);
ioctl(sfd,TIOCMGET,&flags);
sleep(6);
close(sfd);

(или накратко, вдига RTS флага на втория сериен порт за 6 секунди и после го затваря)

На тоя сериен порт е закачена една проста схемичка на хората от НеоМонтана (която ми даде Мишо от Elwix), която като види, че и е вдигнат сигнал на тоя pin, закъсява едно реле, което от своя страна е вързано към бутона за отваряне на вратата. Самата схема се храни по 12 волта директно от сървърчето (и май е завързана за него със свинска опашка, не си спомням).
(и да, понеже ще ми го напомнят в коментарите, първоначалната идея беше да го правя с usb-to-serial, щото не бях сигурен, че машинката има изобщо (нямаше изведени), но го опуках, понеже обърках + и – на входа на захранването на платката)

2) Кой е в лаба
Това по принцип трябваше да го пише Стефан, ама го домързя. Идеята беше да може да се види кой в момента е в лаба, за да може (например) да му се обади да му отвори вратата (или просто да се види с него), като идеята е opt-in – който иска си казва кой му е mac адреса, и го дописваме в една база.

Адресите се вадят от локалния (гаден) router, един airport extreme, по snmp, със следната магическа команда:

snmpwalk -v 2c -c XXXXXXXX A.B.C.D iso.3.6.1.2.1.4.22.1.2|cut -d ' ' -f 4-|sed 's/ //g'|sort|uniq

от които данни един скрипт проверява дали в дадена директория има файлче, което се казва като mac адреса и ако да, го показва. Резултатът може да се види на http://vk.initlab.ludost.net/people.php, а от днес има и графика на броя чути адреси в лаба.
(целият source го има тук с малко данни, ама в него няма нищо особено интересно)

2011-06-25

Saturday, June 25th, 2011

Няколко пъти подред блогнах трезвен, стига толкова.

София е най-хубава през лятото. Има достатъчно зелени места, много деца са изритани в посока баби и дядовци, много хора са на почивка, останали са разни веселяци и изпаднали типове като мен.
(през август ще е най-изчистено)

Ходих да вечерям в Дивака (тешеката глава в шкембе е нещо страхотно, хората, дето не ядат карантии не разбират), след което се замислих да си хвана ли метрото или да се прибера пеша. Понеже ми бяха споменали, че имало някакво голямо черво около езерото Ариана (което реших да проверя, преди да пратя chervarium да му се радва) реших да е пеша, взех си една бира за из път и тръгнах през парка.

Борисовата градина по това време е странно място. Ако човек не се притеснява от всякаквите странности (като мен например) мястото е много приятно и доста весело. Спрях се до езерото с лилиите да послушам някакви хора с тъпан и тромбон, заради които през останалата част от пътя си мислех 1) откъде мога да си намеря софтуер за симулиране на барабани и 2) някакви ритми, които не мога да напиша.
(май намерих нещо по темата, утре ако не ми е умряло желанието може да пробвам разни неща)

Та бирите, изпити по пътя (отклоних се към Плиска да си взема още една (имаха само Загорка и Ариана, нямаха Staropramen, гадове)) и всичките тия мисли доведоха до това, че вървейки към вкъщи засякох Digger, който се прибираше и вървеше в обратната на моята посока. Което беше странно, щото живеем в общи линии в съседни блокове… Оказа се, че леко съм се объркал и не съм от страната на квартала към реката, а другата, и блокът който виждам, е с пощата, не другия жълт. Накратко – изпих три бири и се загубих в квартала, в който живея.
(това разбира се се дължи на това, че бяха само три бири. Ако бях се напил като кирка, или щях да се прибера с такси, или автопилотът щеше да ме прибере без никакви проблеми)

Сериозно се замислих обаче, че след китарата и баса следващия инструмент трябва да е тъпан. Не знам обаче след това съседите дали ще ме изселят или разстрелят.

2011-06-23 филтър

Thursday, June 23rd, 2011

Нещо, което бих искал да си напиша някой ден (или някой да напише) и да го ползвам.

Имаше едно старо интервю с Умберто Еко, който обясняваше защо не ползва Internet и колко разсейващо било. Много хора (освен мен) са се оплаквали от огромното количество шум и че като цяло средата не предразполага към задълбочен research. Също така, стилът на писане из мрежата не е тръгнал да се подобрява…
(например снощи Кънев разказваше как някой започнал да вмъква в release notes на ruby (или rails) неща от типа на “kthxbye”, “lol omg” и т.н.)

Та си мисля, че ми трябва генерален филтър за съдържание, по възможност умен такъв, който може да бъде учен и настройван. Като отправна точка мога да покажа twitter-ския ми филтър, който реже по hashtag-ове, които ме дразнят и върши още няколко други дейности (като например resolve-ване на съкратени URL-та). Ето един кратък списък от feature-и, които ми се иска да имам, докато чета нещо из web-а:
1) почистване и нормализиране на текста. Никакъв l33tsp34k, изрази като “zomg” и подобни, само кратко отбелязване по не-натрапващ се начин, че нещо е поправено
2) маркиране на текст с голямо съдържание на buzzwords, т.е. нещо като стандартния bullshit detector, който всеки от нас носи в главата си – да намалява/отбелязва тия парчета от текста.
3) adblock (то вече си има хубав такъв, но не пречи да се вкара в тоя филтър)
4) лесно търсене на информация за някакъв факт, през някаква семантична търсачка – т.е. да мога да хвана едно изречение и да кажа “от покажи ми това кой твърди, че е вярно и кой – че не е”. Възможност да отбележа моето мнение и да ми отбелязва след това.
(например – “Хората са интроверти” и филтъра след това да добави “[25% от тях]”, или пък “(.*) е най-великата операционна система” [глупост])
4.1) възможност лесно да могат да се преглеждат тия факти и да се променят при нужда
4.2) история кои факти къде се срещат
4.3) способност да различава кога едно и също нещо е казано по два различни начина (може и с малко моя помощ), за да може разпознава фактите
5) транскрибиране на видео към текст. Това знам, че е малко вероятно да се случи в следващите 10на години, но все пак би било прекрасно, ако имаше начин да не гледам всичките talk-ове, към които ми пращат link-ове, а да мога да си ги чета спокойно.

(Цялото е в общи линии част от идеята ми за “генералния adblock” – очила, с които мога да ходя и да не ми показват например афишите с партийни агитации, рекламите на д-р Енчев и рекламите като цяло)

Следващата стъпка би била агрегатор на новини с анализ – да ми събира новините за нещо и да ми вади уникалните факти с количеството срещания (и кое къде е). Например, наложи ми се да прегледам поне 20на статии, че да хвана какво точно се е случило около процеса на Ратко Младич, в които повечето неща бяха повторения и от време на време само имаше нещо важно (накрая чак издирих записите от ICTY и ги гледах).

2011-06-20 медии, обективност

Monday, June 20th, 2011

Днес видях поредното оплакване от липсата на обективност на медиите в България. В същото време Яна е пуснала анкета по темата, та ето малко и от мен.

(като предварителна информация, аз от българските online неща чета редовно само Дневник и Капитал, от време на време и каквото ми пратят. Не вярвам на нито едно напълно, ама имам някаква идея кой ги притежава (а и то си проличава доста добре на моменти). Не гледам телевизия, не чета вестници, не слушам радио освен ако не съм принуден).

Като за начало, изцяло обективна медия няма, няма как и да има – никой не би говорил против собственика си/този, който му плаща (например рекламодател), всички имат различни идеи какво е важно и какво не е и разбира се, получаването на точна информация не винаги е лесна задача. Така че, ако някой иска точна и пълна информация, може да пробва следните методи:
– да чете оригинални източници, да се рови сам, да корелира информация и т.н., и ако му остава някакво време от това, да спи.
– да изчака около 50 години и да чете какво пишат историците (по-добре би било да изчака 100, ама медицината май още не е напреднала достатъчно)
– да приеме, че съвсем точна информация няма как да се получи, и чрез комбинация от няколко медии, критично мислене, цинизъм и малко параноя да се опита да си изгради мнение за достатъчно важните неща.

Българските медии, разбира се, са трагедия. Аз ги деля на няколко вида:

1) такива, които се стараят да са честни и им се промъкват малко глупости (и отбелязват кои статии са платени) (хубав пример е Капитал (сигурно защото собственикът му гледа да не се налага изобщо да се пише за него), може би и Биволъ (който не чета редовно, но изглежда ок) )
2) такива, които прокарват определена политика/линия на собствениците си и може да се използват като ветропоказател (като “Стандарт”)
3) шумогенератори (не знам как се казват, виждал съм да ги четат хората, всякакви безсмислени статии кой с кого спал и т.н.)
4) комбинация от 2) и 3) (bTV)
(може би има и други комбинации, не съм попадал, но не съм и търсил)

Прилична част от проблемът при нас е, че никога не сме имали свястна журналистическа традиция (имали сме тук-таме някой свестен журналист, но иначе генералната традиция е била да са политически подчинени, още от 1878 насам. Има малко подобрение след 1989та). Разследващата ни журналистика може да се похвали с 3-4 човека сумарно, преподаването на журналистика по това, което съм чувал не струва, а като си погледна какво пишат журналистите в моята област и направо ми идва да се гръмна.
(сериозно, повечето IT журналисти вероятно и в “Шок” няма да ги вземат…)

Много би ми било интересно да видя доколко хората вярват на новините по телевизията (аз почти автоматично почвам да си мисля “глупости” в рамките на първите 5-6 изречения), и доколко по принцип хората вярват на журналистите. Анкетата на Яна е някакво начало, ама е в много ограничен кръг от хора…
(а разбира се, колко трябва да се вярва на агенциите за социологически проучвания е един още по-весел въпрос…)

2011-06-01

Wednesday, June 1st, 2011

Понеже няколко човека се зачудиха какво става с мен (дали някаква нещастна любов не ми е отровила живота и т.н.), кратко обяснение:

Миналата сряда (25.05) сутрин си докарах припадък. От една гледна точка не беше чак толкова страшно (не успях да си извадя ръката), но си има остатъчни ефекти (като дереализация и т.н., почти като усещането след като човек се събуди от кошмар). Чух се с доктора, обяснено ми беше какво да пия/ям и така, в рамките на още седмица-две съвсем би трябвало да се оправя.

(а аз ползвам блога да си отбелязвам тия събития, би трябвало да се случват максимално по веднъж годишно)