Archive for July, 2011

2011-07-30 sysadminday

Saturday, July 30th, 2011

Отпразнувахме деня на системния администратор.

Напълнихме (“изправихме”) Кривото, пийнахме добре (даже имало един заспал пак), и изговорихме огромно количество глупости.
Измерихме колко е дълъг един бит във въздуха около нас (при 12.5cm дължина на вълната на 802.11 и QAM модулация, около 37.5cm, т.е. 3 пика), което па тръгна въпроса – ако погледнем колко wifi, wimax и HSDPA трафик тече около нас, и като сметнем, че половината от него (горе-долу) е порно, дали не трябва да се притесняват всякаквите там вярващи хора, че през църквите и джамиите им текат ужасяващи неща почти постоянно (и вероятно ги замърсяват)?
(друг момент беше, че ако админите знаеха точно какво тече през switch-овете, щяха да ходят всяка сутрин да ги мият, да не лепнат пакетите…)

А аз май ще си поиграя с glusterfs, че това може да реши въпроса с дистрибутираната поща. Повече по темата – тия дни.

2011-07-25 разсейване

Monday, July 25th, 2011

В последните дни на два пъти попаднах на хора, които казваха неща от типа “трябва да си махна X от компютъра, за да не се разсейвам и да върша работа”. Смятам това за лоша/глупава идея, по следните причини:

Като за начало, нещата, които искат да махнат не са прекъсвания, т.е. не им отвличат сами вниманието, а те сами трябва да си ги погледнат (пощата, rss четеца и т.н.). Това автоматично значи, че го правят сами, тяхното желание за разсейване ги води и проблемът не е външен, а вътрешен. Колкото и да си режат нещата, с които могат да се разсейват, те винаги ще намерят нещо друго (например да гледат в една точка в стената, или да пропишат стихове, или някоя подобна глупост).

Също така, ако човек има желание да си отвлича вниманието, това в общи линии значи, че нещото, което върши не му е интересно. Насилването да се върши скучна работа по принцип не води до особено добри резултати. По-добре да се отклоним малко, да направим нещо друго и после да се върнем към задачката, като другото ни писне. Аз лично в такива случаи гледам да правя по няколко неща и просто да сменям едната работа с другата, за да си почивам.
Има задачи, които не се поддават на този вариант – дадоха ми пример с писането на документация за завършен проект. Нямам добра идея за тях, освен да се измисли някакъв hack (например за документацията – да се пише по време на проекта, като почивка от самото подкарване).

Понякога трябва и да се почива от някаква работа, или просто да се прочисти главата (като се забием някъде) и тогава разсейванията вършат тази работа – дават възможност на мозъка да спре, да почине и да сдъвче на заден план проблема. На мен са ми хрумвали решения на проблеми, докато чета книга, която няма нищо общо.

Имам и едно много хубаво сравнение за тая практика, да се самоограничаваш насила, за да се подобриш – в “Архипелага ГУЛАГ” на Солженицин има в една глава описание как като преминеш през лагера, характерът ти се закалява и се получават други различни подобрения на човека (ако оцелее, и като не броим съсипаното здраве). Така по същия начин човек няма проблем да се научи на дисциплина, като иде я до Северна Корея, я някоя друга държава с подобен режим (или може да ходи в казармата, може би още имат подходящо обучение). Накратко, прекрасна идея за мазохисти.

В крайна сметка всичко е въпрос на собствена мотивация и желание.
(същите такива мерки са много популярни сред мениджмънта на разни фирми, понеже не могат да си мотивират хората. А ако човек сам не може да се мотивира за нещо, което всъщност иска да свърши, значи вероятно изобщо не трябва да го прави)

Sysadmin day 2011

Wednesday, July 20th, 2011

Стандартно като всяка година, ще празнуваме деня на системния администратор (29 юли) в “Кривото” на ъгъла на Дондуков и Будапеща, долу в мазето, след 19:00 – запазили сме две-три маси.
(желаещите да дойдат може да пуснат някой коментар, ако трябва да запазим още)

2011-07-18 jabber сървър на ludost.net

Monday, July 18th, 2011

След много мърморене от разни хора и борба със собствения ми мързел, вече има jabber сървър на ludost.net.

Броя го за момента за beta версия, т.е. очкавам да се каже какви проблеми се появяват, за да мога да ги оправя.

В момента има SSL сертификат, подписан от cacert, и е сложен на две машини – едната в evolink (marla), другата в telepoint (tyler), т.е. трябва да се справя сравнително добре с отпадания на някакви части от българския net и да не е чак толкова лесно за подслушване.
(аз обещавам да не чета какво си пишат потребителите, то така или иначе е скучно)

Регистрацията е отворена за момента, ако намеря причина за в бъдеще може да я огранича. Планирам бавно да преместя всичките си контакти от другия jabber сървър, който ползвам (minus273) при мен, т.е. ако сте ми контакт по jabber, очаквайте request от vasil@ludost.net.

Малко отговори на предполагаеми въпроси:
1) Защо jabber и за какво ни е изобщо?
XMPP (jabber) е в общи линии единственият отворен протокол за instant messaging и свързаните с него неща (като изключим SIP, ама там е един тих ужас). Поддържа криптография както трябва, и се поддържа от много различни услуги – например gtalk на google реално е xmpp, с което човек може да си говори и от други сървъри (някой ако иска може да погледне на jabber като една гигантска irc мрежа, в която всеки може да си пусне сървър, но не може да влияе на потребителите на останалите, само да си говори с тях). За разлика от нещата като MSN, ICQ и skype всеки може да вярва само на хора, на които реши (т.е. на мен или на някой оператор на друг jabber сървър), а не на едно-единствено entity.

2) Защо при мен?
Близо по мрежата (добре сложено в българския peering). Дистрибутирано (и да умре едната машина, другата ще продължи да работи и няма да се усети толкова сериозно проблемът). Стабилно (щото и аз самия го ползвам усилено и се старая :) ).

3) Какъв софтуер се ползва?
ejabberd в/у debian.

2011-06-15 всенародна неадекватност

Friday, July 15th, 2011

В някои моменти съвсем си губя вярата в човешкия род и си казвам, че трябва да спра да чета новини. На моменти ме плаши тоталната неадекватност, проявявана от всички.

Всичко започна с новината за убитата млада жена в Борисовата градина (на 28 години не може да се каже, че е момиче). Първата ми мисъл беше, че ще ми е проблем да се разхождам там по нощите вече, щото ще се вдигне шум и т.н..

Първите неадекватни реакции бяха на различните медии, които започнаха да си измислят какво ли не – била клошарка, била изнасилена (последното после СДВР го отрекоха). Част от измислиците плъзнаха и по други места, та се наложи в различни сайтове да се обясняват подробности за жертвата.
От полицията и т.н. органи последва втората неадекватна реакция. Не се чу абсолютно нищо, а на журналистите, които са се опитвали да разберат някаква информация, не са казали каквото и да е (пример с Капитал (които явно са имали проблем да намерят кого да попитат)). При условие, че това е убийство, в центъра на София (град с над милион човека, в който са около 20% от населението на България), на място, където голяма част от града води децата си (или те ходят сами), по време на концерт, когато там има много хора и би трябвало да има засилени мерки за сигурност, мълчанието не е злато, а малоумие.

След като се вдигна вой във facebook и т.н., се появи следващата неадекватна реакция – народната, част от която гледах из форумите на Дневник. Призиви от типа “да сложат камери”, “да се освети цялата градина”, “да се затваря след 23:00”, които освен, че са практически неизпълними и гонят идеята на полицейска държава, пак няма да помогнат (има кило изследвания за това колко НЕ помагат камерите, например в Лондон, където са навсякъде, осветяването на цялата гора е практически неизпълнимо, а затварянето е мярка, по-подходяща за щрауси). Предотвратяването на такива престъпления е ужасно сложна задача (и практически неизпълнима даже в изцяло полицейска държава) и подобни мерки ще бъдат ненужни разходи (и тормоз) на наш гръб.

СДВР довършиха списъка с неадекватности, като дадоха пресконференция днес и обясниха как ще са двойно повече патрулиращите екипи – преди са били по един дневен и един нощен от по двама полицаи, сега ще са по два. В държава с едно от най-големите количества полицаи на глава от населението, ще се отделят още 8 човека (смени и т.н.), за да се патрулира цялата Борисова градина. Както казаха доста хора, вероятно ще патрулират кебапчийниците – аз лично от многото си разходки из градината съм виждал полицаи само няколко пъти…

Не мога да си обясня, толкова ли беше трудно СДВР да направят пресконференцията още на следващия ден (или дори в понеделник), да кажат – да, работим по въпроса, разпитваме, ще го хванем и т.н., вместо да се мотаят до петък (цяла седмица!) и да показват една тотална неебателност по темата. Не виждам с какво точно могат да се оправдаят.

Ето една от причините, поради които пия.
(май има и още примери за неадекватни реакции, но на мен тези ми идват твърде много и ще се спра)

2011-07-13 корпоративна психопатия

Tuesday, July 12th, 2011

Събират ми се интересни мисли в главата около последните книги които чета… Като почнем от Лифтън, минем през учебника по психиатрия, “The psychopath test” на Jon Ronson, “Snakes in Suits” на Robert D. Hare и Paul Babiak и стигнем до разни разговори на маса за правилното мотивиране на хора (т.е. че не се наема търговец, който не му се плаща и някаква комисионна от сделките, например).

Катализаторът на това писание беше цитат от “Rule 34” на Чарлз Строс:
“The European Parliament responded by focusing on corporate governance. If corporations wanted to be legal citizens they could damned well shoulder the responsibilities of good citizenship as well as the benefits. Social as well as financial audits were the order of the day. Directives outlining standards for corporate citizenship were drafted and a lucrative niche for a new generation of management consultants emerged – those who could look at an organization and sound a warning if its structure rewarded pathological behaviour.”

Първата ми мисъл беше, че това звучи силно оптимистично, после реших да си структурирам малко мислите по въпроса.

Един много лесен и опростен начин да си обясним и донякъде предвидим действията на даден субект (ще говоря основно за юридически такива, но то важи и за физическите) е да си изясним целите и желанията му, т.е. към какво се стреми. Съответно, един от удобните начини да се модифицира нечие поведение е да се влияе там.

Ако тръгнем да преценяваме поведението на дадена корпорация (голяма фирма и т.н.), ще открием как поведението им много зависи от това какво точно представляват и какво ги движи. Нека за начало да вземем предвид някоя достатъчно голяма мултинационална корпорация, в която вече не са останали хората, които са я създали, търгува се публично и целта и е буквално “Maximizing shareholder value” и с това е пряко обвързано възнаграждението на управляващите субекта.
Т.нар. “shareholder value” е странен термин, който в общи линии се измерва с цената на акциите на пазара (стабилността и т.н. са неизчислими фактори). Това може да се постигне по различни начини, но основно е важно доверието на пазара в момента, което се манипулира чрез различни средства, част от които са етични, друга част не, трета – тотално незаконни.
(тук си струва да се отдели малко време и да се прочете за Enron, Worldcom и разни други случаи на максимизиране)

Съответно, ако имаме един субект с такава единствена цел, той би правил всичко възможно, за да я постигне и би се борил и срещу всичко, което го ограничава. Понеже не може субектът да бъде окачествен като психопат или че има анти-социално разстройство на личността (понеже в DSM специално си пише “не може да се смята, че се страда от такова разстройство, ако това е нормалното поведение за културната и обществена среда, в която се намира субектът”), просто ще цитирам една от групите признаци на личностни разстройства – тази за антагонизма.
(по едно такова съвпадение, много от тези признаци се водят за основни в психопатичното личностно разстройство, описано от Cleckley в “The Mask of Sanity”, една от първите книги по темата)

Т.е. имаме структура без стандартните контролни механизми, които има един човек, за да живее в обществото – съвест, peer pressure, възпитание (позитивно или негативно), страх от силови структури, желание за по-добро съществуване на всички (което ще помогне и на него) и т.н.. Не съществува причина за социално-отговорно поведение, съответно всичките подобни прояви на тази структура/субект трябва да се разглеждат като последствие или от силов натиск, от възможност да се облагодетелстват допълнително (много фирми оправят две-три пейки в някоя градинка и си слагат реклама на тях), или от странно действие на един или няколко човека отвътре, които прокарват собствена такава идея.

На теория би трябвало да има контролни механизми за целта, но повечето от тях имат подобни проблеми като на една корпорация. Като за пример ще дам една серия на темата за ревизорите и как реално те се опитват да максимизират своя бизнес и печалби, губейки основната си цел.
В по-малките субекти съществува индивид с достатъчно власт, чиято съвест играе такава и на целия юридически субект и предпазва от правенето на сериозни измами (поне в доста от случаите), но това от своя страна се води лоша бизнес практика.

Същото може да се наблюдава в политиката – основната цел на политиците е властта (придобиването, задържането и възползването от нея), и не си струва изобщо да бъдат преценявани действията им от друга гледна точка (освен може би “кой им плаща?”, но то е близко). Патологичното лъжене, манипулирането и липсата на съвест са едни от най-ефективните методи за събиране на влияние и използването му (което е силно очевидно, ако се направи едно сравнение между действията и думите на голяма част от политиците).

(
Като първо отклонение от темата, PR като идея е измислен като систематизация на патологичното лъгане и повечето случаи, които Cleckley описва биха били перфектни PR-и, ако можеха да се заемат сериозно с това. Примерен цитат за един такъв пациент, който заключвал и биел жена си:

“In discussing the first wife’s accusations of such conduct as this, Stanley usually brushed them aside as a typically feminine and somewhat ridiculous exaggeration of some minor disagreement. When confronted with undeniable evidence to the contrary, he admitted having taken mild physical measures to influence her, saying that he “just couldn’t stand her screaming and bawling,” This habit of hers, he said, made him lose his temper. When it was emphasized to him that her weeping and outcries did not precede the beatings but occurred only after the beatings began, he showed very little response. Apparently he felt that this crucial point was not sufficiently important to argue about and seemed to dismiss it without further thought as something virtually irrelevant, or at most a trifle.”

Ето и цялото описание на пациента.
)

(ако някой иска, може да си направи паралел и с държавната администрация)
(съответно, допълнително може да се погледне аргументът на Чарли Строс против силния изкуствен интелект).

Има нужда от преразглеждане на целите и метриките. Не може например да се набие гола метрика на полицаите за разкрити престъпления – това води до отказ да се образуват дела по различни случаи, които считат за трудни (за съжаление не мога да цитирам един пример, който ми разказаха наскоро, пак по любимата на всички тема с детската порнография). Не би трябвало да има възможност да съществуват структури с антисоциално поведение и цели и да им се дават близки до гражданските права.

Не знам за вас, но на мен ми е писнало 99% от това, което чувам от различни юридически и държавни субекти да е шум, изкривяване на истината, сплашване и откровена манипулация. Решенията са или да се ядосваш през повечето време, или съвсем да не ти пука, и не знам кое от двете е по-лошо – първото съкращава живота, второто съкращава свободите и щастието му.

2011-07-01 насмукване

Friday, July 1st, 2011

Скучно ми е. Имам кило неща за правене (дистрибутирания jabber сървър например), пет книги, които чета в момента и още няколко, дето чакат и нито едно от тях не ми е достатъчно интересно.

Та вчера по случая реших да се разходя, хванах си метрото до “Сердика” и тръгнах от там. Архитектурата на центъра на София е доста забавна, та си вървях, разглеждах и отпивах от едно малко шише с Lagavulin… Минах покрай паметника на съветската армия, забелязах, че има само една камера (която даже не гледа към самия паметник), тръгнах да пресичам на орлов мост и ми звънна телефона.

Оказа се, че Пенчев тъкмо закарвал някакви хора към тях, видели ме и спрял на спирката там, ако искам да ме закара. На мен ми се разхождаше, а се оказа, че и на Морви, та ние с нея тръгнахме през парка, Пенчев отиде да дозакара хората и се засякохме на “Торонто”, след което той закара Морви до у тях, а мен – до студентски град, да повървя още малко.

Аз тръгнах към вкъщи, ама по пътя реших да мина през masterpiece да пийна още малко, щото моето си беше свършило, там имат lagavulin, а нямаше да имам какво да правя вкъщи така или иначе… Едното стана в общи линии тест на какви single malt-ове от Islay им се намират, та след като си поговорих с бармана на разни теми от психологията, психиатрията и ТУ (докато той връзваше столовете отвън) реших да мина през съседното заведение (Geppy) да изям една шкембе чорба. Там в един момент ме помолиха да напусна, още се опитвам да си спомня защо, май беше заради някакви неща, които говорех на сервитьора.

От тук нататъка спомените ми почват да стават още по объркани. Помня горе-долу как се прибирах към вкъщи, май пях малко по пътя, седнал съм за малко на машината да tweet-на нещо, написал съм някакви неразбираеми глупости в един текстов файл, занесъл съм си китарата в стаята (това поне го помня) (но не намерих перце наоколо, което е странно), май съм пил и малко приспивателно, мисля, че повръщах (но може да съм го сънувал) и така…

Аз си знам, че трябва да спра да пия по тоя начин…
(тва се случва с възрастта. Човек спира да си казва “няма да пия повече” и почва с “няма да пия толкова”…)