татко Крокодил

Нищо особено интересно не се случва в последно време, та ще взема да блогна за малко дреболии.

От последните неща, които съм чел май най-добре ми дойде “11/22/66” на Стивън Кинг. Дядката определено си е припомнил как да пише. Имаше и други приятни неща, който иска може да ги погледне в goodreads.
(специално трябва да обърна внимание на “Hackers – heroes of the computer revolution”, че не струва и че мижавите опити на журналиста да разбере хората са чак жалки)
(също така “Snuff” на Пратчет беше супер и надеждата е това да не е последната му книга)

Около initlab има разни дребни забавления, например централизиран начин всеки да може да пуска музика от cassie (с малко patch-нат MOC), както и възможност вече да се stream-ват/записват лекциите – днес подредихме микрофона и звуковата карта, може да се ползват директно за конференция (правихме си тест с VarnaLab), или да се stream-ва (преди малко инсталирах icecast на sandbox.initlab.org, url-то ще е http://sandbox.initlab.org:8000/lab.ogg ). Тестовете ги правихме и с Бацов и Цветомила, докато водеха днес началната лекция на курса по Java.
(окабеляването беше забавно)
(пак около lab-а, Мартин след един тежък запой най-накрая реши да блогва)

Обмислям не-курс по системна администрация. Вече надух главата на повечето хора около мен с идеята, така че я пускам за генерална консумация тук – има си вече сайт, ако ви звучи добре – пуснете един коментар там, да видя дали съм прав, че се намират желаещи. Ако има достатъчно и ако скоро си осигуря нужния хардуер, може следващия месец да направя входния тест, да си харесам малко хора и да го проведа.

Накратко за концерта на Amorphis.

Беше в новата зала на 4ти километър. Мястото е наистина добре направено, чисто, с всичката нужна инфраструктура (въпреки лекото претоварване на тоалетните, но това беше основно заради продаваната бира). Може би гардеробът трябваше да е включен в цената на събитието, но и така беше поносимо.

Започнаха едни испанци, “Naheman”, които основно показаха, че звукът в залата става, но те самите – не.

После бяха “Leprous”. Много странна група, със странни ритми и идеи, стигнах до извода, че пак трябва да ги слушам (и ще взема да им изровя какво са издали). Те бяха подгрявали и на Therion, май и тогава ми направиха впечатление.

Самите Amorphis направиха направо кратък концерт – час и половина (или поне на повечето хора им се видя кратък), който беше наистина добър, само може би звукът трябваше да е малко по-силен. Свириха си с кеф, изсвириха повечето си наистина хубави неща (за съжаление, нищо от “Far from the sun”), но не беше достатъчно съвсем да прегракна и всичко да ме боли :)

Уважаеми програмисти.

Около интервютата, които поглеждам тия дни откривам, че или аз имам твърде високи очаквания, или повечето хора, дето си търсят работа в областта би било много важно да не си намерят. По случая имам няколко съвета към вас, които не знам доколко ще са ви глобално полезни, но поне ще намалят моите нерви и шансът някой от вас да падне случайно през някой близък прозорец.
(почти толкова лошо е, колкото изпитването на студенти на септемврийска сесия)

Имайте какво да покажете. Код, нещо работещо някъде, каквото и да е, просто да може да се прецени как пишете. Даже няма чак такова значение точният език, на който ще го покажете.

Имайте идея какво показвате, да не ви се случва да попадна на следната конструкция в кода ви (оригиналът беше на objc, това е приближение):

if (a!=NULL && b) {
	do_something();
	do_another_thing();
	if (b) {
		do_crap();
	}
}

и да не можете да ми обясните защо трябва пак да се проверява b.
(напълно е възможно да има причина. Проблемът е с неспособността да се отговори на такъв прост въпрос)

Ако сте учили в (и даже завършили) някой университет по специалността, имайте базова идея от алгоритми и сложност. Това да ми обясните двоично търсене и да не ми кажете каква му е сложността и до колко е сравнимо с различни други такива търсения не е хубаво.
(също така, оценяването на сложността на алгоритъм, алгоритмите за търсене и сортиране и т.н. хубави неща не може да казвате, че не ги знаете, защото “аз предпочитам програмирането пред математиката”)

Ако работите с някаква технология, познавайте я поне отчасти. Много е лошо да задам въпроса “защо ползваш mysql вместо текстов файл”, и да не може да ми се даде смислен отговор. Също така, не бъдете от хората, които правят “SELECT * FROM table” и после си взимат каквото им харесва от резултата.
(ако все пак сте от последните, моля, купете си литър белина и го изпийте)

Намерете малко увереност в себе си. Казвайте си какво знаете и какво не знаете. “Момент да помисля” също е приемлив отговор на разни въпроси.

Ако смятате, че сте програмист, понеже сте направили нещо тривиално и то сработва – грешите. Пример – ако сте направили мобилно приложение, което показва конституцията на Армения, това не ви прави програмист на мобилни устройства. Придобийте поне бегла представа какво значи “тривиално”.

Не бъдете коне с капаци. “Аз искам да пиша за MobileOS версия 9.жм.жд.жбр и друго не искам” е тъпо изказване, почти като “аз пиша на php4 и не искам да се занимавам с php5”. Ако нямате желание да се учите и развивате, моля послушайте изказванията на текущия ни идиот^Wпремиер и ходете да гледате овце, доколкото разбрах, има недостиг на работна ръка.

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

Убедиха ме да ида на един концерт в “The Box”, на Center и Talbot.
(някой няма ли да направи свестен сайт за групите да си правят страници, myspace е ужасяваща боза)

Center бяха доста интересни (за концерта ми каза единия им китарист, Дидо, който помня още преди 15 години като свиреше с разни странни групи в Младежкия дом в Добрич). Свирят инструментали (т.е. нямат вокал), водят се нещо като stoner metal, но са и доста весели. Свириха сравнително кратко, но приятно, казаха, че тия дни ще почват да записват и може да издадат нещо догодина.

Talbot бяха в общи линии скучни като музика, но забавни да се погледат. Групата представлява двама естонци, единия на барабани и вокал, другия на бас, купчина ефекти и вокал. Любопитно беше какво може да се постигне с баса и шумът от него, както и как човека свиреше с едната ръка на баса, а с другата си играеше с ефектите.
(само дето са doom metal, който си е скучен по принцип…)