Archive for January, 2012

2012-01-29 нов лаптоп

Sunday, January 29th, 2012

(Почти) си подкарах новия лаптоп. Списък с неща, които ми се наложи да направя:

Инсталация на криптиран диск (което си е стандартно).
Подкарване на debian (понеже всичко останало е боза, ubuntu и mint адски ме подразниха).
Стандартни неща в X-а, като смяна на layout-а с caps lock и разни remap-вания, който не съм довършил. Ето това е скриптчето, което трябва някой ден да пренеса като config:

setxkbmap -model pc105 -layout 'us,bg(phonetic)' -variant phonetic  -option grp:switch,grp:caps_toggle
synclient TapButton1=1

(още го няма това за XF86Forward, и да изключва tap-а, когато пиша на клавиатурата)
XFCE с compiz – наложи се да си препиша старата тема, защото беше до gtk2, а всичко вече е на gtk3. Още не съм я дооправил, но като я докарам до вид, който ми харесва, ще я кача някъде. В настройките на compiz-а се наложи да пипам директно на ръка с текстов редактор, понеже ccsm вместо разпознава . Останалото си беше стандартно – 10 workspace-а, desktop cube/rotate cube (desktop wall е гадост), една клавишна комбинация да стартира терминал (специално с опция да не показва отгоре menubar).
Инсталация на важни неща като:
evolution – отделих няколко часа ровене в source, за да хвана защо единствено preview pane ми беше с бял фон, и накрая успях да го открия къде беше омазано в темата. Добрите хора даже ми бяха сложили коментар… Спрях и notification-ите (аз получавам толкова поща, че то няма начин да не свети постоянно).
pidgin – има един fix в .gtkrc-2.0, който го кара да не показва “person is typing”, което аз намирам за ужасно дразнещо:

# Disable the pidgin typing notification
style "no-typing-notification" {
    GtkIMHtml::typing-notification-enable = 0
}
widget_class "*" style "no-typing-notification"

Имаше нужда от малко допълнителни plugin-и, най-вече бозата pidgin-skype (ще поведа кампания за изкореняването на skype).
gvim – с който пиша това, копирах си spellchecker файловете директно от стария, както и основните неща от config-а:

syntax enable
set encoding=utf8
set spelllang=bg,en
colorscheme evening
set gfn=Bitstream\ Vera\ Sans\ Mono\ 13

zsh – не ми се слага цялото zshrc в блога, за това ако някой иска, може да си го свали.
iceweasel прие цялата конфигурация на стария firefox, с малко пипване на цветовете в about:config изглежда добре.
Специфично за тоя лаптоп е thinkfan, да не вият толкова вентилаторите. Вероятно ще има още разни весели неща за настройване, но те ще в движение.

Иначе – казва се nymphadora, thinkpad T420s. Добър дисплей (1600×900) с хубаво качество, 8GB памет, core i7, батерията пише, че държи 5 часа (още не съм я тествал), останалото е стандартно.

Ще се опитам да си обърна повече внимание на старото openmoko gta02 – днес нещо заби след suspend, движи се бавно и като идея има какво да се бърника. Опитвам се да си намеря предплатена карта с data и voice едновременно, ама сайтът на mtel не е от най-приятните в това отношение, а хората в магазините им са идиоти (или поне в тоя, в който аз отидох).

2012-01-26 лъжи

Thursday, January 26th, 2012

Мразя да лъжа (вероятно защото не го умея). Мразя да слушам лъжи. Още повече мразя да се налага да ги казвам.

Едно от дразнещите неща на обществата, в които живеем е нуждата почти непрестанно да се лъже. Децата биват учени да не лъжат, докато не започнат сами да схващат, че определени лъжи са всъщност задължителни (или докато не открият, че при правилно лъгане нещата са по-добре).

Всеки може да се огледа наоколо и да види различни причини и проявления за/на лъжите. Например, когато хората смятат, че ще бъдат обвинени в нещо и не могат/искат да поемат отговорност, като в класическия случай – идва потребител с проблем, питаш “Какво се е променяло в последно време” и автоматичната реакция е “Нищо”.

После всички осъзнават, че да лъжеш води до по-лесен живот в доста ситуации, и докато се усетят така са се оплели, че няма спасение. Аз така от време на време осъзнавам, че да се лъже е по-добре, след като съм казвал директно какво мисля и толкова съм се уморил, че някакъв инстинкт захапва и почвам да говоря каквото е нужно, направо минавам на автопилот. Това води до пиене, понеже алкохолът ми помага да се понасям (и околните) в такова състояние.

Има момента със самозалъгването на някои хора и колко е трудно да се говори против него. Например въпросът от страна на жена “това добре ли ми стои”, или еквивалентът от мъжка страна (някоя девойка може да ме допълни какъв е). Свикнали сме, че другите ще обръщат внимание на нашите самозаблуди и желания в името на социалната традиция и “ненараняването на чувствата”, което води до интересни реакции, когато се каже нещо различно (помня как една девойка си беше боядисала косата на сиви кичури и след като и казах честното си мнение (“Изглеждаш като бабичка”) бях гледан лошо два-три дни).
Да не говорим колко дразнеща е неспособността на хората да се погледнат и да схванат някои базови неща за себе си, дори отказват да идат поне на психар да им ги обясни.
(не че голяма част от психарите могат да се справят със задачата или биха искали да се занимават с подобна помия)

Лъгането е уморително, животът в лъжа – още повече. Неефективно и тъпо е да се усложнява някаква базова система като социалните отношения – те са инструмент, не крайна цел. Изглежда все едно да добавяш елерони на чук…
От друга страна обаче да не лъжеш изобщо в текущото общество е тежка задача (може би и невъзможна, т.е. не би било живо). За това една прилична цел е да се лъже колкото се може по-малко и да се надяваме, че в един момент ще падне до 0.

Това по-горното да се приема като моето оправдание, че ще се старая да лъжа по-малко и като предупреждение за всички, на които им хрумне да си говорят с мен.

2012-01-22 Кинг и Мураками

Sunday, January 22nd, 2012

Преди малко изчетох първия разказ от “Full Dark, No Stars” на Стивън Кинг, а преди това сдъвках “1Q84” на Харуки Мураками и контрастът ми направи такова впечатление, че ми дойде желание да напиша нещо.

На Мураками преди това съм чел две книги – “Кафка на плажа” и “Норвежка гора” (която май не успях да довърша), на Кинг – много (и много ми остават). Също така Кинг ми е от любимите автори, та писанието ми е от малко изкривена переспектива.

“1Q84” е книга, която всички (уж) много харесват, което е рядкост за толкова голяма тухла. Последното (размерът) беше една от причините да я започна, а основно злобата ме накара да я изчета докрая.

Всички герои на Мураками (като се замисля и за предишните му книги) могат да бъдат описани като “dead inside”, мъртви души. Човек докато чете описанието на чувствата при него, има чувството, че чете описанието на сляп човек на цветове – не че не знае за какво става въпрос, но определено не може да го разбере. Същото може да се каже за сексуалните му сцени (наскоро бях чел при Peter Watts, че авторите трябва да правят повече секс, за да могат да го опишат както трябва). Развитието на героите му също никакво го няма, а много от фантастичните (fictional, не мога да се сетя по-хубава дума) елементи изглеждат адски изсмукани от пръстите. Единствената причина да изчета книгата беше да видя дали накрая няма да има нещо, което да я оправдае (например, “между другото, всички герои са зомбита на халоперидол”).

От друга страна при Стивън Кинг героите не само, че почти можеш да ги пипнеш, но може да се асоциираш с тях, да ги разбереш, да почувстваш техните чувства (което прави спането след негова книга сложна задача). Той може да хване всякаква история, да вкара малко фантастичен елемент (или даже да не вкарва) и да създаде един свят, който да може да бъде почувстван като близък и истински, колкото и странен да е. Дори най-простото нещо, което му хрумва – например в тоя разказ се говори за семейство, мъж, жена и син, фермери, при което заради земя мъжът убива жена си и т.н. – може да бъде разказано толкова интересно и с такава изразност, че да ти стане интересно, колкото и тривиално да изглежда в началото.
(Разбира се, и той не е перфектен, например си личи как краят на “11/22/63” е претупан и не пасва, за сметка на това обаче цялата книга се чете наистина с удоволствие).

Друг момент, който ги различава, и който на мен при Мураками наистина ме подразни е как започва да прозира самия автор в книгата, неговото мислене, чувства, политически убеждения, предразсъдъци и т.н.. При Кинг това не се получава – има всякакви герои и техните предразсъдъци, но никога не вкарва себе си там. Чел съм над 30 негови книги и чак “On Writing” успя да ми каже нещо за него като човек, защото това беше писал (и дори и там не става толкова ясно). От друга страна, Мураками ми стана противен на третото описание на човек и второто оплакване на главната героиня, че не харесва колко са и големи гърдите (дори нормалния ми навик да прескачам глупостите не успя да се справи достатъчно добре, че да не се дразня). По някакъв начин дребната мижитурска душица на автора успява да опропасти половината книга (останалото е претрупания на моменти стил и криво измислените фантастични елементи и света му като цяло), ако не беше сюжетът (който е м/у среден и добър), нямаше да мога да издържа да я прочета цялата.

Единственото, което донякъде оправдава Мураками е културата и средата, в които е израснал – същите клишета могат да се видят в голяма част от anime-то и manga-та, и които ме карат от време на време да си задам въпроса “какво им има на японците?”.

2012-01-19 ефекти от лечението

Thursday, January 19th, 2012

Така определено е по-добре.

Няколко дни, в които комуникацията беше основно по работа и максимално кратка (и включваше пускане на отделни jabber сървъри за отделни проекти, за проста вътрешна комуникация) имаха лечебен ефект. Имах малко повече телефонни разговори и си писах поща с хора, с които по принцип си говоря по messenger, както обажданията на навика да си пусна/погледна messenger-а, twitter-а, новините или нещо такова, но не бяха кой-знае колко силни.

Не е ясно какъв ще е ефектът от възстановяването на комуникацията с хората и дали пак ще е в същия вид. Може би ще ходя на едно ИББ на месец и ще пускам messenger веднъж на няколко дни.
Имаше няколко човека, които малко ми липсваха и много, които не.

И може би е крайно време да си кажа. Аз не харесвам хората. Не харесвам човечеството. Яд ме е, че изглежда съм твърде тъп, за да откривам достатъчно по-умни от мен хора, с които да си говоря (а аз че съм тъп, няма какво да се спори). “Мизантроп” звучи като прилична дефиниция.
Дебъгвам хора, защото са ми интересни проблемите. Много рядко самият човек ми става интересен, през останалото време просто ровичкам хора, защото ми е скучно.
Не помня имена, защото не ми трябват. Съвсем автоматична реакция си е.
Ако някой не е схванал, че не съм добър човек – пиша го в прав текст ето тук – аз съм лош, неприятен, гаден тип.

А глупостите, елементарните проблеми, липсата на каквато-и-да-е мисъл във всички просто ме побъркват. Вероятно има нещо много сбъркано в мен, че се опитвам да дебъгна света и да оправя всичко, но всичко, което намирам за грешно просто нещо ми бърка отвътре да го оправя.
(едвам се оправям със себе си и моите глупости, все пак)

А не мога да спра дебъгването, да не обръщам внимание на глупостите – в момента чета една книга и половината от мислите са ми по темата “какво му има на автора и дали е проблем на цялото им общество” (“1Q84” на Харуки Мураками).

Някой ден ще си поръчам тениска “Не ви понасям, виждате опита ми да се държа прилично”. Или “Напомняйте ми, че антипсихотиците ми са в десния джоб”.
(а преди малко се опитах да си отворя twitter-а и не можах да почна да го чета, стана ми гадно)

2012-01-15

Sunday, January 15th, 2012

Вместо заглавие.

Уморен съм. Мисля да си почина максимално от комуникацията с хора, понеже ме дразни до смърт, и не мога да си обясня дали всички сте наистина толкова тъпи или е крайно време аз пак да почна да пия антидепресанти. Стандартният ми метод – да пия, за да мога да понасям хората около мен – вече не върши особена добра работа, щото се напивам и почвам да ги тормозя.

Да видим па аз колко ще изтрая без messenger-и, новини и т.н.. Може да ми е полезно, да се заровя в книгите и работата и да не мисля за глупости.

Ако трябвам на някой за нещо, може да ми пише на mail-а, него поне ще го чета от време на време.

2012-01-08 Кръщене

Sunday, January 8th, 2012

Имам да кръщавам една машина, която трябва да замени zver.fsa-bg.org (преди тотално да се е разпаднал). Машината е дребна, средно мощна (определено повече от предишната), тоя път rack-mountable.

Двата дефиниращи принципа са дребност и унверситет. Ето идеите:
Ескарина (от Eskarina Smith, “Equal Rites” (“Еманципирана магия”) на Тери Пратчет);
Neville на Neville Longbottom от сериите за Хари Потър;
Kvothe (от книгите на Патрик Ротфус);
Tiffany (Tiffany Aching пак от Тери Пратчет);
Ayaan (Ayaan Hirsi Ali, въпреки че може би няма да пасва толкова);
Miles (Майлс Воркосиган, от книгите на Л. М. Бюджолд);

Приемам и други. Cassie (от “Skins”) вече е е заето, да я кръстя на Николай Генчев не върви (за него си трябва нещо по-голямо), някой математик (като Галоа) също може, въпреки че аз не ги обичам кой-знае колко, “Ada” (Ada Lovelace) вероятно е твърде използвано в тия среди.
Ако някой измисли наистина добро име, обещавам да го отбележа на страницата на машината :)

(мислех и по темата да кръстя машината на някой жив човек, студент/студентка или преподавател(ка), но по принцип хората това никак не ги радва. Помня как кръстих едно време машина на приятелката на един приятел и той ме гледа на кръв поне две седмици)

Update: Кръстих я octavo, “preslaff” да каже как да го отбележа :)

2012-01-03 лекции от 28c3

Tuesday, January 3rd, 2012

Какво (още) гледах от 28c3:
(mirror-нал съм всичките английски записи на 28c3.ludost.net)

Keynote беше донякъде интересен, но имаше доста дупки в живото предаване. Ставаше въпрос за SpyFiles на wikileaks и изобщо индустрията, която се занимава с подслушване, мисля, че нямаше нещо много ново там.

От лекцията за Atari 2600 не можах да гледам много, но ме зарадва с това, че вече не ни се налага да работим с толкова ограничен и ужасяващ хардуер (частта за това как се избира банка от паметта с четене на определен байт и как писането се прави с четене бяха направо плашещи).

SCADA and PLC Vulnerabilities in Correctional Facilities беше интересно, въпреки че в основата си е просто хакване на хардуер, който никога не е мислен да е сигурен (и който за съжаление се използва твърде много). В общи линии полезна лекция за всеки, който реши да бяга от затвора.

Лекцията за еволюиране на алгоритми беше забавна, почти “как с random и малко техники да си създадем алгоритъм за каквото си искаме”. В тази лекция обясниха основните неща и показаха как са правили алгоритъм за един филтър за картинки, в другата показаха как са еволюирали протокол за комуникация (което беше наистина адски интересно и поне в началото трудно за вярване).

802.11 packets-in-packets беше една от най-забавните лекции на конгреса и като цяло интересна атака – да се вкара пакет на layer1 от layer7 (т.е. накратко можете да бълвате специфични пакети през tcp, udp или каквото ви падне, да ги предаде някое AP и клиентите да го прочетат по различен начин). Определено си струва гледането.

Не можах да гледам The coming war on general computation на Cory Doctorow, но някакви добри хора са написали transcript, мисля, че е важно да се прочете/гледа.

Kartsten Nohl и Luca Melette говориха за как да си предпазим мобилния телефон, последните им разработки по темата за GSM и компания. Например са направили firmware за телефон, който report-ва т.нар. “flash sms” и може да усеща дали някой прави man-in-the-middle атака.

Black OPs of 2011 на Дан Камински беше същата лекция като от CCC Camp-а, т.е. нищо ново.

Вторият ден започна с Food hacking лекция, която мога да използвам да плаша всичките “еколози” и противници на ГМО. Имаше всякакви забавни неща, от грейпфрути, отглеждани чрез облъчване с радиация до суши от светещи риби. Във въпросите след лекцията една девойка пита как точно да готви скакалци…

Data mining the Israeli census беше приятна лекция, но нищо особено – какви анализи са правили на изтеклата (5 пъти за 10 години) база данни с населението на Израел.

За лекцията за DoS-ването на web неща вече писах подробно.

The science of insecurity според мен беше най-важната лекция на конгреса. Meredith Patterson обясни много добре как сами си копаем гроба, като правим протоколи, за които няма дори теоритичен начин да проверим дали някакви данни са валиден вход, понеже представляват Turing-complete езици, а там проблемът с валидацията се свежда в общи линии до halting проблема. Аз не знаех, че някой вече е доказал, че HTML5 и CSS3 (без javascript) са turing-complete комбинация (и се зачудих колко е вероятно от web-а да се роди skynet).
Друг интересен момент беше колко по-сложно е да се напише прост parser за контекстно-зависими граматики (например, всичките протоколи, които имат length поле), и как би трябвало да се стремим към прости неща, които един елементарен краен автомат може да parse-не (т.е. които могат да се parse-нат еднозначно с регулярни изрази, например). Като пример за проблеми с length полето беше дадена атаката за 802.11 packet-in-packet.
И една от важните идеи, които със сигурност ще приложа (преди нямах толкова добро оправдание) ще е всичките parser-и и подобни неща да се генерират автоматично от ясна формална граматика, така че винаги да се работи с ясни данни и ясна валидност. Това така и така щеше да ми трябва, понеже ще гоним междуплатформеност…
(на който не му е ясно какво говоря, да почете малко за йерархия на граматиките на Чомски, машина на Тюринг и какво значи Turing-complete).

От третия ден трябва да спомена лекцията на Пейо за електронните пари (както и да му кажа, че той вече е celebrity :) ), която беше малко по-съкратен и подреден вариант на тази от Openfest. Иска ми се това да го направи на хартия и да му даде цялото нужно място (т.е. около 2-3 часа говорене), ама да видим кога ще успея да го изнудя.

Лекцията за атаките в/у принтери също беше от много веселите, а проблемите в сигурността, които се оказа, че има там бяха пак от смешния тип (например възможност да смениш firmware на устройството с печатане на файл). Ако имате HP принтер, вижте лекцията и дали трябва да се update-нете.

От четвъртия ден май си струва да спомена само лекцията на NOC-а за мрежите на CCC Camp-а и на текущия конгрес. Особено забавна беше реализацията на “таван/чадър” за wifi AP-тата от кофи и тръби.

Имаше и няколко доста неприятни лекции, или много объркващи (например една за квантовата криптография), или тотално неразбираеми (имаше един французин, който говореше за криптография и на 20тото казване на “Titanic” (с ударение на последната сричка) се отказахме да го траем), или bullshit (един, който говореше за влиянието на leak-овете в/у конспирации в контекста на целта на wikileaks и който накрая го питах не смята ли, че математическия модел, който ползва е почти толкова смислен, колкото сферичен кон във вакуум).

Има още няколко неща, които искам да гледам и едно, за което искам да напиша отделен post – depression panel-а, който се е случил почти против желанието на организаторите, понеже са счели темата за неподходяща. Надявам се да намеря време в следващите дни:)

2012-01-01

Sunday, January 1st, 2012

Отпразнувахме нова година в ju.

Първата ми мисъл на другия ден беше “Ох.”.

Пихме, пяхме и се веселихме (аз си замъкнах баса и Voland не беше щастлив, щото беше успял досега през всичките години да не ме чуе как (не мога да) свиря). Има някъде много снимки, които може би не трябва да бъдат виждани от Internet-а. Толкова се напих, че чак останах да спя там и ме събудиха сутринта разни хора, дето бяха тръгнали да чистят (а котката изобщо не беше се опитала да ме притесни, което вероятно се дължи на спиртните пари, излъчвани от мен).

Прибрах се (с цялата техника), легнах си и сънувах комбинация от работа, 28c3 и doom2. Имаше моменти, в които бях на работа, говорех си с някой по някакъв технически въпрос и паузирах, защото в халюцинациите си застрелвах някакъв гад от doom. После помагах на някакво хлапе, което беше успяло да запали 5-6 машини с едно включване на мултицет…

Anyway, да видим какво ще ни донесе 2012. Моите късмети от баницата бяха “произволно число” и един, който не помня и който никой друг не може да си спомни… За сметка на това помня как на Жоро Русийчев му се паднаха “нова кола” и “нова работа” и предположихме, че ще става тираджия.

Update: Има някакви лилаво-червени точки по баса, май вино. Има и нещо разлято по стойката му…
Update 2: Протрил съм си пръстите и на двете ръце от дрънчене.