татко Крокодил

Thought-terminating клишетата (вижте link-а, има доста хубаво и кратко обяснение) винаги са ми били проблем и съм много благодарен на Робърт Лифтън, който ми показа кой е верния термин. Може да се каже, че са някакво подразделение на bullshit-а, но май са си отделен клас.

Хубави примери могат да се намерят из пропагандната литература – “Другарят Сталин каза”, “Партията ни учи”, “Помислете за децата” и т.н. – фрази, които използват специфична емоция, за да прекратят мисленето на човека и да прехвърлят авторитета (и/или страха) на нещо на защитаваното твърдение. Използват се много от съществуващите медии, от политиците и от родителите, докато се опитват малките деца да направят нещо (по мое време беше модерно “направи X, иначе торбалан ще дойде да те вземе”, сега не знам какво се ползва).

Тяхно подобие има в т.нар. “мъдрости”. Като цяло те произхождат от нуждата на хората от shortcut-и в общуването си, за да не им отнема твърде много време (говоренето не е от най-ефективните начини – понякога трябва да се забавя, за да може да се схване, понякога да се забързва, понеже информацията е известна, а връщането назад не винаги е опция). Така се случва група хора, които се познават много добре да си кажат някаква кратка фраза, за да се предаде нужната информация, понеже останалото се вади от контекста – например много хора се сещат за целия виц, като им кажеш кратка част от него (“хамстер и тиксо”).

Проблемът идва, когато такива фрази започнат да се наследяват или целенасочено да се вадят от контекста и използват като довод. Така умно звучащите думи стават много удобни да се подкрепи всякаква лъжа или глупост, а понеже са познати на всички или стават познати, понеже достатъчно хора ги използват и се просмукват в съзнанието на останалите. Такъв пример е “изключението потвърждава правилото” – уникално глупаво и грешно твърдение (или поне аз никога не съм виждал някой да го използва правилно).

Дори и да не се използват с лоша умисъл, тези фрази са безсмислени без оригиналния си контекст и социална среда. Би трябвало в повечето случаи значението им да се обясни подробно, или да стане част от езика (т.е. идиом), иначе си е жива лъжа. Често от тях стават thought-terminating клишета.

(Законът на Годуин е добър пример за филтриране на определени такива клишета)

Някой друг път ще напиша за определени примерни случаи, в които някой се опитва да си защити тезата, използвайки подобни неща (както наскоро някой ми твърдеше, че щом живея в България трябва винаги да я защитавам, въпреки всичките простотии, иначе съм предател, като Георги Марков).

Разкарвам си twitter account-а – преди малко спрях notification-ите, написах каквото трябва, след известно време ще го деактивирам/изтрия (вероятно трябва да backup-на малко неща от там).

Правя го по няколко причини.

Едната е, че съм control freak и че хора, които ми бърникат по услугата, ми лазят по нервите. Ако исках някой да ми обяснява постоянно какво искам в интерфейса си, щях да ползвам apple продукти (а в последно време twitter беше поносим само през twitterfilter, който да реже кило глупости и да оправя други).

Друга причина е идеята на twitter за цензурата. Те вероятно имат добри причини да го направят и може да измислят хиляди оправдания защо това е нещо хубаво, но за мен е гнусно и нямам грам желание да участвам.

И финално, мисля, че по някакъв начин трябва да почнем да мигрираме към услуги, в/у които имаме контрол ние, дистрибутирани, федерирани, които не се поддават на нечие централизирано малоумие. Обещал съм да напиша нещо по въпроса и като ми остане достатъчно време, ще го довърша, обещавам :)

Самият тип услуга ми харесва, та ще си ползвам statusnet-а. Приканвам и други хора да си пуснат сървъри или да си направят account при мен (ако ми вярват, неясно защо) или при някой друг.

Четейки си Questionable Content попаднах на новия албум на Deathmøle (виртуалната група на Jeph, авторът на комикса).

Преди година-две една девойка ми беше казала, че метълът е музика, в която няма весели/щастливи чувства (с редки изключения). Това, което Jeph прави е нещо такова – весел, щастлив метъл (основно инструментален), навява спокойствие и не е нещо скучно или баладична лигня. Един приятел музикант каза, че това е музика, в която нищо не се случва и мисля, че е добро описание – почти като “Yokohama Kaidashi Kikou”. Музиката става за фон на работа, на почиване, на игра на Quake (желанието ми да играя стари игри малко по малко върви напред, след dune2, doom2 и warcraft 1) и даже на четене на някои по-леки работи. Писах му да питам на кого е кръстена песента “Ramona” (първата песен от “Meade’s army”, последния албум), понеже звучи наистина красиво.
(YKK е нещо, за което тук не съм писал подробно (а трябва), писал съм едно кратко review в goodreads)

След като чух няколко различни албума изглежда, че пиенето на антидепресанти (някакво SSRI) не се отразява на музиката му – и преди, и сега има същото настроение. Не изглежда да се отразява и на комикса.
(т.е. ето един пример, че не е толкова лошо да си пиете хапчетата)

p.s. bandcamp са един сайт с добре измислен, логичен и даже работещ модел за продаване на музика. Направо е учудващо, че се намират толкова здравомислещи хора. Човек може да чуе целите песни на 128kbps mp3-та и ако ги хареса, да си купи flac-ове или нещо друго, цените са прилични, човек може да плати повече, ако има желание, самият сайт е съвсем изчистен и работещ, а така като гледам и начините за работа с музикантите са много добре изпипани.

p.p.s. Това се опитах да го напиша снощи и се получи няколко порядъка по-лошо. Отдавам го на вредния ефект на ИББ без алкохол.

Преди малко монтирах phyllis.ludost.net (кръстена на Phyllis Chesler, ако събера желание може да и направя начална страница) с помощта на gigavolt. Следващата машина трябва да бъде монтирана висяща на кабелите си в асансьорна шахта, за да е по-интерсно, това с rack-овете вече е твърде тривиално…

И така, с помощта на добрите хора от AdSys (осигурили желязото) и Telepoint (осигурили colocation-а и свързаността) не-курсът ще се състои. Входният тест е написан и почти готов, началните неща са готови, има малко дреболии да се пипнат в dns-а и да се почва.

In other news, около един разговор снощи ми хрумна идеята за “Култ на Крокодила” (добре, че не мога да измисля трето “К”), като прост етикет на асоциални четящи индивидуалисти, които следват себе си и каквото те решат. Отне ми малко време да осъзная, че е безсмислено, понеже тоя тип хора винаги ще предпочитат да се самоопределят, вместо да ползват нечий чужд етикет (освен ако не е наистина много добър).

Интересно, как ли се определят хората, които не искат да следват някой/нещо сляпо?

На рождения ден на Кънев миналата събота освен това, че той се напи здраво и имаше разни забавни простотии и доста добри идеи (които Наков като е готов да сподели с обществото, ще си го направи сам) имаше едно дълго обяснение как по някаква причина някакви хора ме следвали, гледали на мен като на … не помня какво и колко било важно да направя нещо хубаво с тази си “власт”.
Аз лично намирам цялата идея за глупава. Не препоръчвам на никой да е мен (въпреки че си ми харесва). Препоръчвам на всички да са нещо повече от мен. Искрено се надявам да няма някой дотолкова заблуден, който да ме счита за “пътя, истината, живота, ракията” и да смята, че каквото правя аз, трябва и той/тя да правят същото – мисля, че post-а по темата за чая с тампон трябва да е бил достатъчно убедителен довод.

(Разбира се, не мога да отрека краткият момент, в който ми става приятно като чуя това (преди да ме залее вълната от отвращение))

В крайна сметка ще взема да си основа култ на крокодила и само аз ще си участвам в него. Няма да има култова фигура и последователи, ще има само един крокодил.

Ще го бъде.

След като снощи Кънев в прилично насмукано състояние почти ми се обясни в любов, докато ме навиваше да се занимавам с Openfest се сетих, че има нещо, което съм пропуснал да обясня:

1) За мен участието в организацията на Openfest е изнервящо и уморително
2) Не си струва да пия антидепресанти или огромни количества алкохол само заради това
3) Мога да свърша много други полезни неща
4) Няма каквото и да е, за което да съм наистина нужен (лесно може да се провери, питайте хората какво точно съм направил аз и ще видите, че просто няма такова)
5) Каквото и да съм правил, в техническия екип има някой, който да го поеме (и който по принцип го е вършил, а аз съм му се пречкал например).

Единственото, което може да направя е да си измисля лекция за тая година. Така и така имам няколко интересни идеи, все някоя от тях може и да избутам до края.

(Кънев, следващия път ще ти разтворя някакви транквиланти в питието, превантивно)

Сериозното нещо, което пиша не е готово, така че ето с какво се забавлявах в последно време, за да не ми е скучно:

Дойде желязото за курса по системна администрация и проучвам точно с какво ще го ползвам. Дотук vmware бяха дисквалифицирани заради windows-only клиенти, така като гледам това, което има за Xen за linux е силно счупено (openxenmanager), вероятно ще трябва да направя някоя магия. Ето така ми изглеждаше бюрото снощи, по време на началния setup.
(да живее ipmi-то, мога да държа желязото в другата стая и да го паля/спирам отдалечено, че вие ужасяващо)

Компилирах си osmocombb за openmoko gta02 телефона. Задачката беше забавна, понеже има няколко различни среди за компилация, а самия osmocombb е мислен да работи на pc-то (host-а) и да сипва един малък firmware на отсрещната машина, а вече на host-а няколко приложения да се закачат към osmocon-а и да правят каквото правят. Съответно имаше компилиране на osmocon за moko-то, което отне един следобед в проби и грешки, заедно с още няколко часа подкарване на правилната версия на cell_log. Сега обаче цялото нещо умира в първите няколко минути, трябва да се види дали е от хардуера.

Около работата има други забавления. Последното е компилация на libprotobuf за symbian, та в момента се точи SDK-то. Имаше преписване на чужди заявки, дебъгване на странни рядко-случващи се явления (хората стават много нещастни, като се пропусне да се отбележи плащане, а знаехте ли, че в php при FastCGI се ползва един формат на header(), в останалите случаи друг?), обработка на binary данни в java (какъв език е тва, че няма htonl()), търсене на ntfs partition в някакъв пратен от на майната си диск и разни други стандартни неща за правене.

Взех си два албума на deathmole (виртуалната група на автора на Questionable content), звучат приятно.

Подкарах си statusnet на s.ludost.net, чиято цел е да ми замести twitter-а (вече го има него в sidebar-а на блога). Остава ми да го вържа с jabber-а да ми праща какво се случва, да му вдигна https, вероятно да му напиша филтри и ще е съвсем използваемо. Който иска да ме чете/добавя – http://s.ludost.net/krokodilerian
(а си подкарах statusnet, понеже съм решил, че е крайно време да се мине от cloud бози на federated тип услуги, но това ще е тема на друг post (или по-скоро няколко). Още пиша бележки, да видим какво ще излезе.)

Вече има ipv6 адрес на marla.ludost.net (раздадоха ми /126 от evolink, май даже на тях самите им се вижда странно) и вече web-а и още няколко неща се виждат спокойно от там. Има няколко неща, които още не съм пипнал поради мързел и понеже очаквам странни трудни-за-виждане-и-още-по-трудни-за-дебъгване-проблеми (ejabberd + две машини + dialback + комуникация с gtalk и някои други хора), та ще си ги оставя за когато ми стане наистина скучно.

(приликата с реални лица, институции и случки не е съвсем случайна)

Приятен зимен ден (за стоене на топло), идва сесия. Форум (mailing list, facebook страница) на курса по работа със Solaris, воден от г-н Сериозников. Около обяд, когато повечето нормални студенти стават, се получава следното съобщение от студента Петров:

	Здравейте, колеги!
	Искам да помоля някой от вас, който е бил на последната лекция
	да каже, какво сте взели тогава като материал. : )
	И също искам да попитам дали са споменати някакви подробности за теста?
	Например колко време ще е, само затворени въпроси ли ще има и на кои теми
	даобърнем по-специално внимание? : )
	
	Успешна сесия!

След малко се получава отговор от студента Етанолов:

	Здрасти,
	
	На последната лекция обсъдихме, че поради проблеми с времето тестът ще
	се промени на физическо състезание, преминаване по последния етаж на
	недостроената сграда зад ФМИ за норматив. Падането значи късане на
	изпита (и безплатно посещение на Пирогов), а нормативът за 6 е 30
	секунди, за 3 - 60. Бонус точки ще се дават, ако можете накрая да си
	спомните името на преподавателя и името на курса.
	
	Също така, хората, които не са присъствали на последната лекция ще
	трябва да се справят с препятствието, носейки в ръце 15" монитор, а
	тези, които са вдигали шум и пречели - 17" монитор. По избор мониторът
	може да бъде заменен с връзване на краката с UTP кабел.
	
	Аз обмислям да отпиша курса.

След десетина минути тишина студентката Мухоморкова отговаря на Етанолов:

	Етанолов, вземи обмисли да запишеш медицина, с това твоето пиене. Не знам
	откъде са ти дошли в главата тия глупости, ама съквартиранта ти каза, че
	два пъти са изпразвали тая нощ кофата до леглото ти, сигурно и кошмари си
	имал.
	
	Понеже г-н Сериозников го блъсна един от почистващите камиони преди
	два дни и ще е зает с ремонта му в следващите две седмици, изпитът ще се
	проведе от катедра "Алгебра", в стая 205 на ФзФ. Понеже те също си нямат
	представа за предмета, изпитът ще се проведе по следната изпитана
	традиция - оценката ще бъде равна на броя литри водка, след които можете
	да кажете името си, днешната дата, името на предмета и на преподавателя
	ви (повръщането ви дисквалифицира).
	
	Долу на таблото с обяви пък видях, че лошото материално състояние на 
	университета водката трябва си я я носим сами. За подправена/разредена
	водка ще бъдем дисквалифицирани, но по принцип има възможност да носим
	произволно пиене и да пием водковия му еквивалент (например, 2-3 пъти 
	повече силно вино или около 5 пъти повече бира). Тука вече с няколко
	колежки започнахме преговори с един доставчик на алкохол, за "Бейлис"
	в туби.

Почти веднага се получава отговор от Сериозников:

	Мухоморкова, да имате нещо общо с кражбата на гъбите от запасите на 
	катедра "Спорт"? Това вашето писание е плод на болен мозък. А и всички
	знаят как цялата катедра "Алгебра" е в токсикологията на "Пирогов", щото
	един от химиците объркал дестилационния процес.
	
	Както казах, няма да има тест или нещо такова, директно ще имате оценки,
	просто ми се е счупила тото-машината и още я поправям. Като свърша
	с ремонта и тестовете, ще ви пратя какви оценки сте получили.

Почти веднага тримата студенти Майнов, Копелев и Пичов пращат съобщения
с горе-долу такова съдържание:

	ЕЕЕЕ, копеле, тва е лайняно!11!!
	Пич, ти ебаваш ли се с нас?
	Майна, ама ти ни обеща тест!

Преподавателят им отговаря:

	Дали аз ще играя на тото или вие, няма особена разлика, статистически
	погледнато. Така и така двата пъти, в които дойдохте на лекции, играхте
	solitare на машините (не особено кадърно).

А студентката Сладкова отговаря на същите трима:

	Какво толкова против имате г-н Сериозников? Вижте го какъв е готин, даже
	като се ядосва е сладък...

Сериозников и отговаря:

	Колежке, имате 6.

Подмазвачев веднага казва:

	Да, много сладък преподавател!

На което получава отговор от преподавателя:

	Подмазвачев, скъсан сте.

За малко настава леко уплашена тишина във форума. След двайсетина минути
студентът Глезанов пише като отговор до Сериозников:

	Ама то може ли изобщо да го скъсате? В правилника на факултета не пише ли,
	че на изборни предмети никой не може да бъде скъсан и че ако сме се явили
	веднъж, автоматично оценката трябва да е поне 5? Не мога да цитирам точно,
	щото не знам кой беше сайта на факултета, а в youtube нищо не намирам, ама
	съм сигурен, че го имаше!
	Това на нищо не прилича, не стига, че трябва да ходим, ами сега и това.

Някъде тук дискусията затихва, до следващия ден, в който друг преподавател
от същия факултет пише:

	Колеги и колежки,
	
	С прискърбие искам ви информирам, че колегата Сериозников снощи се е самоубил.
	В предсмъртната му бележка има само следния ред: "Всички са скъсани".