Archive for May, 2012

2012-05-27 поредната курсова идея

Sunday, May 27th, 2012

(вече в трезво състояние) Ето я поредната идея за курс – този път мисля да го правя с Кънев (който до тук изглежда навит за идеята).

Събират се двайсетина човека, делят се на три отбора и им се дава задача да изградят система в рамките на седмица-две, след което да си разменят проектите и да допишат някаква функционалност.

Екипите ще имат програмисти, админи, може някой друг дизайнер и т.н..

Системата представлява следното – имаме задачата да следим за глобалното затопляне (или глобалната климатична промяна и т.н.), като за целта имаме 150 места, на които имаме по два сензора, всеки от които е на различен отбор. Сензорите представляват малки PC-та (реално малки виртуални машини), на които отборът трябва да си подкара някаква OS и някакъв софтуер, който да чете данните и да ги праща веднъж на минута. Имаме по една агрегираща машина на отбор, която трябва да събира тия данни (някаква база).
Между агрегиращата машина и сензорите има мрежа, която трябва да се настрои и подкара, за да докара максимална отказоустойчивост. Отделни части от мрежата са на различни отбори.
Също така трите отбора имат по един front-end, който трябва да използват за визуализация и обработка на данните, например да намират корелация между данните от различни източници. Front-end-овете трябва да могат да работят по някакъв начин с всички агрегатори, ако основният им е отпаднал.
Има и различни весели неща, като например да се следи за загуба на данни и агрегаторите да си синхронизират базите по някакъв начин, така че да се добие пълна картина.

Ще има някакви ограничения какво може да се ползва като езици и технологии, но ще бъдат минимални.

Целта на целия курс е да се научат хората на няколко неща:
1) работа в екип
2) работа с други екипи
3) работа над чужд код
4) дизайн на система с всичките протоколи и компоненти
5) да видят накрая нещо наистина работещо (т.е. да подобрим заданието до толкова, че да е използваемо от други хора)

Преподавателското участие в курса е да се напише заданието, да се изгради хардуерната система, да се дават съвети на участниците и да им се обяснява къде са сгрешили, както и да пуска всякакви странни тестове.

Участниците в курса трябва да имат понятие от технологиите, които ще ползват, да не ходят на работа (иначе става твърде тежко) и да са в София, докато се провежда курса (този ще има сбирки два пъти седмично, вероятно в initlab).

Остава въпросът дали ще се намерят желаещи да участват.

2012-05-24 Кънев/ИББ

Thursday, May 24th, 2012

Изкарахме хубаво предпразнично ИББ.
(мразя празниците, нищо не може да се свърши)

Около разговорите Кънев се притесни, че не може да говори с нас разни неща, понеже разни хора ще ги блогнем. Колкото и да ми се иска да не е прав, в крайна сметка не мога да си замълча…

Стефане, знам, че е срамно, но вече е публична тайна, че пишеш на Ruby, не е срамно и ние всички те обичаме въпреки това. Спри да се криеш и приеми факта.

In other news, доста добре се напихме. Имаше шанс утре да помагам в сглабянето на мебели в initLab, но явно няма да стане, освен ако не го правя насън.

(очаквайте – болни идеи за курсове, като събера сили да ги напиша)

2012-05-13 post-mortem на не-курса, в initLab

Sunday, May 13th, 2012

Стана време да направя една лекция в initLab за не-курса по системна администрация и дискусия, за какво би трябвало да има в следващия такъв. Ще се проведе от 16:00 в неделя (20 май).

2012-05-06 Лошото влияние на Стивън Кинг

Sunday, May 6th, 2012

(вината за този post е изцяло моя и не бива да се обвиняват книгите, които чета)

Днес изчетох последната книга от Тъмната кула на Стивън Кинг (без да борим прясно излязлата “The wind through the keyhole”, за която ще си помисля първо) след като започнах с първата преди около седмица-две, и усещам как неговият стил се просмуква в мен и в нормалните ми разговори. Говорех си с една девойка за това възможно ли е мъже да продължават да си говорят с дадени жени, без да имат нещо повече от “приятелските” чувства, та се започна следния разговор:

(22,35,32) krok: мда. стоят хората на опашка и чакат да зарежеш приятеля си
(22,35,39) krok: може да си представиш една такава опашка изпаднали типове
(22,35,45) krok: до вратата ти
(22,35,49) krok: с потекли лиги
(22,36,02) krok: (и да накараш лъчко да го нарисува, може да му хареса идеята :) )
(22,36,35) krok: всъщност, и са надървени и гладни хората по редицата
(22,36,48) krok: не знам как се рисува гладен човек, ама той ще измисли нещо
(22,37,27) krok: (това звучи точно като сцена от нещо на стивън книг… добре ми е влязъл в главата :) )

Помислихме малко дали имаме някой общ познат, който би искал да напише история, базирана на това (понеже мен ме мързи за чак толкова сложно упражнение). На нея идеята за подобна опашка чак ѝ хареса, вероятно защото картината в нейната глава не съвпадаше с моята, и след като единствената що-годе прилична картинка със разлигавени зомбита беше тази, а по някаква начин google не намери (лесно) картинка с надървени зомбита с потекли лиги, се опитах да и препоръчам да гледа “То” и да си представи същото нещо.
(учудващо, тя отказа)

Тръгвайки по идеята какво би могъл да напише Кинг по въпроса, последва следното нещо:

(22,56,47) krok: жалко
(22,56,53) krok: а той би могъл да опише всяка част от тях
(22,57,13) krok: как еди-кой-си си е ядял вечерята, когато усетил новината
(22,57,29) krok: която се е разпространила, да речем, по феромонен път, с огромна скорост
(22,57,37) krok: и как виси трети в редицата
(22,57,41) krok: оцапан с квото е ял
(22,57,53) krok: и леко прегърбен, щото първо се надървил, после станал, и се ударил лошо
(22,58,24) krok: и например леко му е скъсан панталона, а в оная му работа се е забила треска от масата
(22,58,28) krok: и тече кръв от там
(22,58,35) krok: и се смесва със лигите, дето му текат от устата
(нека да го кръстим Гошо)

Разбира се, не трябва да спираме тук. Първа в редичката ще трябва да е друга жена – Джулия, която е била в тоалетната на близкото заведение и тъкмо си е сменяла тампона. Едното и токче е счупено, косата разрошена и има ожулвания по краката, понеже очилата ѝ са паднали в бързането. По левия ѝ крак се стича малка струйка кръв и се вижда връвчицата на тампона, а прашките ѝ висят на другия крак. От потеклите от устата ѝ лиги даже червилото ѝ се е размазало.
Джулия познава нашата героиня (Геновева) от времето, когато двете са били студентки и постоянно е ревнувала приятелите си от нея. Една вечер се е опитала да ѝ се обясни, но двете са били толкова пияни в един парк, че всичко е свършило с оповръщани коси и тотално изключване, та са посрещнали сутринта в близкия арест. От тогава Джулия мрази червеното вино, но продължава да си пие всяка сутрин кафето в едно заведение близо до квартирата на Геновева и гледа тъжно към прозореца ѝ.

От квартирата на главната ни героиня се чуват викове, биват счупени една – две чинии. Настава тишина за малко, след което се чува силен трясък, вратата се отваря и от нея ядосан излиза Пешо – (вече бивш) приятел на Геновева. Обръща се да извика нещо ядосано, но моментално бива задушен от тълпата, която се е струпала пред вратата. В рамките на пет минути бива оглозган до кокал, като от него остават малки парченца с различни части от нападателите, забити в тях (някой нокът, някой зъб). Петият в редичката с удоволствие доизблизва малко останала кръв по стената.

В опитът да се подредят пак и да чакат, настават усложнения и следва сбиване. Гошо успява да откъсне тестисите на Миро (който познава Геновева от училище и е ходил две седмици с нея, преди на нея да ѝ писне от нежеланието му да се къпе), той изгубва сили да се бори и пада назад по стълбите. Мъжка космата ръка с много пръстени и татуировка на кон отхвръква, удря се в тавана и строшава лампата, оставяйки собственика си Сашо (видял героинята ни веднъж на концерт и после разпитвал няколко седмици, докато разбере коя е, но така и не събрал смелост да я заговори) да продължава да се бори само с една ръка и два крака. Един закъснял желаещ (Митко, живеещ в съседен град, който е работил с нея една година и я е сънувал всяка нощ) тича нагоре по стълбите, но се подхлъзва на потеклата кръв и си разбива главата, а Сашо от биещите се горе бива изтласкан, други се спъват в него и той си строшава врата.

….

След около половин час Геновева се е поуспокоила. Открива, че няма нищо за пиене вкъщи и решава да отиде до близката кръчма да удари едно голямо. Отваря вратата, прекрачва прага, вижда остатъците от разигралата се сцена и си казва: “Трябва да сменим чистачката”. И излиза.

По стълбите обаче нещо я хваща за крака. Цялата кръв е помогнала да се отвори проход към Тъмните измерения, където К’тулу отдавна стои и се опитва да стигне до нея (можем да кажем, че е влюбен, но е малко сложно да се обясняват чувствата на огромно лигаво зелено създание, съставено основно от пипала и злоба). Тя се опитва да се задържи, но се подхлъзва на парче откъснат скалп и изчезва в другото измерение, а дупката се затваря с тих мляскащ звук.

——————

Има си нужда от дописване и оправяне. Може да се разказват допълнителни парчета от историите на хората по време на боя, може да го има момента как и котките наоколо са полудели и половината изкачващи са се спъвали в някоя котка, която ближе течащата от стълбището кръв…

2012-05-05 почистване в initLab

Saturday, May 5th, 2012

Пак съм забравил да пиша.

Поне днешния ден става за описване – почиствахме и оправяхме новата част на initLab, един апартамент в същата сграда, който ще се ползва за тих co-working space. Мястото е малко по-широко от самия lab, с три стаи и изглежда съвсем прилично след чистенето.

Аз не бях там от самото начало (което беше в 11, а аз още отспивах след запиването от предната вечер, празнувахме на Мариян рождения ден), пристигнах към два и се занимавахме до около 6-7, когато вече беше боядисано каквото трябва (трябва да се мине още един път само) и се опитвахме да почистим малко боя от паркета на едната стая, която някакви хора преди нас бяха намазали. Комбинацията от умората, изпаренията от латекса, ацетона и разредителя най-накрая ни дойде много и се качихме в лаба да си поемем въздух.

Единственото лошо е, че на приятната мрачна стая таванът го боядисаха бял, но поне стените си останаха тъмни. Тия дни трябва да се появят бюра, да се пусне водата навсякъде (има няколко бъга) и ще стане съвсем годно за употреба :)

Изкарахме вечерта основно на терасата, да гледаме дъжда, който се изсипа. В един момент мина на градушка, та извадихме малиновата ракия и аз от време на време си слагах в нея дъждовен лед (т.е. си подавах ръката през терасата). Обмислихме слагането на тента, та да можем в такива моменти да употребяваме по-голяма част от терасата…