(или защо трябва да си носим някакви стотинки в джоба)
Редовно около мен хората се чудят да направят A или B, и аз постоянно разказвам за тоя метод, та май е крайно време да го блогна.
Да погледнем генерализирания случай, в който трябва да вземем някакво решение измежду много възможни. Да вземем следния пример – дали да ида до лаба, дали да ям по пътя или там, дали да си легна да спя или дали да си чета. От тези варианти можем да построим двоично дърво, което излежда по следния начин:
Връх – дали да изляза или да остана вкъщи.
При дали да изляза – да ям някъде по пътя или в лаба.
При дали да остана – дали да чета или да спя.
След като на всяка стъпка имаме по две възможности, взимаме една монетка (от 50 ст или 1 лв са най-подходящи, защото са достатъчно големи), казваме – ези за това решение, тура за това (или герб/стотинка, аз така и не научих кое е ези и кое тура), хвърляме монетката и докато пада, на нас вече ни се е изяснило в главата кое искаме (ако все пак не се е изяснило, значи че няма разлика и можем да вземем решението от монетата). Повтаряме упражнението, докато стигнем до листо/край в дървото на решенията.
Най-честият случай е само с два избора и той даже не изисква построяването на дърво.
Не знам дали имам особено хубаво обяснение защо (и изобщо как) работи тоя метод. Може да го сравня с оня експеримент с котката на Шрьодингер – като проверим наистина, можем да разберем състоянието, и когато с монетката сме изправени пред резултат можем да сравним него с реалното ни очакване/искане. Подобно нещо се получава, ако си говорим с някой и той се чуди дали да направи A или B и му кажем “направи A” – понякога ще се случи да каже “не ми харесва, ще направя B” – което е подобен процес, на реално осмисляне на варианта.
Същото нещо може да се направи без помощни средства като монети, други хора и т.н., но изглежда, че това е по-лесно за повечето хора, вместо да приемат, че са взели едното решение и да видят/разберат колко им харесва.
(подобно нещо беше писала и iffi)