татко Крокодил

Идва OpenFest 2012, ще правя там две лекции.

Едната ще е за това колко по-лесно се поддържат 700 сървъра, отколкото 3 – според разни хора това би било интересно (за мен голяма част от нещата са твърде стандартни и ги пише по всичките книги). В последните 2-3 години насъбрах много забавен опит около това и се надявам да не се получи много скучно. Ще бъде от 17:00 в събота в зала София.

Другата ще е по любимата ми в последната една година тема за депресията, самоубийствата, проблемите в главата и други такива весели неща. Отдавна мисля, че е нужна подобна лекция – проблемът е голям в цялото IT общество, но всички се опитват да не го забелязват (при това доста успешно). Ще я водя заедно с Яна Петрова. Ще бъде в неделя в галерията от 14:00.
(имаше сериозен вой и отпор против лекцията, но и доста хора, които се заинтересуваха и бяха за)

Иначе, има още няколко интересни неща. Едното е лекцията на Венета Донова за юридическите моменти около поддържането на сайт и предлагане на услуги през него, от 12:00 в събота в зала София (за която поемам част от вината, аз я навих да я прави), другото е лекцията на Владо Василев за hackerspaces на балканите, в България и какво се случва в последната една година, от 15:20 в събота в галерията(където имам някакво минимално участие и третата (с която нямам нищо общо) е лекцията на Стефан Кънев за парадигмите в програмирането, от 11:15 в събота в зала София (поставя си много висока цел с тая лекция, да видим как ще се справи :) ).

(а мен ме чака още доста писане и редактиране, особено за втората ми лекция)

Преди няколко дни ми се обадиха да ми кажат “понеже < специфични причини>, трябва да подкараме тука един скенер под linux, да се сещаш някой да може да помогне, например в initLab?”. Понеже на мен ми беше леко скучно, седнах със Алекс Станев да видим какво можем да направим.

Хардуерът беше един Canon DR-3010C и към него Flatbed Scanning Unit 101 (който се водеше като допълнителна част към другия и че не може да работи отделно). Сашо с малко хакване беше успял да подкара самия DR със SANE (patch-ът беше тривиален и вероятно ще го submit-нат скоро), но с другото желязо имаше проблем.

След като със зор подкарахме нещото на един windows, за да го заслушаме и да видим как работи. Flatbed-а тръгна само със софтуера на canon, като преди това трябваше да няма лист в другото устройство, но видяхме малко комуникация и че изобщо работи. След като открихме, че протоколът му няма нищо общо с другия го отворихме, видяхме чиповете вътре, открихме, че е с GL846. Оказа се, че тоя flatbed си е съвсем отделен скенер, който може да се контролира директно, както и че в SANE има драйвер за близки до него чипове (в този чип стои целия контрол и USB-то, т.е. комуникира се директно с него). Пробвахме се да го подкараме със съществуващите драйвери, но явно има достатъчна разлика м/у чиповете, че да трябва да се пише.

Та решението на въпроса е в крайна сметка някой да отдели една седмица и да patch-не съществуващите драйвери (има си подробна документация) и да направи flatbed-а използваем сам по себе си – задачка за програмисти, интересната работа свърши:)

Днес ме замъкнаха на странно събитие – openCoffee (в betahouse), на което се представяха две приложения, свързани с таксита. Едното беше в общи линии система за поръчване/намиране на таксита, другата – каталог на фирми, като и в двете имаше рейтинг, който да помага на хората да се ориентират. Като цяло първата идея беше по-интересна (taxiMe или нещо такова).

Интересното е как никой нямаше идея за защита от различни мизерии. В първата система беше по-сложно, но като един метод на атака таксиджиите могат да си генерират курсове, които да им вдигат рейтинга, и да си избиват парите от това от взимане на много повече пари от клиентите.

Втората па е тривиално атакуема, с един скрипт, който генерира рейтинги (направо бизнес може да се направи, “ще ви вдигнем рейтинга и ще преебем тоя на конкуренцията ви”).

Това обаче, което ми направи голямо впечатление е как специално вторите хора си мислеха (а май и първите), че само тяхното приложение може да говори с техните сървъри и ако някой реши да прави такива неща, ще му трябват милион телефони и download-и, реални хора и т.н., вместо просто да се reverse-не протокола (не повече от ден работа, ако ползват https и проверяват сертификати, 5-10 минути в противен случай). Направо си спомням в BOFH един израз, “It truly breaks my heart to see trust like that go unpunished”.

Някой ден трябва да се направи workshop “Как да чупим на хората хубавите и недомислени service-и”.

С позволението на организаторите:
Записи с description;
Директория.

(на Марио лекцията е отрязана наполовина (моя грешка, забравих да пусна записа), една друга не и се вижда презентацията (пак моя грешка, не оправих какво гледа камерата преди да си ида да водя моята лекция) и пак същата има прекъсване по средата (някой се спъна в камерата). Ако намерите други грешки, задължително пишете).

Спимисеспимисеспимисе.

(преди всичко – браво на dzver-а, че въпреки всички идиотски пречки и т.н. се справи с wordcamp-а, без да се налага после да го прибираме в някоя лудница, браво и на Ники Бачийски).

Днес беше WordCamp Sofia 2012.

Вчера следобед разположихме техниката, вечерта направихме малък запой, сутринта станах в 7:30 (изобщо не ми е ясно как го постигнах) и се занесох на място.

Самото място (академията на Телерик) е доста приятно, присъствах на малко лекции (докато разпъвахме) за ученици (големи и малки) и ми се видяха доста добри. Наков има доста добра идея и реализацията не и отстъпва.
(ще видя дали имат желание от малко идеи за записването/звука там, щото има няколко притеснителни момента, как например част от техниката е на слънце през голяма част от времето и почва доста да грее)

Записах лекциите (до тук е ясно, че на Марио половината я няма и като гледам, една от другите има проблем), изнесох и аз една (същата като от varnaconf, но по-зле), като цяло беше весело.

Две лекции ми бяха интересни. Първата беше на Калин Терзийски, за вдъхновението – получи се доста интересно, въпреки че сякаш не беше за този тип публика и трябва да видим кой я е харесал (за момента май сме само аз, Комитата и Стефан, повечето по-млади не са). Втората беше на Кънев, от която почти нищо не мога да си спомня, но някакви части ще влязат в лекцията ми за депресията.
(за съжаление точно след лекцията на Терзийски започна моята в другия поток и не можах да си поговоря с него)

Afterparty-то беше интересно, в някакъв странен бар (май се казваше “Dada”), където се засякох с всякакви стари познати, пийнахме добре и даже по едно време Марио посвири на пианото. Аз успях да сбъркам пак Калин и Ниньо (и да помисля Калин за Радо), смятам сериозно да проуча как точно тия тримата са се събрали в лаба и защо са ми толкова подобни. Само се притеснявам, че ще взема да изкарам наяве някаква история от техните родове, дето никой не я знае…

Имаше и въпроси по темата дали с Кънев живеем заедно (не) и дали имаме някаква връзка (не, въпреки че му се иска). Вероятно трябва да се напише FAQ по въпроса.
(примерни въпрос/отговор:
Q: Защо Стефан прави палачинки сутринта през weekend-ите?
A: Защото знае, че е любимата храна на крокодила и го подмамва с подли намерения.
)

Откривам, че паметта ми никаква я няма и вероятно трябва да намаля малко четенето и прекъсванията. Очаквайте записи от wordcamp тия дни.

(концертът започна в 22:30 и свърши към 02:30)

Започнаха странните австралийци от Alithia, които свириха нещо странно (пишеше “astral core” или нещо такова), имаха добри идеи и ми се видяха някакси недовършени. Взел съм си двата им диска да ги прослушам и да видя как са на студиен запис.

Последваха Кайно йесно слонце, които са любопитна музика за такъв концерт – много ambient, много спокойно, чак цялата публика насяда пред сцената, за да ги слуша. Лошото е, че те трябва да свирят в някоя опера/филхармония или някакво такова място, в което публиката мълчи – те самите са тиха група и никой не могат да надвикат, включително партито от съседната дискотека.

Smallman пак свириха страхотно, въпреки че бяха бая уморени и че имаше няколко криви технически проблема. Направиха и няколко нови парчета, да видим кога ще се появи албума (нищо не споменаха по въпроса). Усещането след тях е някакво размазано и спокойно, не като след нещо с много куфеене (не че нямаше).

Мина втората книжна лекция. Бях уморен, говорих зле и доста “значи”. В общи линии препоръчвам да видите книгите въпреки некадърния начин, по който съм говорил/писал за тях. Блокирал съм и се надявам да се оправя за седмица две (ако трябва, ще се напия лошо, да направя hard reset).

Запис.

В крайна беше смесица от различни книги. Общото е, че карат човек да мисли и са приятни за четене.

Cryptonomicon на Neal Stephenson

“Историческа фантастика” – история, която включва хора като Алан Тюринг, Дългас Макартър, Чърчил и други интeресни исторически фигури, обсъждайки през цялото време криптографията, приложенията и, data heaven-ите и други близки теми. Много добре написана, книгата е една от най-известните такива в компютърджийските среди.

Barefoot into cyberspace на Becky Hogge (може да се чете/свали на сайта ѝ).

Описание на историята от последните няколко години в “киберпространството”.Описва CCC конгреса, срещите си с Rop Gonggrijp и Julian Assange, Cory Doctorow и може да представи доста от събитията от тогава в перспектива.

Coders at work

Интервюта с различни програмисти – как работят, какво са правили, и т.н.. Включва:
Доналд Кнут
Кен Томпсън
Питър Норвиг
Jamie Zawinski
Полезно е да се види как работят хората, чиито софтуер по един или друг начин ползваме. Кънев ме помоли да отбележа как никой от тях не ползва debugger и debug-ват с print.

Where the wizards stay up late на Katie Hafner и Mathew Lyon

История на създаването на Internet. Обхваща нещата от първата разработка на IMP-овете за ARPAnet до нещата, които ползваме в наши дни. Има доста подробности, но нивото е достатъчно ниско, за да може да се разбере от повечето хора.

TCP/IP Illustrated Vol.1 на W. Richard Stevens

Все още най-доброто описание на tcp/ip протоколите. Въпреки, че книгата е от 1994, има нужда от съвсем малко добавки и съдържа всичко нужно, за да се схване как работят протоколите. Аз съм я чел с удоволствие преди сън.

The practice of system and network administration на Thomas Limonicelli и Christine Hogan.

КнигаТА за системна и мрежова администрация. В нея няма команди и обяснения как да пуснете нещо съвсем конкретно, но реално има почти всичко, свързано със системната и мрежова администрация, от базови принципи за правене на системи, през различни типове услуги, до глави като “Being Happy” и “Firing System Administrators” (което е от нещата, които много хора не знаят). Трябва просто един път да погледнете съдържанието :) Книгата е на достъпен език и може да бъде четена спокойно от не-технически хора.

Little brother на Cory Doctorow, достъпна под свободен лиценз, например тук.

Донякъде антиутопия – описва свят, в който след още един атентат американците тотално се побъркват и въвеждат средно-тоталитарни мерки в един град. Разказът е за група тинейжъри, които се борят срещу това чрез различни технологии. Добър увод за някои технологии като rfid, криптография с публични ключове и mesh мрежи.

Gang leader for a day на Sudhir Venkatesh

Като студент по социология пратили автора да разпита по някакъв въпросник хората в по-“мрачните” квартали на Чикаго. След като една банда го задържала известно време и му изкарали акъла, в крайна сметка се сприятелил с тях и направил най-хубавото изследване на живота там. Книгата описва седемте години, които е прекарал сред тези хора и как как за един ден е заместил лидера на една от локалните банди.
В книгата няма много графики, таблици и т.н., но ако ви хареса, може да потърсите другите му неща, където има и които са си директно научни изследвания.

V for Vendetta на Alan Moore, илюстрирано от David Lloyd

Алан Мур е един от големите писатели в областта на комиксите – нещата, които пише се занимават с интересни и дълбоки проблеми и карат хората да се замислят. Филмите, правени по двата комикса не струват – опитват се да направят да има добри и лоши, но реално в нещата на Alan Moore такива няма, има просто две (или повече) страни и е в ръцете на читателя да реши дали предпочита някоя от тях.

Yokohama Kaidashi Kikou на Hitoshi Ashinano.

“Ambient” комикс – добре нарисуван, с хубава и спокойна история, за четене в дъждовни дни :) Няма го преведен официално, но има хубав неофициален превод на английски и руски, вероятно и на други езици. Държа си при мен любимата си глава и по принцип го препрочитам от време на време.

И като bonus – “То” на Стивън Кинг. Не я четете преди лягане, но я прочетете – голяма и интересна история, влиза ви под кожата и ако не друг, може да ви покаже как се пише наистина добре.

Update: Оказва се, че TCP/IP Illustrated vol.1 имала второ издание, с допълнения – нещо, за което говорих, че ми се иска да стане. Изглежда прилично на пръв поглед, като я прочета, ще пиша пак.