татко Крокодил

Вчера беше дълъг ден.

В петък бяхме setup-нали всичко за Wordcamp Sofia 2013 (със сравнително малко проблеми), и в събота се проведе самото събитие.

Трябваше да се стане в ранната сутрин и цял ден да се тича и чака (както обикновено става по конференции). Един от хората, дето за пръв път участваше в организацията си каза, че не е успял да види и 20 минути лекции, а аз му обяснявах, че е нормално и очаквано…
(имаше някакъв сериозен проблем с програмата, почти всички правеха по-къси лекции и оставаха едни огромни дупки без нищо за правене)
Записи очаквайте тия дни.

Последва събиране на техниката (в рамките на 20-30 минути) и замъкване до лаба да се остави, след което отидох на ГотикФест-а, за очакваните интересни концерти…

Хванах последните две песни на The AXE project (които не звучаха лошо), бяха започнали с час и половина закъснение. Последваха Фанагория, които поне според мен тотално не си уцелваха ритъма. След тях имаше едни доста интересни румънци – Dark Fusion, на които май трябваше да си взема албума (не забелязах да се продава, ама и не гледах чак толкова).
Следващите бяха “Войвода” и също бяха интересни, въпреки че в един момент започнаха да звучат сравнително еднакво, а след тях – “Sisters of Radomir” (бяха останали от предния ден, ама пък за днешния бяха отпаднали “The Strings”, които наистина ми се искаше да чуя).

И после дойдоха Smallman и свириха. Бяха много добри, въпреки че басистът им е със счупен крак и му се налагаше да свири седнал (а той е един от най-интересните инструменти в групата), и въпреки че не бяха последна група, бяха викнати на бис.

И всичко завърши с Irfan. Вече беше станало 02:00, и преди това се бях крепял от музиката, но irfan са по-спокойни и едвам стоях до края. Пак бяха с оригиналната си вокалистка (Деница), но определено не звучаха толкова добре, колкото си ги спомням, най-вече имаше твърде много записан фон на музиката. Казаха, че издават нов албум април 2014, да видим той как ще е…

В програмата има доста интересни неща, тази година и ще сме през двата дни в три зали (има оплаквания, че интересни неща се засичат, ама май няма спасение). Елате, мисля, че ще ви е забавно :)

Също така, събирам доброволци да помагат по техническата част двата дни. Задачите са от типа да се казва на лекторите колко време им остава, да се закачат микрофони и проектори, и да да се наблюдават нивата на звука, т.е. нищо особено сложно, ако сте заинтересувани – пишете :) Може да ни трябват и още хора, които да помагат със setup-а в петък, та ако ви интересува и това, може да кажете.
(Ще имаме подробен инструктаж на доброволците в петък вечер, така че никой няма да бъде оставен на произвола на съдбата неинформиран)

Update: Забравил съм да спомена, че тази година планираме и да stream-ваме на живо събитието.

Явно ми е нормалното състояние в последните месеци да съм уморен и изстискан.

Около един разговор преди малко се роди идеята да направя някаква социална лекция, и май единствената, която бих могъл да направя в момента е “Счупените хора около мен” (няма да е на openfest, най-малкото програмата е почти завършена и ще е силно просташко да се бутам).

Не знам аз ли си го причинявам, или просто така се случва, но има някакво количество хора около мен (които наричам “децата”, нищо, че някои от тях са по-големи от мен), които по някаква причина имат нужда от подкрепа, и аз се оказвам този, който помага. Проблемите са много и най-разнообразни, но някакъв основен момент във всички е, че или не осъзнават проблема, или отказват да направят нещо сериозно по въпроса (или се отказват по средата, което е почти същото). “Denial is not a river in Egypt”…

Започвам да се чудя дали ако разпиша/разкостя в една публична лекция няколко такива (анонимизирани) случая, ще има някакъв полезен глобален ефект, най-малкото понеже още някой може да се познае. По принцип не би трябвало да има нужда от нещо такова – в художествената литература има в най-различни начини описани всички неща, с които съм се сблъскал, но по някаква причина повечето хора отказват да четат, а тези, които четат – да приложат прочетеното при себе си.

(а да съм съвсем честен, колкото и да са уморяващи тия хора, идеята, че имам да помагам на някакви хора, да довърша нещо ме държи да не се срина тотално, да се скрия вкъщи и да спя един месец)

А може и да направя нещо от типа “Приложение на принципите на системната администрация в реалния живот”… Насим Талеб беше дал пример в последната си книга с един проферсор по (ако не се лъжа) макроикономика, който дълги години обяснявал схеми и теории за взимане на решения и планиране/преценяване на бъдещето, след което когато бил изправен пред избор, засягащ академичната му кариера и някой го питал защо не ползва собствените си теории, отговорил “Не се шегувайте, това е сериозна работа” – та аз винаги съм се дразнел на подобни хора и съм се старал каквото давам като основни принципи и идеи да го прилагам и при себе си, та може да е интересно да се разкаже.
(Вероятно ще излезе много кратко, понеже “Имайте резервни варианти, планирайте за най-лошия случай, не се занимавайте с варианти, за които нищо не можете да направите” се събира в 5 минути…)

Но да, пак искам да дебъгна света. Надявам се да не се добера до достатъчно власт за целта, че има шанс да надмина Мао по жертви…

И малко по работа (почти “минутка за реклама”).

Пуснахме си новия проект – pCloud – преди няколко седмици. Представлява storage на данни, с хубаво API и клиенти.

Около него пускаме и кода на част от клиентите – тези за desktop операционните системи, като той се състои от две части – нещо, което може да mount-не файлова система, и нещо, което графично да си говори с него. Кодът може да се намери в github, в момента е в сравнително beta състояние (т.е. вече файловата система не успяваме да я накараме да гръмне лошо). Целия код там е под BSD лиценз.

Та, мина NSND в София. Беше забавна un-конференция, съвсем неформално и странно организирано, с някакви странни хора от тука, петима македонци и двама гърци. На нашия piratepad има малко информация…

Първия ден говорихме за образованието и някакви неща, които искат да правят в Македония, за Human design (астрология 2.0, някакви неща, дето може да се научат за човека на база на това кога е роден), аз разказах неща по темата за хостването на порно, още някакви дискусии, и накрая завършихме вечерта в Рибката в студентски град (т.е. то се казва “Делфинчето”, ама някак всички така го знаят).

Втория ден започна с палачинки (и трябваше да намерим някой да донесе сирене, тотално не мога да си обясня как хората могат да ядат палачинки без сирене), след което пак последваха лекции/дискусии – аз за дебъгване и gqrx/слушане със dvb-t-то, показаха ни firefox OS, Боян говори за x86, Мартин ни показа boost mixin-и, и като цяло си беше забавно. Завършихме с “workshop” за Islay whiskey (т.е. имаше бутилка Lagavulin и бутилка Kilchoman machir bay и ги тествахме).

(а червото заспа на терасата и изпусна последните няколко лекции. Особено с тоя дъжд, дето валеше, беше толкова сладко заспал, че имаше обсъждания какво да нарисуваме по него.)

Мина ТърновоConf. Записите могат да се намерят на va.ludost.net/files/tarnovoconf/2013/, ето и малко впечатления:

Google maps за Търново трябва да показва денивелация, не само разстояние. Двата километра до хотела бяха все по нагорнище и малко криви;
Залата беше хубава, въпреки че имаше малко разлика във фазите и трябваше да опъваме и малко електрически кабели;
Дойдоха над 120 човека и залата ни се оказа тясна;
В заведенията се пуши. Отдавна не ми се беше случвало и ми припомни колко е гадно и как миришат дрехите след това;
Afterparty и after-afterparty-то се получиха много добре, и доста добре се напихме, та никой не можа да стане сутринта навреме и тръгнахме на обратно с няколко часа закъснение;

(пратиха ми малко снимки от събитието)

На мен още ми се спи и не успявам да се наспя, понеже все се будя в ранната сутрин. Тия конференции ще ме съсипят…

Следва OpenFest 2013. Още е отворен CfP, ако имате какво да кажете, пишете ни:)