татко Крокодил

Днес получих поредното потвърждение за любимия си израз “Системният администратор се учи на гърба на потребителите”.

Правехме някаква миграция на obshtestvo, и около нея се налагаше няколко пъти да се drop-ват и преналиват едни бази. Хванах се на няколко пъти как съм пуснал DROP DATABASE и чак след това съм погледнал къде съм го пуснал, и не го бях сбъркал нито един път.
(нещото беше малко под пара, иначе гледам да правя нещата по-бавно)

Това не-сбъркване е продукт на МНОГО омазвания преди това, изгубени данни, възстановяване от backup-и и псуване. Трябва да има такива практически, реалистични упражнения и занимания за хората, които се занимават с админстване, просто защото “добрите практики” не стигат, особено като човек бърза, а аз още твърдя, че добър админ се познава по това как се справя като го вдигнат в 4 сутринта с махмурлук…

И по темата, тия дни се каня да си обявя новия не-курс, подробности за това – скоро.

Днес Конституционният съд на Република България обяви за незаконен data retention-а (сезиран от Омбудсмана по молба на Асен Тотин). Днес по-късно се чака пълното мнение на съда, но като цяло задължението на ISP-тата по въпроса отпада.
(самите членове от закона може да се видят тук, вече има и новина с подвеждащо заглавие)

Искам искрено да помоля всички, които побутваха тия неща в закона и цялата директива за data retention да идат да се застрелят и да спрат да ни губят времето с малоумията си.

Този петък и събота се поведе поредното издание на Rails Girls Sofia. Аз бях там да помагам инфраструктурно, и около някакви разговори стигнах до странни изводи…

(Като за изясняване на термините, искам да кажа, че “социалната програма” в смисъла в който аз я ползвам е нещо като героизма – нещо важно, полезно и от което реално не би трябвало да има нужда, ако нещата си бяха наред. Това е начинът да се внесе малко повече нужно равенство в една система и да се загладят по-острите ѝ ръбове, и реално малко системи с достатъчно хора в тях могат да си струват да се живее в тях без нещо такова.)

RailsGirls е социална програма на IT обществото. Тя цели да помогне на едно малцинство (жени, които нямат никакъв опит и твърде малко опции) да видят какво представлява програмирането, какво могат да правят те и дали би било подходяща област за тях. Като цяло целият формат е ориентиран така, че в ден и половина да може да покаже достатъчно основни неща, за да си изяснят хората какво е това програмирането, какво иска като мислене и дали да продължат опитите да се занимават.
На теория от това не трябва да има никаква нужда – това трябва да се случва с всички хора в училище (заедно с много други варианти за професионално развитие), където хората да са придобили някаква основна представа, след което да могат и след 10-20 години да решат, че това им е интересно и да седнат да го учат (я с online курсове, я в разните софтуерни академии, или във ФМИ на СУ или ПУ). Реално обаче в момента нивото на преподаване на информатика не се подобрява, а върви в посоката “да обясним на децата как да са юзъри” (против което ние едно време правехме опити да се борим, и май пак трябва).

Та по всякакви такива причини ние реално правим социални програми – турнето, OpenFest, курсовете из ФМИ (дето са твърде много, че да ги изброявам) – реално опитвайки се да запушваме дупки в съществуващата система. Не знам дали не е загубена кауза, но мисля, че успяваме да направим някаква разлика и браво на всички хора (особено на Митьо), че бутат подобни проекти.

(и който не е щастлив от това, което се прави, може да се заеме да направи нещо по-добро. Ще помагаме даже…)

Отпразнувах пак крокодиловден. Направих го на 27ми, понеже 23ти се падаше в понеделник, а от МТСП ме помолиха да не се пада преди работен ден, че от колективния махмурлук БВП-то на страната видимо падало.

На хората им хареса, няколко казаха, че трябвало да празнувам рождени дни всеки месец (щото така се виждали всякакви хора). Миналата година протестите вършеха тая работа, като се стопли, може да помислим за още някакви…
(или де да знам, конференция само с една лекция и двудневно afterparty …)

Следва стандартния списък подаръци, доколкото успявам да се сетя:
Бутилка Laphroaig (Мартин);
Бутилка Glenfiddich (Щеряна);
Котка (звучи ето така), или по-точно Digitech bass synth wah ефект (bofh);
Билети за Apocalyptica в Пловдив (там съм ги слушал за пръв път преди бая годин) (iffi и Калоян);
Ваучер за Декстрофобия и един за 3keyrooms (едното от Ива/Калоян, другото от Явор/Таня и още някой, не помня кое как се падаше);
смарткарта за pgp ключове и четец за нея от Merlijn и Моника (ще си сменям явно ключа тия дни);
Един zero-day от RealEnder (тестван, работи, да видим дали иска да го публикува);
Бинокъл (не помня от кого);
Мегафон, ще свърши добра работа по конференциите (Пешо);
Лампа и крушка за нея (Пенчев, Велин, Боян), че нямало у нас достатъчно приглушено осветление (замислих се да си взема още 2-3);
Lego, някакъв багер (Боян), разни хора изявиха вече желание да идват у нас да го сглобяват;
Метроном (Кънев) (без коментар);
Книгата “Плетене на една кука for dummies” (Никсън);
Книгата “Никой не обича крокодила” (Бобсън), някаква древна руска от 1974та;
Мангата “Fullmetal alchemst”, 1ви том (Антоанета);
Книгата “Алекс” на Пиет Льометр (Бойчо);
Книгата “Уискито на Шакълтън” на Невил Пийт (Миши), заедно с една картичка, която вероятно Снежи няма да ми разреши да сканирам и кача, но е много забавна;
“Книжка за зайчетата-самоубийци” (Владо младшия) – питайте google за bunny suicides;
Торбичка желирани крокодили (fredson);
Една рисунка на глухарчета (Нели);
Плато за сервиране на мезета (Мариела и Румен);
Чаша с крокодил в нея (нещо такова) (Румен);
и финално, майсторски клас за уиски тестване (от голяма група хора – Митьо, Стефан, Боян, Яна, Марио, Владо Василев, Стеф, Витков, Недко, Точо, Петко, Мариян, dzver, Кунев и Гери, Благовест, Печкин, Пламен и pCloud-ския екип), както и торба родопски био-картофи.

(извън тия неща, Снежи ми подари странна възглавница/шапка за спане навсякъде. Невероятно плашещо изглеждам с нея…)

Ако се сетя/открия още нещо, ще дописвам.

Update: Също така едно bonsai дърво (от Наков), което май не става за ядене.