Posts Tagged ‘крокодилски’

2015-06-28

Sunday, June 28th, 2015

СПИМИСЕ.

Anyway, седмицата беше пълна с всякакви весели неща:

– Имам си MNT-KROKODIL в RIPE (за което имам да черпя Драго).

– 7-8-9 човека, вързани по тунели, няколко и с BGP (които могат да се видят в моя nagios). Все още хората се добавят на ръка, Мариян е почнал да пише интерфейс (явно му е скучно).

– Пуснахме IPv6 в ISP-то, дооправихме някакви неща, повече – в status report-а. Две бързи интересни неща – IPv6 на alpha-та и nagios-а на ISP-то (user/pass guest/guest).
– По горната тема, трябва да пусна looking glass-ове. Приемам идеи за неща, които поддържат bird, cisco и quagga и не искат да им се прави черна магия, че да тръгнат (тоя от сайта на bird е тотална трагедия).

– Преди година и нещо, след една лекция на Боян Кроснов за инфраструктура, доста хора се заинтересуваха да видят истински datacenter. Два месеца след това бях направил една уговорка с Telepoint, и миналата седмица (никак не се забавих) в четвъртък и петък с групи от по 5-6 човека обиколихме и видяхме как изглежда и какви забавни неща има (например овлажнители на въздуха). По принцип е ориентирано към студенти, та ако има още интересуващи се, пишете ми, за да събера пак една-две групи.
(целим се в сряда като ден за посещение, щото тогава тествали генераторите…)

– Тъкмо привършва HackTUES, на което не можах да отида, заради курса и всичките останали забавления, жалко.

– И идва BurgasConf, следващата седмица. Мразя да пътувам, но съм обещал… Тази година няма да говоря там, имах идея за една лекция, но там ще се иска още много research.

2015-06-14 жив съм

Sunday, June 14th, 2015

Качих един progress report за ISP курса, в който вероятно съм пропуснал някакви неща, но участниците ще си кажат и ще се допълва.

Тия дни около курса се чудех с какви IPv6 адреси да го правя, и накрая се реших, навих един LIR (благодарности на Драго от delta) да ми request-нат адреси и ASN. По случая вече си имам AS200533 и 2001:67c:21bc::/48, които ще използвам и за курса, и да направя един малък тунелен брокер за IPv6 тунели за желаещи (с дублиране на тунелните, BGP и такива забавни неща), очаквайте подробности по някое време, като успея да се заема сериозно.

Иначе, жив съм – имам си кило занимания около разни проекти, openfest (очаквайте новини), ходих да консултирам студенти във ФМИ по мрежи (трагедия), изпитахме си хората за мрежова сигурност 2 (по-малка трагедия), ходих днес на театър на “Контрабасът” (беше страхотно). Определено трябва да пиша повече, почва да ми се губи какво съм вършил…

2015-04-15 end-to-end криптография за домашна/фирмена употреба

Wednesday, April 15th, 2015

Питаха ме тия дни “как да си говорим без да ни подслушват”, и понеже е просто, ето какво препоръчвам аз (и съм ползвал). Това не включва operational security неща (не говорете близо до други хора, не си качвайте записите някъде, не си давайте компютъра на непознати и т.н.), а само как да си направим setup, който може да се използва правилно. Базиран е на неща, които аз съм правил, т.е. конкретните препоръки са от моята практика.

Идеята е да имате end-to-end криптография (т.е. само крайните точки да могат да декриптират информацията) и forward secrecy (т.е. ако случайно някой ключ изтече, това да не дава възможност да се подслушва бъдещата комуникация). Това се постига с два протокола – OTR и ZRTP.

И двата са близки по идея, като първия се занимава с обмяна на текстови съобщения, втория с предаване на глас.

Като за начало – някакво собствено желязо, с криптиран диск, с debian stable и автоматични security update-и.
Ползвам debian, понеже си е стабилно и security update-ите работят както трябва и не чупят системата.
Криптирания диск е допълнителна мярка за сигурност. Реално на сървъра няма да пазите кой-знае каква важна информация, но си остава добра идея. Това влачи със себе си проблема, че на рестарт някой трябва да въвежда passphrase, но за това има начини да се прави по сравнително сигурен начин.
Виртуалните машини са твърде лесни за атака, че да се разчита на тях. Вариант са, защото при тоя setup данните не са чак толкова важни, но не ги препоръчвам.

Понеже всичката комуникация ще върви по TLS, е добре да си имате правилно подписан сертификат. Всички сме наясно, че сигурността на сертификатите е малко трагична, но помага понякога да се хванат разни MITM атаки. Има сравнително евтини CA-та, като скоро и ще работи това на EFF, което ще е съвсем безплатно.
Ако искате да избегнете всичките възможни атаки, може да си направите собствено CA и да го инсталирате по клиентите, но е по-сложно и доста често не се спазва както трябва и просто се казва на клиента да приема всякакви сертификати, което е лоша идея.

Следващата стъпка е XMPP (Jabber) сървър. Аз лично използвам ejabberd, понеже е сравнително прост за конфигурация, бърз и ако не трябва да дебъгвате S2S, направо идеален.
В него трябва да спрете некриптираните връзки като цяло, и да не включвате S2S (server-to-server) модула, така че да е ясно с кой говорите. Можете да си включите и конференциите, но за тях още няма end-to-end криптография.

Финално, трябват ви open-source клиенти, които да поддържат двата протокола (OTR и ZRTP). По принцип jitsi поддържа и двете и е доста добър избор (въпреки че е доста тежко и писано на java), като работи под всички desktop операционни системи и има alpha за android. За телефони (ios и android) за съобщения има chatsecure (само OTR). Също така аз самия ползвам pidgin с OTR plugin, който обаче няма ZRTP (и като цяло много кофти аудио поддръжка).
(някой може да допълни с още клиенти)

Този setup ви дава възможност да си говорите с end-to-end криптография и да сте много трудни/невъзможни за подслушване (по последните документи от NSA, OTR е нещо, за което не са намерили никакъв вариант да го счупят).

2015-04-01 presentation build system

Wednesday, April 1st, 2015

(мразя днешния ден, та да взема поне аз да свърша нещо полезно)

Тия дни около курса по мрежова сигурност си update-нах системата за build-ване на презентации и съответно съм я качил в github. Бая улеснява живота:

– Може да си добавяте картинки както си искате, системата ги resize-ва и следи коя презентация от кои зависи и я rebuild-ва;
– Както и преди, може да си пишете текста на презентацията заедно със слайдовете и се extract-ва автоматично;
– Може да си правите страници със заглавия ( ‘###’ и на следващия ред ‘#### някакво заглавие’ и ще запълни цялата страница с него);
– Вече няма нужда да пишете каквото и да е в Makefile-а, той автоматично захапва всички .pandoc файлове в текущата директория.

Сложил съм и един по-приятен пример, от който може да се гледа. При желание и с малко пипване в Makefile може да не ползвате моята зелена схема (която някои хора не харесват).

2015-03-26 drop database

Thursday, March 26th, 2015

Днес получих поредното потвърждение за любимия си израз “Системният администратор се учи на гърба на потребителите”.

Правехме някаква миграция на obshtestvo, и около нея се налагаше няколко пъти да се drop-ват и преналиват едни бази. Хванах се на няколко пъти как съм пуснал DROP DATABASE и чак след това съм погледнал къде съм го пуснал, и не го бях сбъркал нито един път.
(нещото беше малко под пара, иначе гледам да правя нещата по-бавно)

Това не-сбъркване е продукт на МНОГО омазвания преди това, изгубени данни, възстановяване от backup-и и псуване. Трябва да има такива практически, реалистични упражнения и занимания за хората, които се занимават с админстване, просто защото “добрите практики” не стигат, особено като човек бърза, а аз още твърдя, че добър админ се познава по това как се справя като го вдигнат в 4 сутринта с махмурлук…

И по темата, тия дни се каня да си обявя новия не-курс, подробности за това – скоро.

2015-03-08 RailsGirls – март 2015

Sunday, March 8th, 2015

Този петък и събота се поведе поредното издание на Rails Girls Sofia. Аз бях там да помагам инфраструктурно, и около някакви разговори стигнах до странни изводи…

(Като за изясняване на термините, искам да кажа, че “социалната програма” в смисъла в който аз я ползвам е нещо като героизма – нещо важно, полезно и от което реално не би трябвало да има нужда, ако нещата си бяха наред. Това е начинът да се внесе малко повече нужно равенство в една система и да се загладят по-острите ѝ ръбове, и реално малко системи с достатъчно хора в тях могат да си струват да се живее в тях без нещо такова.)

RailsGirls е социална програма на IT обществото. Тя цели да помогне на едно малцинство (жени, които нямат никакъв опит и твърде малко опции) да видят какво представлява програмирането, какво могат да правят те и дали би било подходяща област за тях. Като цяло целият формат е ориентиран така, че в ден и половина да може да покаже достатъчно основни неща, за да си изяснят хората какво е това програмирането, какво иска като мислене и дали да продължат опитите да се занимават.
На теория от това не трябва да има никаква нужда – това трябва да се случва с всички хора в училище (заедно с много други варианти за професионално развитие), където хората да са придобили някаква основна представа, след което да могат и след 10-20 години да решат, че това им е интересно и да седнат да го учат (я с online курсове, я в разните софтуерни академии, или във ФМИ на СУ или ПУ). Реално обаче в момента нивото на преподаване на информатика не се подобрява, а върви в посоката “да обясним на децата как да са юзъри” (против което ние едно време правехме опити да се борим, и май пак трябва).

Та по всякакви такива причини ние реално правим социални програми – турнето, OpenFest, курсовете из ФМИ (дето са твърде много, че да ги изброявам) – реално опитвайки се да запушваме дупки в съществуващата система. Не знам дали не е загубена кауза, но мисля, че успяваме да направим някаква разлика и браво на всички хора (особено на Митьо), че бутат подобни проекти.

(и който не е щастлив от това, което се прави, може да се заеме да направи нещо по-добро. Ще помагаме даже…)

2015-03-01 мина крокодиловден

Sunday, March 1st, 2015

Отпразнувах пак крокодиловден. Направих го на 27ми, понеже 23ти се падаше в понеделник, а от МТСП ме помолиха да не се пада преди работен ден, че от колективния махмурлук БВП-то на страната видимо падало.

На хората им хареса, няколко казаха, че трябвало да празнувам рождени дни всеки месец (щото така се виждали всякакви хора). Миналата година протестите вършеха тая работа, като се стопли, може да помислим за още някакви…
(или де да знам, конференция само с една лекция и двудневно afterparty …)

Следва стандартния списък подаръци, доколкото успявам да се сетя:
Бутилка Laphroaig (Мартин);
Бутилка Glenfiddich (Щеряна);
Котка (звучи ето така), или по-точно Digitech bass synth wah ефект (bofh);
Билети за Apocalyptica в Пловдив (там съм ги слушал за пръв път преди бая годин) (iffi и Калоян);
Ваучер за Декстрофобия и един за 3keyrooms (едното от Ива/Калоян, другото от Явор/Таня и още някой, не помня кое как се падаше);
смарткарта за pgp ключове и четец за нея от Merlijn и Моника (ще си сменям явно ключа тия дни);
Един zero-day от RealEnder (тестван, работи, да видим дали иска да го публикува);
Бинокъл (не помня от кого);
Мегафон, ще свърши добра работа по конференциите (Пешо);
Лампа и крушка за нея (Пенчев, Велин, Боян), че нямало у нас достатъчно приглушено осветление (замислих се да си взема още 2-3);
Lego, някакъв багер (Боян), разни хора изявиха вече желание да идват у нас да го сглобяват;
Метроном (Кънев) (без коментар);
Книгата “Плетене на една кука for dummies” (Никсън);
Книгата “Никой не обича крокодила” (Бобсън), някаква древна руска от 1974та;
Мангата “Fullmetal alchemst”, 1ви том (Антоанета);
Книгата “Алекс” на Пиет Льометр (Бойчо);
Книгата “Уискито на Шакълтън” на Невил Пийт (Миши), заедно с една картичка, която вероятно Снежи няма да ми разреши да сканирам и кача, но е много забавна;
“Книжка за зайчетата-самоубийци” (Владо младшия) – питайте google за bunny suicides;
Торбичка желирани крокодили (fredson);
Една рисунка на глухарчета (Нели);
Плато за сервиране на мезета (Мариела и Румен);
Чаша с крокодил в нея (нещо такова) (Румен);
и финално, майсторски клас за уиски тестване (от голяма група хора – Митьо, Стефан, Боян, Яна, Марио, Владо Василев, Стеф, Витков, Недко, Точо, Петко, Мариян, dzver, Кунев и Гери, Благовест, Печкин, Пламен и pCloud-ския екип), както и торба родопски био-картофи.

(извън тия неща, Снежи ми подари странна възглавница/шапка за спане навсякъде. Невероятно плашещо изглеждам с нея…)

Ако се сетя/открия още нещо, ще дописвам.

Update: Също така едно bonsai дърво (от Наков), което май не става за ядене.

2015-01-26 “The Imitation Game” и Алан Тюринг

Monday, January 26th, 2015

Тия дни гледах малко филми, които ме докараха до желанието да попиша.
(човек би си помислил, че като безработен ще имам повече време за такива неща, ама на…)

Гледах “The imitation game”, след което прочетох “Alan Turing: The Enigma”(по която уж е правен филма) и крайното ми мнение е, че не струва:
– Ненужно драматичен е, през цялото време основната ми мисъл беше “тука прекаляват”;
– Избрали са за ролята на Тюринг актьор, който играе аутисти и психопати (и докарва още повече драматичност);
– Сериозно се различава от реалността (има доста неща в wikipedia по въпроса) – например Enigma-та е счупена от поляците, след което англичаните доразвиват идеята, като ролята на Тюринг е сериозна, но не е като на единствен човек, който е бутал цялото нещо;
– Споменали са само малка част от работата му, криптоаналитичните му занимания не са по-важни от машината на Тюринг и приносът му в създаването на информатиката (“Computer science” звучи по-подходящо, ама “компютърни науки” не изглежда добре). Силно препоръчвам на всички програмисти и изобщо компютърджии “The Annotated Turing: A Guided Tour Through Alan Turing’s Historic Paper on Computability and the Turing Machine”, обяснение на paper-а му по темата изчислимост, в който могат да се видят в общи линии за пръв път различни основни програмистки похвати.

(самата му биография, която съм споменал по-горе не препоръчвам толкова, написана е доста зле)

А днес гледах “Citizenfour”, на чиито принцип е трябвало да направят филма за Тюринг.
(и това е филм, който трябва да гледате, и за който силно се надявам (и изобщо не вярвам) да го дават по кината в България)

2014-12-24 равносметка

Wednesday, December 24th, 2014

Гледайки плановете от началото на годината:

С четенето на сериозни книги като гледам съм се справил, въпреки че ми пак ми висят някакви неща, дето са бая интересни и важни и не намирам време за тях (статистиката в goodreads);
Ходих на Балканския компютърен конгрес (даже говорих);
Почнах да поспивам чак като напуснах работа в края на декември (горе-долу);
Свирих… пак твърде малко, въпреки че поне вече си организираме дрънчане в лаба;
Техническите лекции тая година ми бяха свързани с работата – криптография, сигурност, web услуги, може да се каже, че все пак съм наблегнал на техническите;
Изобщо не съм писал сериозно в блога.

Иначе, като цяло:

Годината мина в конференции и работа. Поне по списък съм направил 5 лекции по всякакви теми, и май си бяха много, а конференциите са около 10, плюс още едно-две събития:
Два пъти RailsGirls София (екип)
Ro[ug]e conf 2014 (екип, лектор)
RIPE-SEE-3 (лектор)
HackFMI 3 (жури)
PlovdivConf (екип)
BurgasConf (лектор)
VarnaConf (екип)
CryptoBG конферецията (посетител)
YAPC-Europe (екип)
EuroBSDCon (екип)
Balccon (лектор)
Openfest (екип)
(след няколко дни) 31C3 (посетител)
Това по никакъв начин не е нормално.

Като гледам, едвам съм писал в блога.

Напуснах работа в края на ноември и още си почивам, като още нямам конкретен план. В списъка ми е да реша и дали да оставам в България (не че има голям шанс да се махна, твърде закостенял съм, както казват някои хора) и да видя с какво точно ми се занимава (най-вече с мрежи и/или дебъгване).

От ходенето в офиса тотално изгубих желанието да се виждам с повече хора и се надявам 1) да успея да си върна поне някаква част от него, 2) да оцелея на 31c3.

Заех се сериозно да редактирам Reverse engineering for beginners, харесва ми, и има поне още два месеца работа там.

Пренесохме initlab на по-голямо и хубаво място, в малко странен квартал.

Не направих не-курса за системни администратори поради липса на време, но пък имам идея за BGP workshop.

Продължава да не ме боли главата.

И понеже паметта ми тотално сдава багажа, не мога да се сетя други неща, дето съм вършил през годината и дето да си струват да се споменат тук, ако някой има желание, може да допълва :)

2014-08-06 Оруел

Wednesday, August 6th, 2014

Може би така изглежда щастието.

От някакво време се канех да видя какво друго е писал Оруел, и в крайна сметка п
рез антикварни книжарници и подобни успях да си събера комплекта от 11 тома със
събраните му неща извън по-дългите (романите, както и “The road to Wigan pier” и “Homage to Catalonia”). Отгоре на купа е и едно издание на романите му, които о
баче съм чел (планирам да препрочета “1984” в оригинал, след като свърша с тия тухли (в момента съм към средата)).

Има няколко сериозни причини да искам да ги изчета.

Като за начало, Оруел е един от най-добре пишещите на английски автори. Неговото владеене на езика е страхотно, като успява да го комбинира с много прост и ясен изказ, което го прави перфектният пример за всеки, който иска да пише. Може би
донякъде мога да го сравня с Георги Марков в българския език.

След това, Оруел е един от най-честните хора, които съм чел. Способен е да защитава до край убежденията си и да казва каквото мисли директно и ясно (и си проличава британското в него, въпреки, че е груб, пак звучи добре), но в случаите, когато се окаже, че не е прав, е способен да се извини и да си каже в прав текст, че е сгрешил. В повечето му есета освен това, за което говори се старае да опише и собствената си гледна точка и нещата в него самия, които може да са повлияли на написаното.

А нещото, което на мен ми липсваше беше как се е случило да е такъв човек, исках да проследя развитието на мислите и идеите му. Определено не съм съгласен с доста от тях (но мисля, че и той към края не е бил съгласен, не съм стигнал до там), но разсъжденията му провокират доста и в мен.

(прескачам дребните неща, например как показва влиянието на липсата на новини и как се променя мнението на хората през войната, или стотиците ревюта на книги, които е написал и от които си харесвам неща за четене).

Като цяло, важно и интересно четиво. Жалко, че винаги ще си остане гадно усещане за недовършеност, което идва като отворя поредния том, и в началото видя в хронологията:
“21 January 1950 Orwell dies of pulmonary tuberculosis, aged 46.”

(in other news, ще се ходи на Балканския Компютърен Конгрес, където и ще говоря, но за това – в следващите дни)

In this moment I am happy

Tuesday, May 20th, 2014

Тия дни си смених (пак) заглавието на блога, и от нямане на работа (или по-точно като почивка от разни неща, като например писане на лекции) и поради повредите, които се получиха в главата ми от четене на философски и подобни книги (“Моите правилни възгледи за всичко” на Лешек Колаковски (бля), книжката с афоризмите на Талеб (клишета от задник) и “The other side of sadness” на George Bonanno (страхотна книга)) реших да попиша малко глупости.
(приемете предното гигантско изречение като предупреждение)

(“In this moment I am happy” не знам откъде идва, брат ми си го беше написал на вратата едно време)

tldr: Светът/животът са прекрасни.

Та, светът е прекрасен. Слушам много хора да се оплакват от него, от живота и вселената като цяло, но това винаги е една изкривена картина, в която са извадени само нещата, които не им харесват.

Има няколко важни неща, които се пропускат:

Повечето проблеми са временни. Времето ги оправя, ние ги забравяме, или просто осъзнаваме колко незначителни са. Рядко има смисъл да им даваме да ни пречат да се радваме на живота.

Винаги има нещо интересно около нас. Да ти е скучно е признак или на някаква депресия, на тъпота или просто на нежелание да се направи нещо по въпроса. Човек с достатъчно желание и малко вътрешен мир може да си живее добре даже сам в главата си (както аз правя от време на време).
(като допълнение – винаги има нещо хубаво наоколо)

Имаме избор. Ако ще да е дали да живеем или не, избор винаги се намира под една или друга форма, остава да се възползваме от него.
(аз лично съм против самоубийството и дори съм говорил на хората против него, но да отнемеш избора и като цяло надеждата за някакъв резервен вариант е нещо доста гадно и не бих го причинил на никой)

В общи линии как се чувстваме е въпрос на личен избор. Дори да ни липсва способността съзнателно да го решим и реализираме, в наши дни се продава достатъчно добра дрога, че да го поправи.

Спасението на давещите се/нещастните/страдащите си остава в техните ръце.

(бяха ми споменали, че звуча будистки – мисля, че будистите са по-скоро на принципа “животът е гаден, ама какво от това/ние ще се справим и ще ни е спокойно въпреки това”, което аз намирам за примиренческо и като цяло за грешно)

2014-04-13 Краков 3,4

Sunday, April 13th, 2014

Втория ден, след като се намързелувах и се появиха хора в Краковския hackerspace, отидох да ги видя.

Мястото не е лошо (и сравнително лесно се намира). Имат звънец, който отваря вратата автоматично, ако позвъниш Y в морзов код (ама дългите тонове трябва да са наистина дълги, над секунда), прилично количество място, бая хардуер и като цяло весели хора. Бяха малко под пара, че предната вечер беше имало хакатон, а през деня щеше да има някакъв workshop, но успяхме да поговорим и да ми покажат мястото, ако имате път натам – идете им кажете здрасти :)

А аз в неделя сутрин докато тихичко си работех ми опука дисплея на лаптопа, та по случая тия дни ще съм малко offline през деня (ще съм на RIPE SEE-3 и ще съм малко ограничен в това кога ще мога да съм си пред машината).

(имах един таблет с мен и от него свърших някакви неща, ама клавиатурата му е нечовешка. Добре поне, че gps-а му работеше добре и че offline картите на OSM са точни, та да ми е полезен)

2014-04-11 Краков – 2

Friday, April 11th, 2014

И днес беше деня на посещението в Аушвиц.

(четох си по пътя “Dominion” на C.J.Sansom, частта в която изселват евреите в Англия, беше странно)

Обиколката продължи няколко часа – първо в Аушвиц 1, после в Аушвиц 2 – Биркенау. Първият лагер е доста по-малък, вторият прилича на набор бараки за животни посред полето. Доста са запазени, особено телените огради и доста от сградите, и си е интересно да видиш на живо как са изглеждали нещата (и например как изглеждат два тона човешка коса). Не мисля, че преживяването е за хора с по-слаби нерви, нищо, че екскурзоводите са доста внимателни и се стараят да обясняват спокойно и нетормозещо.

Жалко, че няма така запазени лагери от ГУЛАГ-а, да може да се направи едно хубаво сравнение.

2014-04-10 Краков – 1

Thursday, April 10th, 2014

И дойде време да си използвам странния подарък за рождения ден – екскурзия до Аушвиц/Биркенау (Освиенцим).

Полетът ми беше в нормално време и с online checkin-а даже идиотското задръстване по Цариградско шосе не беше проблем. Летях през Виена и стигнах съвсем спокойно в Краков (само в последния полет имаше някакъв пиян руснак с трима цивилни полицаи около него).

Валеше, сега още духа доста вятър, но май времето не е много по-различно от София.

Съвсем лесно си намерих мястото за спане (един много готин таван в една кооперация без асансьор), след което с помощта на един таблет с gps и osmand на него си намерих един супермаркет, в който да си напазарувам храна (който освен, че супер много приличаше на малките български от рода на Пикадили експрес, беше и бая евтин).
(цените в/у две са в лева, в/у четири – в евро, доста лесно се смята)

Та, аз мисля да се излежавам, чета и може да попиша по една лекция, ако на някой му трябвам – няма ме :)

(обществено-полезната работа я свърших, писах mail на админа на www.uni-sofia.bg, че са vulnerable за heartbleed проблема)

2014-03-19 трева

Wednesday, March 19th, 2014

Има много изписано и изговорено на темата за тревата/марихуаната, наказуемост, полезност/вредност и т.н.. В последния проект за НК има някакви малоумия по темата, и понеже не ми се навлиза в спора, искам просто да споделя едно мое лично наблюдение.

Преди да ме оперират миналата година ме боля много. Стигнал бях до момента да не помага тегретола (в големи количества) и ми изписаха трамадол (опиат, от по-началната категория, но все пак на зелена рецепта), който помагаше и с който внимавах.

Опиатите са и много ефективни, и много опасни. Нямаме други толкова добри обезболяващи (дори оперативното прекъсване на нерви може да не е толкова ефективно), но от друга страна се стига до физическо пристрастяване и други неприятни странични ефекти.

Понеже не беше ясно дали операцията щеше да реши проблема (имаше шанс проблемът да не идва от артерията, която притискаше нерва, имаше шанс и да не се получи), реших да проверя дали все пак нямам някакъв друг резервен вариант, освен опиатното наркоманство. Един приятел ми намери малко трева от някакъв много успокояващ/отпускащ сорт и тествахме.

Нямаше особено отнасящ ефект, и не ме хвана по някакъв сериозен начин, но сложи една горна граница на болката – пробвах се да си предизвикам проблема, и не се получаваше стандартния каскаден ефект. Т.е. се оказа, че тревата в моя случай (на невропатична болка) е достатъчно добър заместител на опиатите, и определено подейства по-бързо от тях.

YMMV, на мен ми помогна. Бях планирал ако операцията не свърши работа, да редувам тревата и опиатите, така че да не привиквам към нито едното от двете, и си мисля, че ако имаше вариант докторите да я предписват на подобни случаи (доколкото знам, помага и на хора, болни от някакъв рак), светът щеше да е едно малко по-приятно място.

Update: Казаха ми, че все пак си ми личало, че съм бил пушил.

Update 2: Направо не мога да повярвам, българския съд е направил нещо добро по въпроса.

2014-01-04 Конгресни изводи

Saturday, January 4th, 2014

Както писах, основният извод от конгреса е “we’re screwed”.

Ако на ИББ някой пита “Коя ви е родината” и хората се замислят коя страна ги е направила това, което са, прилична част ще кажат България, друга част ще кажат НРБ, но доста биха казали Internet.
(интересно, никога не бих могъл да се срамувам толкова от целия internet с всичките глупости в него, колкото от произволна част на държавната ни администрация, например)
Факт е, че една прилична част това ни е изградило като (бих искал да кажа “хора”, но не е ясно доколко е вярно) индивидуалности, и всичко, което посяга на нещо толкова основно и толкова важна част от начина ни на живот не може да бъде оставено без последствия.

Точно поради това всичко, което се изясни на конгреса (голяма част от което знаехме, но имахме нужда от една обща картина) е толкова гадно. Усещането е като да откриеш как си завъдил хлебарки – като откриеш писмените им планове да те изнасилят и използват за развъдник на яйцата си.

Краткият извод е, че ни се налага за твърде много неща да почнем от нулата. Очаквам в близките месеци разни хора да се занимаят по-сериозно с отворения хардуер и да се стигне и до малки процесори от дискретни компоненти (понеже поне доколкото аз знам няма как да се продадат троянизирани транзистори), да се появи някаква идея за ремонт на DNSSEC и SSL/TLS, да се пуснат още повече https сървъри (аз вече планирам следващата ми машина просто да няма http), някакво (вероятно) малко количество хора да почне да мигрира към собствени услуги или поне такива извън щатите, и може би някакво проникване на тази информация в други среди, не само на родените в internet-а.

Очаквам също така и още по-силен натиск от страна на държавните учреждения, под всякакви форми. Чудя се кога ли ще се появят неща на тема “Internet” в закона за МВР например…

Та, от една страна сме преебани. От друга страна, както казва Пратчет, като се биеш срещу много голям противник, е по-лесно да го уцелиш…

2014-01-03 планове

Friday, January 3rd, 2014

И на принципа на трите лъжи на студента (“от утре спирам да пия”, “от утре започвам да уча” и “изобщо няма да боли”), да взема да напиша някакви планове за годината.

Да чета малко повече сериозни книги (сложил съм пак 120 като challenge в goodreads, да видим как ще излезе разпределението);
Да ида/участвам в Балканския компютърен конгрес тая година;
Да се наспя (и ако успея, да видя дали мога да постигна и световен мир);
(миналата година си отспах в болницата, но някакси предпочитам тази да го направя без да ми правят дупка в главата)
Да отделя повече време на свиренето (не би трябвало да е сложно, при колкото малко отделях миналата година);
Да направя най-накрая някаква техническа лекция, може би дебъгването;
Повече технически и по-малко човешко/политически занимания;
Да пиша по-често (което не само няма да е трудно, ами май и съм го започнал);

И да успокоя разни хора (и да направя други нещастни) – план ми е и да не се гръмна :)

2013-01-03 дообяснение

Friday, January 3rd, 2014

И едно дообяснение на предишния ми posting.

Много от нещата, които правим, са друсане. Понеже думичката е малко натоварена, нека да я сменя с “докарване на щастие/допамин от short-term неща”.
В това влизат ужасно много неща, които правим само и единствено да се почустваме по щастливи за някакво кратко време. Например, повечето хора, които познавам (и аз включително) правим секс за удоволствие и малко хора го правят поради основната му функция (размножаване), размерът на порно-индустрията сам по себе си говори много по тоя въпрос. По същия начин четенето на фентъзи книги (голяма част от тях нямат друга функция, освен да са приятни), яденето на много вкусна храна и т.н. са все неща от тая категория, и реално неща, от които практическа нужда нямаме, т.е. човек може да е аскет и пак да си живее нормално.

От друга страна, възприемането на света е гадна дейност поради стандартната му гадност. Ето няколко базови неща, които са трудни за възприемане:
Размерът на вселената и нашата незначителност в нея (в Пътеводителя има описано най-страшното устройство за мъчение – такова, което ти показва точно колко си незначителен);
Смъртта – не само нашата, но и като цяло, че цялата вселена няма смисъл, просто се разширява и по някое време изпада в топлинна смърт;
На по-локално ниво четенето на политически новини (или българската преса) може да откаже всеки мислещ човек от живота;
Като цяло новините могат да те накарат да загубиш вяра в човешкия род;
Всеки един прочит на “Мисленето” (“Thinking fast and slow”) на Канеман може да ни покаже колко ужасяващо грешим в повечето си преценки и възприятия (което ще го спомена пак по-надолу);
И всякаквите сриващи съществуващите изградени системи по неприятен начин неща (“To protect and infect, pt.2” и какво ли още не).

Вероятно мога да изброявам още такива неща, и за всяко някой може да намери оправдание или омекотяващо обстоятелство, както и вероятен метод да се справим, но в крайна сметка омекотяващите неща са просто капаци, които да си сложим, за да можем да възприемем и справим с останалото (някъде в лекцията ми за принципите на системната администрация в реалния живот има “не се занимавайте с проблеми, за които нищо не може да направите”). Друсането с допамин е един от тези методи, просто защото то помага на хората да възприемат нещата като по-малко страшни, да не обръщат внимание на разни неща и т.н., я като смъкват капацитета за разсъждения, я като ни отвличат вниманието.
(както аз отварям да погледна 9gag по средата на писането, просто да мога да си прочистя главата и да се развеселя малко)

Това не е израз на моята депресия, това си е някакъв default-ен факт от живота, който може да се намери описан в доста книги, вкл. при Пратчет, по темата за клачианското кафе, където човек изпада в състоянието knurd и трябва да пие две големи, за да се върне в нормалното такова и да може да понася света. Също това не е “нищо няма значение/смисъл”, понеже и значението и смисъла са неща, които ние си измисляме и винаги можем да си създадем отнякъде, с или без допамин.
(също така съм почти сигурен, че “допамин” не е точен израз, но мисля, че поне в тоя контекст върши работа)

(на мен писането например ми е такава дейност)

2014-01-01 извод

Wednesday, January 1st, 2014

Около конгреса, празнуванията и няколко разговора, имам генерален извод:
Не можем да понесем светът около нас в чистия му вид, и ни се налага да се друсаме по различни начини – пиене, дрога, купони, секс, само и само за да можем да го издържим и да не се изтрепем.
За едни хора това е причина да се купонясва повече, за други – да се променя света. Първото е пораженчество, второто е загубена кауза.
Наздраве.

Update: Един от вариантите на невързприемането на света около нас, който е от най-често срещаните е хората да не спират да говорят и да правят нещо, само и само, за да не се наложи да обърнат внимание на мислите в главата си и на реалните проблеми. По случая моля всички хора, на които казвам “МЛЪКНИ” да го възприемат като зов за персонално просвещаване…

2013-12-20 равносметка

Friday, December 20th, 2013

Чакам една компилация да мине и си почивам от книгата, която чета, та имам време да напиша една равносметка за изминалата година.

Като за начало, нещата, които съм планирал в началото на годината:

Спането… спах около операцията, сега пак не ми стига;
Успяхме да направим няколко cryptoparty-та със съмнителен успех, ще се объсъждат на 30c3;
Не отидох на OHM2013 и на Balccon;
На 30C3 ще ходим някакво прилично количество хора;
Направихме някакви неща по темата депресия и слушане на хора, но за мен беше твърде уморително и така и не ги продължих;
Турнето се получи;
Имам още някакви започнати лекции и нищо довършено (май тая година съм направил само една лекция, тая за влака в края на тунела);
Имам ipv6 по повечето си сървъри (и още ме дразни);
С книгите почти се справих (в списъка ми за годината има коло 150, но доста от тях са manga и трябва да се броят за по-малко като брой);
Останалото е до никъде.

Случиха се забавни неща.
Основното събитие беше, че ми пробиха дупка в главата и ми решиха проблема с невралгията (пак има някакви болки, но са минимални и нямат нищо общо с преди). Прекарах някакво време в болницата, видях интересни неща, писах си завещание, и ходих плашещо ухилен няколко месеца (даже и сега доста повече се усмихвам).
Ходих по протести известно време и правихме всякакви странни неща, от типа на телемост м/у София и Пловдив.
Цялата година имаше много работа, като предните две неща не помогнаха. Пак като миналата година точно около коледа ще се правят рокади със сървъри, като поне тая година имам по-човешки срок (края на януари), не като миналата година (двете седмици преди коледа).
Писах твърде малко в блога.
Смених квартирата. Преместих и marla :)
Проимах ново любимо уиски – Kilchoman Machir Bay.
Занимавах се с всякакви неща – звук, видеообработка, слушане на ефира, разнасяне на проектор и прожектирането на надписи по сгради, подкарване на нов мрежов setup на initlab, събиране на подписи за петиция до омбудсмана (не мина, но па днес са приели изменение на закона, което маха възможността да се филтрира internet), провеждане на интервюта с всякакви хора, изпикаване на камъни, инсталиране и подкарване на метеорологични стации и събиране на всякакви идеи, които още не съм реализирал.
Сипах малко код в джитхюп и се каня да кача още.

Да видим какви глупости ще измисля за правене за догодина, и каква част ще успея да реализирам.