татко Крокодил

Събират ми се интересни мисли в главата около последните книги които чета… Като почнем от Лифтън, минем през учебника по психиатрия, “The psychopath test” на Jon Ronson, “Snakes in Suits” на Robert D. Hare и Paul Babiak и стигнем до разни разговори на маса за правилното мотивиране на хора (т.е. че не се наема търговец, който не му се плаща и някаква комисионна от сделките, например).

Катализаторът на това писание беше цитат от “Rule 34” на Чарлз Строс:
“The European Parliament responded by focusing on corporate governance. If corporations wanted to be legal citizens they could damned well shoulder the responsibilities of good citizenship as well as the benefits. Social as well as financial audits were the order of the day. Directives outlining standards for corporate citizenship were drafted and a lucrative niche for a new generation of management consultants emerged – those who could look at an organization and sound a warning if its structure rewarded pathological behaviour.”

Първата ми мисъл беше, че това звучи силно оптимистично, после реших да си структурирам малко мислите по въпроса.

Един много лесен и опростен начин да си обясним и донякъде предвидим действията на даден субект (ще говоря основно за юридически такива, но то важи и за физическите) е да си изясним целите и желанията му, т.е. към какво се стреми. Съответно, един от удобните начини да се модифицира нечие поведение е да се влияе там.

Ако тръгнем да преценяваме поведението на дадена корпорация (голяма фирма и т.н.), ще открием как поведението им много зависи от това какво точно представляват и какво ги движи. Нека за начало да вземем предвид някоя достатъчно голяма мултинационална корпорация, в която вече не са останали хората, които са я създали, търгува се публично и целта и е буквално “Maximizing shareholder value” и с това е пряко обвързано възнаграждението на управляващите субекта.
Т.нар. “shareholder value” е странен термин, който в общи линии се измерва с цената на акциите на пазара (стабилността и т.н. са неизчислими фактори). Това може да се постигне по различни начини, но основно е важно доверието на пазара в момента, което се манипулира чрез различни средства, част от които са етични, друга част не, трета – тотално незаконни.
(тук си струва да се отдели малко време и да се прочете за Enron, Worldcom и разни други случаи на максимизиране)

Съответно, ако имаме един субект с такава единствена цел, той би правил всичко възможно, за да я постигне и би се борил и срещу всичко, което го ограничава. Понеже не може субектът да бъде окачествен като психопат или че има анти-социално разстройство на личността (понеже в DSM специално си пише “не може да се смята, че се страда от такова разстройство, ако това е нормалното поведение за културната и обществена среда, в която се намира субектът”), просто ще цитирам една от групите признаци на личностни разстройства – тази за антагонизма.
(по едно такова съвпадение, много от тези признаци се водят за основни в психопатичното личностно разстройство, описано от Cleckley в “The Mask of Sanity”, една от първите книги по темата)

Т.е. имаме структура без стандартните контролни механизми, които има един човек, за да живее в обществото – съвест, peer pressure, възпитание (позитивно или негативно), страх от силови структури, желание за по-добро съществуване на всички (което ще помогне и на него) и т.н.. Не съществува причина за социално-отговорно поведение, съответно всичките подобни прояви на тази структура/субект трябва да се разглеждат като последствие или от силов натиск, от възможност да се облагодетелстват допълнително (много фирми оправят две-три пейки в някоя градинка и си слагат реклама на тях), или от странно действие на един или няколко човека отвътре, които прокарват собствена такава идея.

На теория би трябвало да има контролни механизми за целта, но повечето от тях имат подобни проблеми като на една корпорация. Като за пример ще дам една серия на темата за ревизорите и как реално те се опитват да максимизират своя бизнес и печалби, губейки основната си цел.
В по-малките субекти съществува индивид с достатъчно власт, чиято съвест играе такава и на целия юридически субект и предпазва от правенето на сериозни измами (поне в доста от случаите), но това от своя страна се води лоша бизнес практика.

Същото може да се наблюдава в политиката – основната цел на политиците е властта (придобиването, задържането и възползването от нея), и не си струва изобщо да бъдат преценявани действията им от друга гледна точка (освен може би “кой им плаща?”, но то е близко). Патологичното лъжене, манипулирането и липсата на съвест са едни от най-ефективните методи за събиране на влияние и използването му (което е силно очевидно, ако се направи едно сравнение между действията и думите на голяма част от политиците).

(
Като първо отклонение от темата, PR като идея е измислен като систематизация на патологичното лъгане и повечето случаи, които Cleckley описва биха били перфектни PR-и, ако можеха да се заемат сериозно с това. Примерен цитат за един такъв пациент, който заключвал и биел жена си:

“In discussing the first wife’s accusations of such conduct as this, Stanley usually brushed them aside as a typically feminine and somewhat ridiculous exaggeration of some minor disagreement. When confronted with undeniable evidence to the contrary, he admitted having taken mild physical measures to influence her, saying that he “just couldn’t stand her screaming and bawling,” This habit of hers, he said, made him lose his temper. When it was emphasized to him that her weeping and outcries did not precede the beatings but occurred only after the beatings began, he showed very little response. Apparently he felt that this crucial point was not sufficiently important to argue about and seemed to dismiss it without further thought as something virtually irrelevant, or at most a trifle.”

Ето и цялото описание на пациента.
)

(ако някой иска, може да си направи паралел и с държавната администрация)
(съответно, допълнително може да се погледне аргументът на Чарли Строс против силния изкуствен интелект).

Има нужда от преразглеждане на целите и метриките. Не може например да се набие гола метрика на полицаите за разкрити престъпления – това води до отказ да се образуват дела по различни случаи, които считат за трудни (за съжаление не мога да цитирам един пример, който ми разказаха наскоро, пак по любимата на всички тема с детската порнография). Не би трябвало да има възможност да съществуват структури с антисоциално поведение и цели и да им се дават близки до гражданските права.

Не знам за вас, но на мен ми е писнало 99% от това, което чувам от различни юридически и държавни субекти да е шум, изкривяване на истината, сплашване и откровена манипулация. Решенията са или да се ядосваш през повечето време, или съвсем да не ти пука, и не знам кое от двете е по-лошо – първото съкращава живота, второто съкращава свободите и щастието му.