татко Крокодил

Наскоро Стефан Кънев писа нещо по темата “Как работя”. Идеята ми хареса, та ето как работя аз.

Като изключим буденията за спешни работи, първите неща, които правя сутрин са да погледна monitoring-а (има много хубав plugin за firefox, който дава текущите проблеми от nagios-ите, които следя) и да пипна, ако има нещо спешно (имам един folder в пощата, в който идват писмата, които биха били нещо по-важно, по принцип са малко).

Следва пиене на кафе (което правя през ден, понякога през повече) и четене на поща, агрегатор и twitter. Част от нещата се гледат диагонално, а и по принцип през нощта не се събира твърде много. Повечето mailing list-и оставям за през деня (чета основно NANOG, от доста време съм се отписал от LKML), след което гледам дали имам да правя нещо по-специално през деня. Някъде по това време си пускам и messenger-а.

По принцип имам по някоя задача за правене и останалото са неща, за които ми припомня някое събитие. Имам много странна памет и не помня всички неща, за които трябва да следя, съответно за всяко такова нещо има един от следните типове trigger-и:
1) mail от някаква автоматична система
2) IM или mail от човек по някаква тема
3) някакъв лесно видим monitoring (като nagios-а)
4) оставен отворен прозорец или терминал с нещото (за това много рядко си гася laptop-а и вече почти не го разнасям)

Почти никога не правя само едно нещо – мога да водя няколко IM разговора, докато дебъгвам или настройвам нещо, случвало ми е и да оправям две различни неща по едно и също време. Единственото нещо, което ми пречи са разговорите на живо или по телефона, понеже ми е трудно да слушам/говоря и да правя нещо друго в същото време, за това по-често не си вдигам телефона, отколкото да не отговоря по някой messenger.
(по същия начин това не го пиша на един път, а си поглеждам разни други неща на всеки няколко изречения, докато измисля с какво да продължа)

Така реално се старая да работя максимално stateless – на всяко нещо се обръща внимание, като трябва, помня основните неща (т.е. схеми, мрежи, софтуер, кое как работи), но не помня дребните оперативни неща (например трябва да се замисля и да погледна в mail-а, за да съм сигурен колко cross-connect-а се изграждат в текущия момент). Редовно ми се случва да погледна оставените screen-ове на router-а вкъщи и да открия, че се е изтеглил някакъв torrent, за който съм забравил, че съм го пускал.
(опитвал съм да ползвам какви ли не системи за целта, или да помня всичките неща, но все не ми се получава. Редовно забравям да ги ползвам)

Има и редки случаи, в които работя само по едно нещо – по принцип дебъгване на някакъв по-спешен или сложен проблем. В такива моменти мога да си изгася messenger-а (рядко, понеже трябва да комуникирам с някой през него, докато дебъгвам), да не си гледам mail-а, агрегаторите и т.н.. В тия случаи понякога си сипвам малко алкохол, помага със съсредоточаването.

Старая се да нямам спешни и много твърди срокове за свършването на каквото и да е, така че се заемам с всяко нещо, когато имам желание. Така времето, което сумарно отделям на всеки проблем е минималното нужно – вместо да се блъскам 5 часа над нещо, просто в един момент ми хрумва решение и го свършвам за 10 минути. Съответно отстрани най-вероятно изглежда, че работя много объркано и разхвърляно (което е в общи линии вярно).

Понеже така или иначе доста от работата ми включва чакане, в паузите през деня си чета mailing list-ите, “Дневник”, агрегатора ми, понякога някоя книга (винаги на монитора, за да мога да превключвам от време на време към другите неща). Правя го доста често и по принцип, така ми идват идеи какво да е следващото действие по някой проблем.

Tags: работа

This entry was posted on Wednesday, September 29th, 2010 at 18:01 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.