татко Крокодил

Ден Първи(23.07)
Успяхме да отлепим в ранната утрин (5:00) и да се доберем до летището. Там открихме, че Явор си е забравил документите, та го пратихме обратно много бързо с едно такси да си ги вземе. Успяхме навреме да минем митницата (с описването на laptop-ите), и да се качим на самолета (където пък замалко да изтървем червото, понеже не беше чул повикването за полета, та се наложи да го викат индивидуално).

Самият полет си беше приятен, въпреки че бяхме бая натъпкани в самолета (по 3 места в редица), накарах Явор да седне по прозореца, за да се нарадва на гледката (облаците бяха страхотни). Кацнахме спокойно на AMS, и след това с малко гърч си взехме билети и се занесохме до влаковите линии. Пътуването с влака беше интересно, доста по-бърз беше от българските влакове, но всичко наоколо беше съвсем плоско…

Пристигнахме в Boxtel, оттам един от доброволците ни докара до самото място на събитието, разпънахме за 20 минути палатките, след което се хванахме да помагаме където можем.

В общи линии помогнахме във вдигането на няколко от големите палатки (носихме/слагахме разни огромни колове, аз се катерих по стълби и правех разни интересни упражнения), изметохме една от тях, изобщо проведохме разни тежки физически дейности. Аз си взех DECT телефон (номер 2170, ако някой друг е на събитието :) ), доста помага за вътрешната комуникация. Следобеда си направихме една среща с главния човек на мрежовия екип, утре ще ходим директно в NOC-а за да подкарваме нещата.

Самото място изглежда страхотно, тихо (все още), спокойно, скоро ще има ток навсякъде (за момента си захранвам лаптопа от контакт в един стълб-лампа).

Ден втори, сутрин (24.07, 7:19)

Събудих се в 5 от студ. Станах с люти псувни (които не ме стоплиха), след което успях да се замъкна до душовете (където водата беше в общи линии топла), да се изкъпя, та да се освестя малко. На връщане открих червото буден, пушещ и треперещ от същия тоя сутрешен студ. Поговорихме малко и се замъкнахме до бара, където се оказа, че има топло кафе, а слънцето изгря и деня взе да изглежда нормално.

Наистина не мога да си спомня последния път когато бях буден по това време и не мразех целия свят…
(интересно, май има само няколко човека будни по това време)

Ден четвърти, сутрин (26.07, 8:48)

Два тежки дни минаха. Опънахме всички кабели за мрежата, аз настроих няколко сървъра и пуснах услугите на тях (две от машините са в HA клъстер, разменят си малко адреси и имат dhcp, което се репликира помежду им). Видях как се конфигурира juniper M40 (интерфейсът е бая приятен, и изобщо като платформа изглежда много по-добре от бая други неща, на които съм попадал).

Мястото е страхотно, стига да свикне човек с мисълта, че през повечето време на повечето места е влажно, и че вали доста. Вече са пуснати различните светлини, и през нощта могат да се видят някои невероятни гледки, а като си сложа тапите за уши, чувам само бръмченето на генераторите, което директно ме приспива.
(мисля, че не съм споменал, но мястото няма директно електрозахранване, а около 10 генератора, от които получаваме ток)

Пълно е със интересни хора – всъщност, май още не съм видял скучен човек :)

Като забавна случка мога да спомена как вчера ми покапа малко вода в лаптопа, enter-а ми спря да работи, и трябжаше да го държа до изходящата тръба на климатика за да изсъхне…

Tags: wth

This entry was posted on Tuesday, July 26th, 2005 at 13:53 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.