татко Крокодил

Понякога ми идва такова тъжно и гадно настроение… Днес (най-накрая) прочетох “Бягащият човек” на Стивън Кинг (и се сетих за (слабия) филм по книгата), и се замислих колко близо сме всъщност до нещо такова. Как всъщност сме почти там, само дето действителността е омекотена от пропагандата. Мисля си, че има нужда някой да напише нещо като “2030” по примера на “1984”, като просто сменят физическото насилие с информационно такова.

Tags: книги, крокодилски

This entry was posted on Wednesday, September 28th, 2005 at 20:34 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.