татко Крокодил

Изкарах ужасна седмица… В първите три дни борихме проблем с един наш софтуер, който още се дописваше и трябваше да пуснем в production (а проблема беше още от миналата седмица), та накрая успяхме да го оправим с орязване на кило проблеми неща и няколко мръсни hack-а по няколко свързани с него приложения… Бяха дни на лягане към 1 и ставане към 9 с липса на обедна почивка (защото точно тогава user-ите ги нямаше и имахме малко повече свобода на действие). В четвъртък сутрин всичко тръгна, а аз прекарах деня довършвайки разни дреболии и си взех отпуска за петък.

Петъкът беше приятен. Сутринта си отспах (е, Мира ме събуди да ме пита няма ли да ходя на работа :) ), ходих да оправя няколко глупости с едната от банките, отидохме с майка ми да и вземем колелото, с което аз после се прибрах до вкъщи (някъде от Плиска). Открих, че не съм забравил да карам, че не се справям чак толкова добре и че София по принцип движението не е особено приятно за колоездачите.

Ходих и да си нося раницата на ремонт и бая ме издразниха – главния им офис (на А.Т.Г. ООД, представителя на Samsonite за България) е на майната си на околовръстното, и ми обясниха че по принцип трябва да я пратят до Белгия да се ремонтира там, което ще отнеме поне 2 месеца, и не е ясно дали ще признаят проблема за гаранционен (а точно на тях трябва да им е ясно). В крайна сметка вариантите са няколко – или да си я дам на ремонт някъде като пътувам в някоя държава с по-голямо представителство на Samsonite (гаранцията е международна), или да си намеря някой локален майстор да ми я оправи…

Следобеда пак проспах. Сънувайки софтуера, дето оправяхме през седмицата.

Tags: работа

This entry was posted on Friday, August 4th, 2006 at 22:51 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.