Отговорността

by Vasil Kolev

Отговорност.

Му е майката.

Чета отразяването на случката с Мишел Бозгунов и различните коментари около нея и определено имам нужда да напиша следващите редове.

(хората, четящи ме, имат идея колко объркано и заплетено пиша – пишете ми кое трябва да изясня после, те и моите мисли са по същия начин :) )

Да тръгнем от фразата, че журналистите имали повече защита от обикновените хора, когато пишат за такива събития, за разлика от обикновените хора. Някой тръгна да пита – ами не можем ли всички блогаджии да се пишем журналисти?

Не.

Мен поне ме е срам от повечето български журналисти. Това със защита звучи като ‘ако си журналист, ще ти се размине’ (щото ти плаща някой да пишеш тия неща и той те пази например). Освен това, има няколко причини, поради които аз не искам някаква специална защита, че да мога да изразя собственото си мнение:

1) Конституция на РБ, Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

2) Пак там, Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

3) Аз НОСЯ отговорност за това, което говоря. Поемам я с пълното знание, че някой ще се опита да използвам думите ми срещу мен, че ще намери в тях нещо заплашващо го и че ще ме нападне, че ще смутя нечии сънища, че призовавам към сваляне на текущата власт и промяна на системата.

Нека развия точка 3. Аз също така host-вам savestrandja.ludost.net, знаейки много добре какво има на сайта и към какво се призовава в него. Направил съм го собствено желание, с пълното съзнание какво правя. Поел съм отговорност.

Това ще бъде първата глава в това, което мисля да пиша на темата за гражданското неподчинение – Отговорността. Понеже точно това липсва на повечето хора, които просто се подчиняват на обстоятелствата, заповедите, всички закони и т.н. без да се замислят – отказват да поемат отговорност за действията си, а я предават нагоре. Когато обаче откажеш да се подчиниш, ти поемаш пълната отговорност за действието си, както и последиците от него.

Това може да включи да те приберат милционерските, пардон, полицейските органи, да се опитват да те сплашат, да ти теглят куршума (е, това по-рядко, пазят го само за саморазправи на мутренско ниво, па ние не сме стигнали толкова “високо”) и т.н. весели неща, (много) олекотена форма на прилаганите от преди 1989. Дори би имало шанс и да се уволняват разни “неудобни” хора от фирмите, които имат вземане-даване с държавната администрация, ей-така, понеже не са удобни (а тези фирми много добре знаят на какво дължат да могат да работят с ДА, то всъщност и децата знаят как точно можеш да вършиш нещо за държавата и да ти плаща).

Фактът в крайна сметка си остава, че да има гражданско общество, демократична държава и т.н. трябва да има една отговорност, поета от гражданите. Не само от обикновените работещи хора, не само от работещите в ДА и подобията, не само от политиците, а от ВСИЧКИ ЗАЕДНО. Всеки трябва да може да поеме отговорността за действията и бездействията си – а ако не го може, останалите трябва да поемат отговорността заради него и да действат по съответния начин.

Това значи да се следят политиците и да не им се позволява корупция – да бъдат съдени както всички останали. Да поемат отговорността за това, което са направили.

Да поемат държавните служители отговорност за действията си. Да си спомнят да работят в чия полза са наети.

Да я поемем ние. Да не даваме подкупи, за да подкрепяме съществуващата система.
Да не мълчим.
Да не ни е страх.
Да не следваме фразата “преклонена глава сабя не я сече” (която винаги ми е била странна, така би трябвало даже да е по-лесно, поне от техническа гледна точка).
Да си носим отговорността за участието си в различните процеси на обществото (например ако не гласуваме, да поемем отговорността, ако гласуваме – също. Някои хора считат, че щом са гласували, то са направили каквото може, и стигат дотам).

Историята не е много в полза на поелите отговорността. Тези, които не са изпълнявали заповеди, са били избивани, тези, които са се подчинявали, после са били съдени и са се отървали по-леко. Тези, които са си мълчали, са оживели, тези, които не са, са страдали.
Помислете си обаче какво щеше да стане, ако ги нямаше тези хора.

Може би най-голямото престъпление на всички комунистически и подобни режими е, че успяха да убият идеята за лична отговорност – тя се натрупваше, докато стане толкова много, та да трябва да се намери изкупителна жертва.
(например, дело 4/1990 и резултатите от него (или по-скоро липсата на такива)).
(Невероятно престъпление се извършва в момента, понеже никой не възпитава отговорност в децата.)

И накрая, да завърша тая леко объркана тирада – може да ви звучи странно, обаче Отговорността е важна част от свободата. Истината, отговорността и борбата правят свободата възможна.

Tags:

4 Responses to “Отговорността”

  1. turin Says:

    Много добре казано. И на мен ми се въртят подобни мисли в главата. И също мен ми “прищрака”, когато прочетох това да сме били като журналистите. Някой се надяваше да сме с такъв статут, а Пейо се сещам само постави принципно въпроса как правото ще гледа на блогерите.

    Мен лично хич не ми дреме как правото и властта гледат на блогове или пък на нещо друго. Не казвам напук, това е обмислена позиция. Но все пак като академично упражнение си заслужава въпроса, де ;)

    Знаеш ли, като стана дума за това че журналистите били имали по-особен статут (май даже Мишел беше писал, че така му казал въпросиня чичко милиционер) – ами някой да каже къде пише в законите такова нещо. Ако не мога да трая типичното журналистическо отношение, то е защото включва “богопомазаност” някаква – ние сме различни от вас, ние можем да влезем тук, да питаме, ние можем да снимаме това и това. Защото сме журналисти. Айде бе!

    Всеки забравя, че журналистическата карта не е официален документ за самоличност. Тя е прехвърляне на отговорността някъде нагоре, както ти казваш. Всеки, всеки гражданин има правата на журналиста. Това с по-особените права на медиите са пълна демагогия.

  2. Avalein Says:

    Защо когато нещо не е наред винаги се намесва комунизма?
    И защо си мислиш, че в така наречените “демократични” държави положението не е подобно?
    Аз поне не познавам държава в която законите да се спазват.Навсякъде по-всяко време и място в която и да е
    държава, особенно в така наречените “демократични” държави, човешките права биват нарушавани по-всевъзможен начин.
    За мен подобно нещо като демокрация не съществува и едвали някога ще просъществува.

    Има само едно единственно нещо което върти този малък и саморазрушаващ се свят.Смятам, че всеки един от вас
    може да се сети кое е това нещо.

    И мисля, че тук е мястото да цитирам агент Смит :)

    Agent Smith: I’d like to share a revelation that I’ve had during my time here. It came to me when I tried to classify your species and I realized that you’re not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with the surrounding environment but you humans do not. You move to an area and you multiply and multiply until every natural resource is consumed and the only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet.

  3. Васил Колев Says:

    @Avalein: Намесвам комунизма, понеже в неговата доктрина и реализация е залегнала липсата на персонална отговорност. По същия начин е било и в нацистка Германия, по същия начин са и ислямските фундаменталисти и изобщо тези, които се оправдават с някаква по-висша сила.

  4. Ирина Марудина Says:

    Това ще бъде първата глава в това, което мисля да пиша на темата за гражданското неподчинение – Отговорността. Понеже точно това липсва на повечето хора, които просто се подчиняват на обстоятелствата, заповедите, всички закони и т.н. без да се замислят – отказват да поемат отговорност за действията си, а я предават нагоре.

    Със съжаление трябва да констатирам, че ние дори не сме стигнали нивото при което хората спазват законите просто защото са закони, без да се замислят. Ние още сме на фазата : “Те ли ще ме учат как е редно?! Аз знам по-добре! Пък и кой ще ме накаже, ти ли?”. Така че първо трябва да стигнем до там законите да се уважават, после да вземем да ги променяме чрез изразяване на гражданска позиция.

    Защото в момента е нормално всеки да си прави каквото иска, а поемането на отговорност се състои в това да вземеш да се запознаеш със законите и да ги спазваш.

Leave a Reply