татко Крокодил

Биричка
парк
мрак
жив съм
и на теб приятна вечер :)

… беше sms-а, който пратих на един любим (прекрасен) човек от езерото с лилиите. Прибирайки се към вкъщи минах покрай обсерваторията и чух как разни хора пеят “Либе” на Балканджи (изчаках и края на песента), в Изток засякох пак един пеещ младеж по улицата, а на спирката на Плиска (понеже бях напазарувал и ме мързеше да вървя) показах на един младеж как се изпуква гръбнак (което едно време ми показа Светльо (knight)).

(Имах уговорка с разни хора около езерото с лилиите, ама не се появиха – не ми попречи да ми е хубаво)

В общи линии… Тръгнах от офиса с една бира, стигнах в парка, изпих си я, разходих се, взех си една бира, отидох до Плиска и я бях изпил, напазарувах разни неща и една бира и си я изпих на път за вкъщи. Казах си на здраве с едни деца в автобуса даже.

От такива дни се раждат серийните убийци. Цял ден сме подреждали финалните неща, сортирахме около 200 кабела (някой ден ще си направя такава градина), подредихме последните чаркалаци, изчистихме… В понеделник следва едно ругаене на хората, които замествах (Кириле, Калине, за вас се отнася), след което ще си взема няколко дни отпуска…

Та идеята за серийния убиец идва от това, че след ден като днешния и прекрасната вечер спокойно бих утрепал почти всеки, който ми нарушава спокойствието … Силни успокоителни ми трябват на мене, може би и стая с тапицирани стени.

(чудя се да си купя ли бас. Знам, че съм музикално некадърен, ама може па да има някаква надежда.)

Tags: алкохолизъм, компромати

This entry was posted on Friday, August 17th, 2007 at 22:33 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.