2007-11-22 01:45
by Vasil KolevНе за хора със слаби нерви или оперирани от чувства.
(няма да спра коментарите, ама ме съмнява да ги прочета)
Болката в ръцете винаги ми е била полезна, понеже измества останалата на заден фон. В момента дясното кутре пак се е подули, ама май не съм успял да счупя нещо… Почна се от сокол 18, когато вбесен от един колега праснах гипсо-картона и оставих в него прилични следи (мисля да навия шефа да ми удържи ремонта от заплатата, би трябвало поне дотолкова да си владея нервите).
Пих пак тая вечер… В последните две седмици мога да пия само с Нея.
Преди две седмици на концерта на Nuclear Blast се видях с Нея. Която не бях виждал от 4 години, за която се опитвах да не мисля 4 години, понеже болеше много. Извинявайте, девойки с които се занимавах през това време, нито една от вас не успях да обикна истински… Винаги чувствах дупката в душата си и успявате да ми доскучаете (с изключение на една, която просто реши да ме пусне да си троша главата и се опита да го изкара като да не ме е харесвала… ти си знаеш.).
Е, тя успява да ме смачка с две думи, без да го иска. Аз май също успявам, а май и дори го искам на моменти. Има купчина гадни моменти между нас, много изречени и неизречени гадости… А днес проведохме поредния разговор.
(пак съм пил. не мога да пия с някой друг, освен нея тия дни. колегите ми определено страдат от цялата работа).
Тя казва, че няма как. Аз няма да го приема. Не успях да намеря смисъл от себе си без нея, вариант да запълня дупката в душата си. Изобщо не ми пука какво трябва да направя, за да се събера пак с нея, даже донякъде съм почнал да се плаша от себе си, просто не се замислям за страничните ефекти (което е странно при моята работа…).
А тя знае какъв егоист съм. Винаги ще обясня нещата чрез себе си.
А всъщност дори и при смазващите думи от нейна страна се чувствам по-жив от всякога.
Иначе, за който се интересува, почти съм готов със записите от OpenFest, има една лекция от първия ден за налепяне и още нещо за нарязване, след което ще има официален архив. Също така се очертава старата marla да стане новия български Fedora архив, само да успея да я дам на Весо.
А, и за който иска да се притеснява за мене – намерете си по-интересно занимание. Това е от нещата, които ако не реша сам, няма смисъл от мен :)
(това няма да го превеждам)
Tags: алкохолизъм
November 22nd, 2007 at 09:52
Не че личните ти терзания не са важни, ама много хора чакат записите :)
November 22nd, 2007 at 09:53
[quote]В момента дясното кутре пак се е подули, [/quote]
And thus , acts of hitting the wall should be performed by profesionals only .
Едно от първите неща които ме накараха да направя на първата тренировка по Muay Thai беше да застана срещу една боксова круша ( цялата увита с тиксо , wtf , което и придаваше твърдостта на стена горе-долу ) и да я ударя по десеттина пъти с лявата и после с дясната ръка под надзирателния поглед на senseiя ( кру-то по-скоро де ). Каза ми , че удрям горе-долу правилно и въпреки това пак ми коригира положението на китката . Пича с който се бях записал обаче , му каза , че така ако удари с всичка сила и 100 % ще си счупи кутрето , и че това като цяло е най-често срещаната травма от неправилно удряне , а човек имал около 3 счупвания време преди да си остане без пръст :P .
Аз самия си забелязвах , като си купих боксова круша , някви супер странни оттоци около кутретата и лека болка ( това е преди да се запиша на Muay Thai ) . След като обаче почнах да се замислям и съответно да се старая китката ми да е така както каза круто и след няколко седмици пребиване на крушата и тренировки по тоя начин , когато вече дори спрях да се замислям , установих , че мога да си пребивам крушата ( която междувременно вече бях направил маса по-твърда и тежка с добавянето на чувал пясък в средата като сърцевина ) на максимална агресия и единствената ми травма бяха разкървавени кокалчета на средните пръсти . Сега вече и самите ми кокалчета позагрубяха и ударите ми станаха по-точни и те дори не се разкървавяват … често … .
November 22nd, 2007 at 10:31
Някак си ми напомня:
… nasistina sukm mnogo ZLER …
November 22nd, 2007 at 10:59
Искам само да вметна, че никой няма да се притеснява за теб. Ти си патологичен случай и ще си чукаш главата сам. Замислих се над нещо друго, след като не си намерил кой да ти запълни дупката (тая в душата, не другата!) значи нещо не е наред. Вариантите са два, или не си срещнал подходящата жена все още (а тя със сигурност съществува някъде там) или просто вече (от старост ли що ли?) не те влекат толкова жените. Тая жена ти ебаваше майката и преди, ебава ти я и сега. И последно, ти си идиот!
November 22nd, 2007 at 11:18
Хей, крокодиле, знам че не ми вярваш, но светът е пълен с други, женски и пак приятно зелени крокодили! Така че се вземи в ръце, колкото и да е трудно (и зарежи тва пиене бе, пуши!)
Всеки има своя любим женски зелен крокодил, който му е ебавал майката и му я ебава, докато срещнеш жената, с която ти е писано да си по-голямата част от живота ти. След това зеленината на оная, побъркващата, вече не е толкова побъркваща.
Но знам, че сега не ми вярваш :)!
November 22nd, 2007 at 16:50
Мдааааам, силно прилича този поустинг на добре познат “злер/баир/гладуване” друг такъв.
Крокодиле зелений, сещам се за две неща, които могат да я запълнят дупката въпросната.
Едното е течно, върви под много имена, но крайния ефект е един и същ при злоупотреба със. Май алкохол му викат.
Другото е олово, работи като запълнва старата дупка чрез пробиване на нова посредством специфичен инструмент (май всяко нещо, което пробива нови дупки, запълва стари, imho).
Може комбинация от двете.
Може и комбинация от първото плюс нещо типично крокодилско, като например плуване в блато на лунна светлина.
November 23rd, 2007 at 11:08
Абе я и даи адреса на таз жина да ида да и “поговоря” и си носи бинтовете следващия път на раута, че следващия път аз щи счупя не само кутрето (;
November 23rd, 2007 at 11:08
Я по-полека! :)
Никви такива удряния на стени, това не е разумно! :)
Виж, да се пие е прекрасно, стига да е умерено! :)
November 23rd, 2007 at 16:58
Ние хората сме странни машини. Такива чудесии правим, пък самите ние не можем да контролираме себе си и най-вече чувствата си. Явно това правило важи за абсолютно всички, дори и за такива страхотни специалисти, като собственика на този blog. Май трябва да работим и в тази насока, не само в професионалните си направления.
November 23rd, 2007 at 23:49
Затова, като сте ядосани и искате да чупите нещо/макар да не можете, но не го знаете в момента, паднало ви е пердето/ перете с кокен, май предмишница му се казва на бг, но не точно, адски кефи :P Аз бия по тръбите на тротоара така шъшъшъ.
November 24th, 2007 at 02:27
Мдаааааа, така е… остави човек за ден-два блогосферата да се развива сама, без надзор, и к’во – излиза, че и зелените крокодили били задвижвани от сърдечно-съдова система, че върху нея даже наложена и нервна система с наченки на висша мозъчна дейност… т’ва крокодилите не сте като нас, мррмотите, ние има още дооооста да драпаме до висшата мозъчна дейност :)
Дончо… Дончо…… допреди шест месеца и аз нямаше да ти повярвам. Така де, щях да реагирам с “да бе, ясно, знам, че така ще стане, ясно си е, няма как другояче”, щях някак си да разбирам, че си прав, но… нямаше да го *вярвам*… допреди шест месеца…
Василе, я горе главата и дръж опашката зелена и гордо изправена! Мдам, забелезАх вече, че си писал, че си измислил как да се измъкнеш и от тая каша, амаааа… я по-сериозно се дръж! Че ако вземеш и ти да ми се сдухаш, кой ще обяснява на хората, на които държа, че са простаци?! Че то от твоите уста си е направо чест да го чуе човек това…
Да, хубаво е в живота ти да има един-двама души (от секви полове и вероизповедания), които да те познават дотолкова, че във всеки момент да могат с две думи да ти изкарат сърцето през носа – но пък същите тези един-двама души всъщност като че ли могат и във всеки момент с две думи такава усмивка да ти лепнат на ушите, че два дни да не слезе – и с времето се оказва, че все по-често точно това започват да правят, а не другото.
Каквото и да решиш, каквото и да направиш, имам само един съвет ли е, молба ли е, заповед ли… бъди щастлив! Знам, че можеш.
November 28th, 2007 at 17:30
Разбирам те човече, всеки има своята любов… ще се оправиш само ако искаш.
А за Федората – баща ми ще удари гъзо у тавана ако стане тая работа… не че сега с торенти не я дръпвам бързо, но ще е елитно да си я сваля от официален български mirror. :)
Алкохола не ти решава проблеа с жената ;)