Кръв
by Vasil KolevДнес сутринта минах през CibaLab да дам кръв за изследвания (не съм си правил такова нещо от бая време, трябва си). Преживяването беше невероятно забавно…
Избрах си тестове, платих си, седнах на стола, навих един ръкав и почнах да гледам настрани, щото си имам приличен страх от игли (сега поне го удържам, като малък бях като божие наказание за лекарите с игли). Забиха ми иглата, почна се точенето и лекарката отбеляза, че съм леко пребледнял… Свърши се с източването, извадиха ми иглата и аз започнах да се отнасям и да ми призлява, тръгнах да припадам – след което десетина минути ме освестяваха с пръскане на вода и с шамари двете лекарки и една възрастна жена, която беше там да и вземат кръв също (оказа се, че е зъболекарка и спомена как и на нейния стол са припадали :) ). Както и да е, пих две чаши вода, освестих се, дадоха ми едно шоколадче и инструкции да изям още един шоколад и да пия кола (свърших ги почти веднага, след като излязох) и се занесох до офиса (вървейки през пешеходното време бавно и внимателно).
Още ми се вие малко свят от цялата работа, а не ми взеха много кръв – май трябва да направя нещо по тоя въпрос, току-виж ми се наложило да давам кръв някъде и да стане някоя простотия :)
(лекарките казаха, че за такива като мене имат легло, да си кажа следващия път)
Странното е, че нямам проблеми с кръв и т.н. (имам бая прилично количество рязания по себе си), само с игли…
Tags: компромати
February 20th, 2008 at 14:25
Като че аз съм го писал. :) Само адресът и датата са други.
Но пък се възстанових за минути – адреналин собствено производство, тъй като жена ми трябваше да ме вози. :)
February 20th, 2008 at 14:28
че колко кръв зимат за изследвания :> то от разбит нос тече повече
следващия път цапни три водки за всеки случай.
February 20th, 2008 at 14:50
Ами уплашил си се просто.
Статистиките на военните лекари от втората световна показват, че удивително много хора, които иначе неведнъж са тичали сред дъжд от куршуми с вик Ура се разтреперват, когато трябва да им се направи инжекция против тетанус да речем…
February 20th, 2008 at 14:58
Трябва спорт просто , аз дари кръв на 2пъти в ТУ, и нищо ми нямаше само дето , един колега си измислихме стратегия на предишният ден той рита , аз тичам , кой каквото може ! И после нищо ти няма ако , имането на нещо е в следствие на това , че са те източили малко. Ако ти е кофти незнам лек! Има и др. след като са те точили след 1 час една бира много добре идва като водата действа, даже и по-добре все пак е бира :)
February 20th, 2008 at 14:58
Това е на психологическа основа. За изследвания почти никаква кръв не се взима.
Аз съм дарявал доброволно кръв – 0,5л. Нито припаднах, нито нищо. Станах си веднага, не ми е причернявало, не съм залитал. Пък ти знаеш аз колко съм “дебел”. :D
February 20th, 2008 at 15:31
Ти си добре – веднъж чаках пред CibaLab в Студентска поликлиника. Бях гладна (естествено, задължително предусловие), а имаше само една лаборантка и МНОГО народ. Минава повече от час, изведнъж се чуват някакви странни звуци от кабинета, изхвърча едно момче от там – приятелката му припаднала и си глътнала езика. То беше едно тичане на лекари с всякакъв цвят престилки, не ти е работа! В този момент си викам – аз само от глад ще припадна, какво остава и кръв да ми взимат точно сега, поне да имаше някой с мен да тича за лекари!
Е, мина без проблеми, веднага след това си изядох предварително приготвените запаси шоколад и така. И все пак – вас, мъжете, хич ви няма по гледането на кръв! Чак се чудя как има хирурзи-мъже :-Р
February 20th, 2008 at 17:16
Концентрацията на кръв, Василе, в това, дето ти тече във вените, вече е твърде малка… :)
February 20th, 2008 at 19:57
Абе после провери дали имаш поне 2-3 промила кръв в алкохола :D
Поздрави, Краси ;)
February 21st, 2008 at 11:39
100% е на психологическа основа. Аз имам същия проблем. Последните пъти, когато почти припаднах, бяха когато ми вадиха първия постоянен зъб и когато ми взимаха първата чревна натривка (на втората май започна да ми харесва :P~). И докато при ваденето на зъб може да се каже, че не бях ял и е било ефект от силната упойка, то при натривката нямаше никаква химическа или кръвна интервенция. Симптомите и в двата случая бяха едни и същи – усещане за унасяне, мигрена и смяна на цветовата схема (?!) (зеленото започва да ми изглежда червено, а бялото посинява).
February 24th, 2008 at 00:27
На психологическа основа е, фобия от даване на кръв се казва, забравих точното медицинско название, има го в списъка на фобиите :) Споко, не се умира от него. Човек си въобразява, че му източват кръвта.