2008-03-18 сняг
by Vasil KolevЕдно време като хлапе (живеейки още в Разград) всяка сутрин преди да ме заведат на детска градина ревях и виках, че не искам да ходя – минаваше ми някъде по средата на пътя, ама това не пречеше да го повторя на следващия ден.
Днес сутринта станах, погледнах снега през прозореца и си легнах пак, замисляйки се дали не съм употребявал снощи нещо, което докарва халюцинации. Оказа се, че само съм си чел The Bonehunters, където никакъв сняг няма (поне в тази част), та в крайна сметка лягането обратно не помогна за разкарването му… Съответно се почувствах точно в състояние “мрън, не ми се ходи на работа”.
(в крайна сметка отидох, поне донякъде съм пораснал :) )
В общи линии – на нищо не прилича да вали сняг по това време.
(иначе и откривам, че Малазанската книга на мъртвите успява да ми обърка режима за четене много сериозно, купчината книги на български бая е порастнала…)
Tags: книги, крокодилски
March 19th, 2008 at 13:24
На нищо не прилича, наистина! И аз не можах да повярвам ;-)
За съжаление, след като полежах малко в леглото и после пак погледнах през прозореца, снегът си беше там… Затова нахлузих шапката и ръкавиците, смазах веригата на колелото и отидох на работа…
Чакаме пролетта! ;-)
March 19th, 2008 at 14:23
Аз пък се изкефих много, и дори паркирах далеч от офиса и походих пеша за да ме пощипка по бузките :)