татко Крокодил

Мислех си да пиша по темата за глупостите на ICANN, новите domain-и и т.н., но не ща да се ядосвам. Много показно е кой е най-големия привърженик на идеята – Вени Марковски. Както е тръгнало, ще си имаме ITU за Internet.

Та си мисля от едно време да пиша малко за музика. Освен, че имам доста объркан вкус, имам и способността да слушам едно нещо по хиляда пъти и да се вманиачавам ужасно, та ми се случва да събирам по няколко версии на едно също парче. Ще взема да ги спомена, понеже са ми повлияли и доста сериозно (и психиатрите се съгласяват с мен). Та:

Първото е Triad на Tool от албума Lateralus – едно от нещата, заради които искам да си взема бас. Няма много негови версии – основно концертни такива, както и няколко много неприятни аматьорски такива. За сметка на това то е едно от нещата, които се усещам, че се барабаня в много моменти (например след секс, тактувам си върху девойката (иначе за ритъм не става чак толкова :) ) ).
(в главата ми е поне от три години)

Следващото е Orion на Metallica, от Master of puppets – освен албумното изпълнение съм намирал концертния вариант на Dream Theater, тоя на Rodrigo y Gabriela (на класически китари), както и живия вариант от Rock am ring на Metallica с новия им басист. Пак е от причините да искам да си купя бас, а е много приятно да си го тактува човек върху някоя тръба (в 280 все ме гледат странно, като го правя).

После следва White Rabbit на Jefferson Airplane – то е сравнително скорошно, попадна ми от Simpsons (има го три пъти вътре, все на тежко наркоманските сцени… Странно – има го и в Fear and loathing in Las Vegas, ама не съм му обърнал внимание). Намерих досега версията на Collide, remix на тая същата версия и варианта на Sanctuary. Трябва да потърся и някое концертно изпълнение, би трябвало да има поне няколко… А, и песента е една от най-наркоманските, които съм чувал :)
(списъкът на филми и т.н., в които я има е бая сериозен)

Misirlou – познато на повечето хора като soundtrack-а на Pulp fiction, направено е някъде около 1927, преаранжирано за електрическа китара около 1962ра от Dick Dale (в YouTube лесно се намира едно негово изпълнение от 1963), след което правено от доста групи по различни поводи (слушал съм как го правеха на живо Хиподил едно време). Намират ми се версии на The Surf Coasters (японци, много добри) и Mermen, като тях намерих в archive.org (записи на живи изпълнения, доста добри). Има и сериозна разлика как го свири в момента Dick Dale (който, за мое учудване, наистина свири от около 40 години). Открих и една-две версии, които са свирени по стария начин (без жицата), също звучат интересно.
(а това на black eyed peas е слабо)
(някъде по data.bg има и една версия на “Control Panel”, някакво живо изпълнение, прилично)

“My Kingdom” на Future Sound of London, от Dead Cities – много красиво парче, може би донякъде свързано с детските спомени от музиката на Енио Мориконе (т.е. soundtrack-а на “Октопод” (La Piovra)). Версиите, които съм намирал са само remix-и на самите FSOL, едно EP с 5 парчета, които (може би без едно :) ) много си струват да се слушат на спокойствие.
(това вероятно може да се преаранжира за бас, барабани, флейта и още нещо, как ли ще звучи…)

“O Fortuna” от Carmina Burana на Carl Orff – има много прочити, свирено от много различни хора. Не мисля, че мога да се сетя всичките варианти, които съм чул :)

YYZ на Rush – пусна ми го Миктор едно време, от един tribute за Rush. Намерих си оригинала и варианта на Dream Theater, много весел инструментал :)

Има и други неща, които съм си въртял сериозно, но не с такова настървение :) Ще спомена само “In da gadda la vida” на Iron Butterfly (по-точно cover-а на Blind Guardian), California uber alles на Dead Kennedys и ще ме домързи да ровя за още …

Tags: жица

This entry was posted on Sunday, June 29th, 2008 at 21:12 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.