татко Крокодил

(Зверски ме боли глава. Трябва да проверя защо.)

Днес беше интересен ден – пак съм си обърнал режима, и станах в 5 следобед, след като не можах да заспя до 8 сутринта – успях да си преобърна режима за един ден, има нещо сбъркано в тая работа…

В общи линии съм на път да направя един приличен вариант на лекцията си за Стара Загора, но все още нещо в самия стил и изказ не ми харесва, и изглежда ще я оптимизирам като асемблерски код, ред по ред, дума по дума, докато спре да прилича на текст, страдащ от тежка форма на синдрома ‘politically correct’…

Днес имах интересен разговор, с Велин, Алберт и Бомбе (Лора също беше там, но нямаше голямо желание да се включи, не и беше добре, и май и аз с моята разпаленост не помогнах много – Лора, извинявай), на тема … в общи линии свободния софтуер, и комерсиалните решения (разговорът тръгна от моята омраза към един определен производител на софтуер). В цялата работа най-много се изненадах от собствената си реакция – не очаквах, че ще се запаля чак толкова, да защитавам свободния софтуер, и да се дразня толкова от идеите за това колко хубав всъщност бил MS софтуера…

Като се прибрах (и си изчетох книжката, която си купих днес, “Линията на бляновете” на Лукяненко, струва си), се замислих по въпроса – аз мразя фанатиците, а май се държах точно като такъв (е, трябваше да споря срещу числено превъзходство :) ), и реших да си изясня въпроса за себе си – защо всъщност ми е толкова гадна идеята да използвам изобщо някакъв комерсиален софтуер или някое такова решение. Далеч съм от мисълта, че абсолютно всичко е постижимо със свободен софтуер – но пък и съм твърд противник на идеята, че мястото му е извън datacenter-овете, за дребни неща, едва ли не – за играчка. За тези, които смятат така, има няколко case studies на сайта на postgresql, които могат да им променят мнението. Всеки желаещ може да си намери достатъчно примери за много сериозно приложение на такъв софтуер, със всичките му екстри. Съвсем не случайно толкова големи компании влагат средства в разработката на проекти като linux и apache – но нека не се отклонявам от основната си мисъл…

Моята причина да ползвам linux, и debian (и изобщо такъв софтуер), е проста – те ми позволяват да си върша работата, без да ме ограничават. Ако има нещо, в което да вярвам, то е, че човек трябва да си върши работата, и това е сериозна част от смисъла на живота (поне на моя :) ). За сравнение, комерсиалният софтуер се разработва от корпорации, чиято основна идея е да печелят пари, докато свободният софтуер се разработва с идеята да върши работа. За мен поне изборът е ясен.
Точно с какво пречи идеята на корпоративно-разработвания софтуер да си вършим работата? Един пример е vendor lock-in, много са малко местата, които използват софтуер само от един производител, и които нямат някакви проблеми от това, като комуникация с други лица, като ограниченост на възможностите само до софтуер на този производител (а нека бъдем честни, дори да има такива производители, които имат ВСИЧКО в листата с продукти, те не винаги работят добре, и много често не са в границите на бюджета дори на големите корпорации). Също така тази практика дава в ръцете на производителя възможността директно да си изнудва клиентите, като ги принуждава да плащат за ненужни upgrade-ове на софтуера си.
И най-важното за мен – при свободния софтуер аз мога да знам как работи системата ми, от-до, имам си документация, имам си source код, има хора, които мога да питам, има и google. Ако реша, мога да се хвана, и да си реша сам някой проблем, да си добавя моя възможност, и каквото си реша – имам достатъчно богат избор, а и така мога да се науча на нещо ново. С много от комерсиалния софтуер се чувствам не като администратор, а като оператор, като маймуна на клавиатурата – аз знам, че няколко щракания ще доведат до определен резултат, но в крайна сметка – защо ще стане така, и какво става отдолу, няма как да разбера със сигурност, освен ако не се хвана с disassembler-а (изобщо не искам да говоря за нивото на документация на някои производители, която в много случаи си е рекламна брошура, а не нещо смислено). Да не споменавам факта, че много комерсиални решения са _НЕНУЖНО УСЛОЖНЕНИ_, за да са buzzword compliant, и/или да си измислят buzzword, с който да зарибяват клиенти. И разбира се, съм ограничен до разбиранията на производителя за това както ми трябва, освен ако не се хвана да си пиша нещо от нулата.
(за пример за неща, които е почти невъзможно да се разберат – RPC протоколите на някои производители. Custom решенията, които се справят със stateful следене на тези протоколи, са още един забавен метод за изнудване … :) )

This entry was posted on Tuesday, April 27th, 2004 at 05:49 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.