2008-12-30 литературни анализи

by Vasil Kolev

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

Tags: , ,

18 Responses to “2008-12-30 литературни анализи”

  1. Qni Says:

    Това и аз отдавна го пропагандирам. А после децата им (и бившите такива:)) са/сме били неграмотни. Отдавна е време да се въведе писането на простичко (и не толкова понякога) есе от TOEFL, а също така да се учи академично писане във всички университетски специалности. Щото аз не си спомням някога да са ме учили да как се пише, но все ни караха да пишем (по скоро да се мъчим) литературо-научно съчинение (как няма някои пишман-патриоти да си фантазират, че сме най-умната нация на света, че нали се занимаваме с литературна наука още от 8-ми клас!).

  2. Иван Says:

    Никога не съм обичал литературата като предмет в училище, а литературните анализи — още по-малко. Но те биха имали смисъл, ако действително се стимулираше собственото мислене на учениците, а не папагалското повтаряне на думите на някой комплексиран критик. За да направиш свой собствен анализ на едно произведение, трябва да си събрал впечатления, да е оставило някакво усещане. Трябва да можеш и да мислиш и да можеш да изразиш някак тези мисли. За да разбереш нещо, трябва да го анализираш по някакъв начин. Човек непрекъснато си прави наум някакъв (литературен) анализ, докато чете нещо. Не казвам нищо ново, а само очевидни неща, които обаче ме водят към извода, че анализите по литература в училище биха могли да учат на собствено мислене.

    От друга страна съм напълно съгласен, че дисекциите на малки котета (анализите) трябва да си остават за авторите си, а не да се четат пред хора, да се публикуват или, още по-малко, да се налагат по някакъв начин.

    Струва ми се, че като замисъл анализите са били нещо хубаво, но реализацията куца много и е totally corrupted.

  3. Stanimir Says:

    Не е вярно, че вашите съученички са били грозни. Даже напротив! И не говоря само за високата кобилеста манекенка (7х7=47). Просто “чуждата кокошка — патка”!

    <>

  4. Vasil Kolev Says:

    @Stanimir, не съм казал, че бяха грозни :) Казвам, че девойките от езиковата бяха по-хубави :)
    (за кобилестата манекенка няма да говорим, не знам на кой е харесвала …)

  5. Марин Says:

    Аз също съм завършил математическа гимназия. Учителката по литература ме беше нарочила, че не съм добър по литература. Аз я подпомагах в това твърдение, не четейки задължителната литература (вкл. официалните соц. анализи) и показвайки по-големи от нейните знания по граматика. Ще направя каквото зависи от мен да спася децата си от тези “литературни знания”, те не допринасят с нищо човешката култура.

  6. LordDoskias Says:

    Каквото и да си говорим не можем да отречем, че литературния анализ е донякъде и дар слово. И не всеки го има да разтяга локуми. Още си спомням как моята даскалка казва – “Оооооо, литературата не е разтягане на локуми!”. След което се изцепва как някакво светилище на .бг литература написало 10 листа анализ на стихотворението “За българският език” – WTF?!?!?! Трябва да ги избият тия хора!

  7. Антон Попов Says:

    А аз бях много добър по литература. За справка – книгите, които се изучаваха в училище, примерно тези на Елин Пелин, на Йовков и т.н. ги бях чел много преди това; може би години преди това.
    Така че не мога да се съглася с твърде крайното мнение, че всички литературни анализи не ставали и трябвало да се забранят със закон :)

    Литературните анализи се делят на два типа:
    – тълкувание на това какво е искал да каже автора.
    – разбор на изразните средства и способите, които е използвал автора, за да изрази мисълта си.

    Вие всичките явно сте чели само литературни анализи от първия тип, понеже огромното мнозинство от анализите са такива и те са тези, които не стават. Да ти превеждат като на малоумен какво бил искал да каже автора, е обида преди всичко за четящия подобен анализ. За съжаление, в училище се учат и книжки се издават с именно такива анализи. Да не говорим, че там критиците се надпреварват да преписват един от друг и да “оригиналничат”, като стигат до крайности в “тълкуванията” си.

    Единици са авторите, които пишат анализи от втория вид и за съжаление в момента не мога да посоча нито един – все пак отдавна не се занимавам с това. Но те са ценни, особено ако човек иска или пък вече се занимава професионално с писателска дейност или изобщо с писане.

  8. Божидар Says:

    Каквото и да приказваме часовете по литература са пълна скръб.Въпреки любовта ми към четенето на книги за мен това бяха някакви кошмари.Съучениците ми буквално зазубряха и възпроизваждаха написаното от критиците,а тези които се опитвахме да обесняваме какво сме разбрали,пречупено през нашия мироглед буквално бяхме тъпкани.Всичко беше по канон и калъп.Да ама не ;) изхитрих се от 8 клас да чета Силитоу (течението сърдити млади хора страшно ми допадна),Камю, Уейн и в този ред и започнах да правя паралели в час между нашите и западните автори. Кефф – преподавателите ме гледаха със зачервени очи,някой от съучениците ми се подхилваха (четяхме еднакви книги ) а останалите гледаха тъпо и недоумяващо.Накрая ме оставиха на мира и не ме занимавах с глупости като есета,анализи и подобни. Сега ми е смешно като си помисля как са ме гонили от час ,като съм карал преподавател да разясни кое му е толкова великото на даден автор и защо са пренебрегнати други. 15 години по-късно сам си отговорих на въпросите. Анализа е начин на мислене, нещо което всеки сам трябва самостоятелно да направи.

  9. LordDoskias Says:

    Какво е искал да каже автора – каквото е искал го е казал (написал).

    А относно втория тип анализ – много здраве на алитерацията, метонимичните разкривания на героите, хиперболите и другите диващини, които просто не знам на кого трябват, освен на тия дето ще се занимават с литература => да ходят в СУ или някъде другаде да ги учат…

  10. Night Says:

    Даам, по-горе имаше мнение как първият вариант анализи (тип “какво е искал да каже авторът?”) обижда четящите. Точно така се чувствах. Човек, ако не разбира какво чете, поправка – ако в училище не са го научили да разбира какво чете, в същото това училище да му искат да назубри няколко анализа, за да му пишат някаква оценка… не разбирам, Явно доказвам че съм идеалист ;)
    Другият проблем на анализите e “високият стил”, на който биват писани. Много ми хареса за синонимния речник и двете бутилки долнопробна ракия :) само че мисля че вземат и един речник на термините и чуждите думи.
    Така и не успях да напиша анализ над 2 листа… просто като разбирам нещо – казвам го в две думи и това е. Виж, ако НЕ го разбирам… предполагам че “разтягането на локуми” щеше да ми е по-лесно, тъй като мисълта ми щеше да си се луууута, търсейки аджеба какво му е било в главата (душата и др.) на клетия автор.

    И какво? Явно главната цел на ученето не е да произвежда мислещи, анализиращи хора, които могат да се изразяват стегнато и ясно, по такъв начин, че като ги слуша и малко дете да разбере някой заплетен проблем? А все ми се струва, че не е чак толкова трудно или невъзможно…

  11. TH Says:

    Учудвам се от апатичното ви отношение към литературата и литературната наука, а още повече се учудвам от наглите ви простотия и невежество. За някои неща сте прави, но самите вие (всички коментатори досега) не разбирате как “повтаряте като папагали” една теза, противополжна на тази, която твърди, че има полза от анализите. Това е така, защото вашите аргументи са твърде слаби и едностранчиви. Първо, наистина каквото е имал да каже авторът, го е казал и съответно написал в творбата си, но нали затова написаното е творба, то е художествен текст, завоалиран, прикрит, недиректен, художествен. Никой писател няма да дойде и да ви каже в прав текст “Аз мсиля еди-какво си…; ама аз смятам, че…” и т.н. Чрез различни средства (тропи) авторът използва думите (словото) за да въздейства върху мисълта и съзнанието на читателя, върху неговите разбирания и усещания. Тук е мястото на анализите. Те не ви пробутват готова идея или твърдение, към което вие трябва строго да се придържате, а просто представят гледна точка, а читателите са длъжни, според техните разбирания, да отсъдят дали това е приемливо или не, вярно или грешно, пълно или непълно. Това че в училище сте били принудени да ги зубрите и това не ви е харесвало, въобще не означава, че анализите “не стават”. Ето оттук произтича вашето едностранчиво и непроницателно мислене по въпроса.
    Освен това самата ви неспособност да правите анализи, ви кара да се поддадете на чувствата си и да злословите срещу всичко свързано с литературата.

    Някъде даже прочетох, че литературата не допринасяла с нищо в кулутрата. Що за нелепо твърдение! Литературата е основа за изграждане на мироглед и на богат емоционален свят, тя е съ-приживяване и наслада, обогатява и разнообразява. Една книга може да промени света към добро или зло, но все пак променя: вземете Маркс и идеите му, описани в книгите му (имам предвид социализма и комунизма, както и класовата борба) или Шекспир и драматичните му герои, а защо не и Библията, а и всяка свещена книга – всички те са литература, а литература не означа непременно художествена!
    И накрая ще кажа, че литературните анализи са много полезни, защото предоставят гледище по даден въпрос и могат да послужат за изходна точка за изграждане на други мнения и възгледи, както и за отправна точка за целенасочени интерпретации. Вариативността в литературата не е изкуствено създадена, тя е естествена и вродена.
    А ВИЕ сте жертви на лошата методика на преподаване по литература. Съчувствам ви! (да ви кажа “на ушенце” тук влагам ужасна ирония).

  12. Vasil Kolev Says:

    @TH, а ти си жертва на неспособността да четеш и да разбереш какво е казано. Например, че литературата като предмет в училище, а не литературата като цяло.

    Иначе – ти си жертва на лошото преподаване, понеже си написал каквото искаш да кажеш с около 4 пъти повече думи, отколкото е нужно.

  13. TH Says:

    Ами аз именно говоря за литературата като предмет в училище. А ако ти си толкова добър по български език, нека тогава да редактираш моя коментар и да го смалиш 4 пъти, като запазиш същия смисъл. Прекалено е повърхностно да използваш факта, че съм писал повече като обем от останалите и с това да се опитваш да докажеш невежество или неспособност у мене. Хвани се за нещо по сериозно, ако намериш такова!….Все едно!… Просто исках да ви провокирам да погледнете нещата от двете страни (както правя аз) – вероятно щяхте да установите, че литературата е полезна за хората и културата, но напълно непотребна, когато се преподава по досегашната методика в УЧИЛИЩЕ. И тъй като вие не сте успели да се отървете от тези окови, сега протестирате! С други думи, не е правилно да твърдите, че анализите са безполезни, само защото на даскало сте били принудени да ги зубкате и не сте били способни да ги осмислите.

  14. Vasil Kolev Says:

    @TH, един пас в/у това, което си написал го смъкна с около 40% (приложено по-долу). Пишеш ужасно, чувал ли си за термина “логорея”?

    Иначе – с едно изречение обясняваш как идеята на анализите е да ни накарат да се взрем по-добре в текста и да потърсим нещата, които авторът е казал завоалирано, както и че така можем сериозно да си разширим мирогледа. Проблемът ни е, че само са ни карали да зубрим и не сме го приели.

    (вярно е, че основно са ни карали да зубрим, което е и проблема на предметът литература в училищата)

    Ето и моята редакция на кометарът ти:


    Учудвам се от отношение ви към литературата и литературната наука, както и от наглите ви простотия и невежество. Повтаряте като папагали как няма полза от анализите с твърде слаби и едностранчиви аргументи.

    Първо, наистина каквото е имал да каже авторът, но това е художествен текст, завоалиран, прикрит. Никой писател няма да дойде и да ви каже в прав текст “Аз мсиля еди-какво си…”. Чрез различни средства авторът използва думите, за да въздейства върху съзнанието на читателя, върху неговите разбирания и усещания. Тук е мястото на анализите – те просто представят гледна точка, която читателите, според техните разбирания, да отсъдят дали е приемлива или не. Това, че в училище сте били принудени да ги зубрите и това не ви е харесвало, въобще не означава, че анализите “не стават”, откъдето идва вашето едностранчиво мислене по въпроса.
    Освен това самата ви неспособност да правите анализи ви кара да злословите срещу всичко, свързано с литературата.

    Някъде даже прочетох нелеппостта, че литературата не допринасяла с нищо за културата. Литературата е основа за изграждане на мироглед и на богат емоционален свят. Една книга може да промени света: вземете Маркс и идеите му, или Шекспир и героите му, а защо не и Библията или всяка свещена книга – всички те са литература, не непременно художествена!

    И накрая ще кажа, че полезността на анализите е в предоставянето гледище по даден въпрос и служенето за изходна точка за изграждане на други мнения и възгледи. Вариативността в литературата е естествено явление, не измислица.
    А ВИЕ сте жертви на лошата методика на преподаване по литература. Съчувствам ви! :)

  15. velin Says:

    баа дееба, що станаха така евтини клавиатурите..

  16. TH Says:

    Виж сега, с прости изчисления се вижда, че си намалил обема на текста с приблизително 37% – моят е 407 думи, а редакцията ти 256. Но просто намалил. Смисълът и въздействието не са същите… И не мисля, че е логорея, защото тя най-често се установява при говорене, а не при писмена реч. По тази логика всички писатели страдат от логорея, защото пишат обемни книги. Нелепо е! Написал съм 407 думи, а не 256, за да обърна внимание на всяка подробност.

  17. Vasil Kolev Says:

    @ТН, ти повтаряш едно нещо няколко пъти, все едно обясняваш на бавно развиващ се. Пример – в последния ти коментар два пъти си казал, че твоя коментар е 407, а моята редакция – 256 думи, без да пропусна някой факт (а изречението преди това е два-три реда и пак съдържа същите факти :) ).

    Аз па считам, че е далеч по-правилно да се каже нещото веднъж, ясно, с минималния нужен брой думи (както е казал великият Ерик Блеър (и когото цитират в почти всички книги на тема “как се пише”)), за да не се губи времето на читателя и да се наслаждава на историята, вместо да се опитва да стигне до нея през някакви блата на ненужни думи.

  18. TH Says:

    Ха-ха, 407 и 256 съм използвал два пъти, но в различен контекст, което не ги прави еднакви… Ерик Блеър може и да е много цитиран, но това не означава, че само той е прав и да го подкрепяме във всяко негово твърдение. Това с минималния брой думи ме навежда на мисълта, че накрая писанието ще се обезцвети и ще стане нещо блудкаво и второкачествено, нещо като твоите коментари.
    Мисля, че подобно спорене вече се обезсмисля напълно. Един приятел обича да казва, че истината е някъде по-средата. И аз мисля така!

Leave a Reply