татко Крокодил

И тая седмица мина. В петък имах желание да заспя още в 5 следобед.
(не че не съм си доспивал или нещо такова. Оказва се, че при достатъчно нервно натоварване ми се налага да спя повече)

Седя си, слушам си Killing joke (мислех да ходя на един концерт, но нямам сили и настроение за целта) и след като изчетох втората си висяща книга на Нийл Геймън (“The Anansi boys” и “The graveyard book”, втората определено е най-добрата му, на която съм попадал, ако не броим Sandman серията) реших пак да попиша малко глупости.

Бях провокиран от няколко различни човека, оплакващи се от facebook, какви глупости имало в него и т.н. (в единия случай обясних, че социалните хора трябва да си носят кръста, като са решили да са такива). Бях провокиран и от един адски дразнещ banner, дето се появява в post-овете на Велян (по-точно в rss-а), да twit-нем и незнамсикаквоси (преди малко се озова в adblock-а)

(който е забравил, да напомня – аз съм мизантроп и като цяло не обичам много социализирането, тълпите, хората и т.н. Имам три facebook account-а, които се правят и поддържат от други хора, аз лично не им обръщам внимание. Също така съм прилично циничен.)

Като за начало, ясно, че никой не обича да е сам. Дори и аз имам моменти, в които самотата ми идва много (въпреки че по принцип предпочитам спокойствието и тишината, да мога да си чета например). Това в общи линии е една от причините да има социални мрежи, хората да се опитват да комуникират и т.н., и не е нещо особено лошо. Проблемът се появява, когато започнем да прекаляваме и когато средствата, които имаме, не отговарят на реалните нужди.

Нека да погледнем оплакванията (които са подобни и за twitter, и за блоговете) – лошо съотношение на сигнала към шума и “изтичане” на информация. Второто освен, че го има в реалния свят, си е проблем на хората, дето говорят/пишат много и не мислят, това се оправя само с достатъчно опит (да знаеш какво да не правиш). Първото се решава, като не се занимаваш с неща, които не можеш да филтрираш. Силата на мрежата не е в огромното количество информация в нея, което е сравнително лесно достъпно – това го има и в локалната ви библиотека – а в това, че информационния поток може да бъде контролиран от читателя. Аз мога да кажа “искам да чета A, не искам да чета B”, “интересува ме тази тема, не другата, но ако нещо е и в двете, пак искам да го видя” или нещо подобно и да го реализирам (и по тая причина ако twitter проима regexp филтриране, ще бъде просто велик).

Да повторя, възможността за контрол на информацията е толкова важна, колкото и да имате достъп до тази информация. Приемете, че това е далеч по-важно от всичките други глупости и губивремки (и не ми излизайте с довода “ако не беше fb, нямаше да мога да се видя с разни хора, дето не съм виждал(а) отдавна” – ако бяха важни, щяхте да намерите начин. това са някакви стари познанства, които всъщност нямат толкова значение и няма грам значение дали ще им четете глупостите или не в повечето случаи). Режете глупостите. Не пишете такива. Много помага :)

Е, може и аз да не съм прав. Може да се окаже, че потокът от безсмислена информация е новото готино нещо, дето ще замести алкохола и няколко други наркотика и аз съм просто един стар човек, който го е страх от новото и му се противи. Може пък да не е безсмислена и да ни издига на ново ниво на съзнание :) А може и да съм (какъв ужас) прав :)

Tags: крокодилски

This entry was posted on Saturday, February 6th, 2010 at 22:53 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.