татко Крокодил

Мразя ранната сутрин.

Успях вчера да пристигна във Варна. По пътя имаше страхотен порой, а влизахме в града половин час, понеже на едно от кръстовищата имаше 50-60cm вода и прилично количество заседнали коли. Синоптиците излъгаха – очаквах жега и слънце, попаднах във вода и кал…
Както и да е, успях да хвана един автобус (таксита нямаше), последната отсечка от пътя беше затворена (две-три спирки преди “Почивка”) и една лелка ме преведе през някакви странни, скрити и МНОГО кални пътеки.
(хората във Варна са поне два порядъка по-приятни и услужливи от тия в София)

Настаних се, открих колко трагично са изградили wireless мрежата (7-8 AP-та, всяко от тях раздава 192.168.1.0/24, не са bridge-нати и всички правят NAT. Следващия router – също. Работи рядко, претоварено е и изобщо мъка.)

Поне учениците са забавни. Същите изпаднали типове, каквито бяхме ние (е, ние и още сме такива). Имат даже (поредния) уличаващ клип как Наков мята гюбеци.

Успях и да стана в 8 сутринта, та в 9 да мога да изнеса една лекция по темата Open Source (не беше ужасно зле, никой не заспа).

Пътувам на обратно в петък. Ще видя какъв билет да си взема, че сме запазили пак “Кривото” да празнуваме деня на системния администратор (както обикновено, последния петък на юли).

Tags: курсове

This entry was posted on Tuesday, July 27th, 2010 at 11:30 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.