2011-03-06
by Vasil KolevОт много чужди мисли в главата ми не мога да си намеря моите, може би трябва да спра да чета за няколко седмици и да изпиша нещата, дето планирам от поне три месеца. На текущия workspace има още два отворени gvim-а със започнати post-ове, като може би единия ще го вкарам донякъде тук.
Едно време от slashdot бях попаднал на John Taylor Gatto (Джон Гатоу, както са му превели името на български). Бил е учител около 30 години и пише по темата как текущите училища като цяло са по-скоро затвор, отколкото нещо полезно за децата и как целта им е основно да направят от децата послушна маса, вместо да ги научат на нещо. Пише основно за американските училища, но много от това, което казва си е общовалидно.
Тия дни, след като за пореден път приключихме с курса по мрежова сигурност и се канех да напиша впечатленията си (накратко, провал), видях в една книжарница една негова книга (изглежда са започнали да го превеждат на български и не съм разбрал). Преди малко я дочетох и въпреки, че преводът не е особено добър, а и самата оригинална книга е бая объркана, просто сбор от разни мисли и кратки есета с трудно-откриваема и липсваща структура, всъщност нещо ми просветна, та ще се опитам да го опиша, преди да съм го забравил.
Проблемът е, че системата е сбъркана. Опитваме се ние, хора, дето сме се учили по коренно различен начин (сами, с четене и с експериментиране) да преподаваме по начин, който за нас не работи (и който вероятно генерално може да се приеме, че не работи, за много от хората, които познавам – които са се учили въпреки системата, не заради нея). Приличаме на тълпа хора в инвалидни колички, които обясняват на друга тълпа с отрязани крака, че могат да ходят със силата на мисълта си (или, че чрез хомеопатични лекарства ще им пораснат нови крака).
Майната му.
Ако правя нещо такова, няма да е свързано с институция, няма да има оценки, няма да има глупави ограничения и най-вероятно няма да има и конспект. Има точно едно важно нещо – да дадеш на хората храна за собственото им мислене, да ги научиш на нещо – останалото е плява. Всички системи и бюрокрации имат една основна цел – собственото си оцеляване (не ми се търси изследването по въпроса, но е доста известно), останалото е направо страничен ефект, а по някаква причина ние сме започнали да отъждествяваме системата с това, което ни се иска да прави.
Обмислям тия дни да ида да видя initlab и обмислям да организирам нещо максимално глупаво и просто – аз да седя там и хората да идват и да си избират какво им е интересно и да се говори по въпроса. Вече ми се върти в акъла как мога да обяснявам на ученици как да чупят facebook…
(а за всички, които твърдят колко хубаво нещо са училищата и университетите – сетете се вие как сте научили нещата, които считате за важни и кажете колко от функциите на тия институции са реално нужни за целта)
Tags: крокодилски, курсове
March 6th, 2011 at 09:32
Hi,
Все едно, че сме си плюли в устата, дето има една приказка. Общо взето и моят опит е такъв – четене и експерименти, ама това май е единственият начин да се научи нещо. И колкото повече научаваш, толкова повече ти се струва, че нищо не знаеш ( ама ме упокоиха, че това било нормално – други такива ентусиасти като мен ). Мисля си, че в училище трябва да се учи само език и математика и да оставят децата да правят това което им харесва, защото си мисля че всеки е добър в нещо – на един му се отдава рисуване, на друг музика. Пък и като се замисля най-добрите професионалисти са тези които практикуват хобито си като работа ( дай боже всекиму ). Темата е дълга и интересна и може много да се пише по нея…
Поздрави ;)
March 6th, 2011 at 10:57
Системата в момента не работи.
До някаква степен задължителния аспект има отношение.
Огромен процент от хората, които учат висше не знаят защо са там, не им е интересно и го набавят просто като задължителна бланка, а не защото наистина им се занимава. И оттам, нещата спадат значително.
В момента всеки има висше образование и какъв процент от хората работя по специалността си или наистина им е била интересна?
Много малък.
И това ще се влошава, докато тази система е на линия.
Идеята за липсата на конспекти, на оценки и прочие биха били идеални, ако говорим само за група хора, които знаят какво искат, интересуват се от темата и поне малко амбициозни.
March 6th, 2011 at 12:58
“Обмислям тия дни да ида да видя initlab и обмислям да организирам нещо максимално глупаво и просто – аз да седя там и хората да идват и да си избират какво им е интересно и да се говори по въпроса.”
Oh great Oracle, please share with us your other great insights.
March 6th, 2011 at 14:36
@zhilin, ето ти още един great insight – пак не си разбрал.
March 6th, 2011 at 15:32
Прав си, но трябва някаква лаборатория да има. За да може да се пипа. Може би липсата на проблеми е основна движеща сила на затъпяването
March 6th, 2011 at 17:05
Като цяло съм съгласен!
Най-важните неща и най-трайно запечатаните в съзнанието ми са тези, които съм научил сам с четене, проба-грешка, някое друго късо съединение и изгорял компонент, забила симулация.. Това някак е естественият начин да учиш и определено работи ако знаеш какво искаш и какво трябва да научиш.
Аз съм учил (и уча) в университети извън България, постоянно ни обясняват, че идеята на университета не е да те направи специалист, а да ти даде един обзор на специалността и малко основни познания и техники и, най-важното, способността от там да седнеш и да можеш да се научиш сам. Повтарят, повтарят, ама и успяха да ме научат да се уча сам, което е прекрасно. Онази основа, общите знания от всички аспекти на специалността обаче е много важна, за да знаеш какво има, как стават разни простички работи и да можеш да разбереш какво ти е интересно и къде са ти силите. След като вече го знаеш това, всякаква форма на задължителна програма е безсмислена, защото нещата, които не искаш да правиш и не те интересуват просто не се научават.
Затова трябва да има някакво тъпо училище, където ме карат да уча и география и химия и литература, вместо само математика и програмиране и електроника, за да понауча малко отвсякъде и да си упражнявам мозъка. С университетското образование е същото, задължавали са ме да взимам курсове извън специалността ми, които в крайна сметка се оказаха крайно приятни и интересни, макар и безползени от гледан точка на това, което уча.
А най-голямата пречка пред ученето е да ти се снася сдъвкана информация, която да трябва да се запомня. Веднъж подминеш ли момента на проблема-обмислянето-решението-грешката-осъзнаването ѝ-правилното решение-разбиране, няма начин това, което е изчетено и преподадено да бъде полезно. За запомняне има енциклопедии и книги по библиотеките и в мрежата.
Затова задължителна основа и после много свобода и възможност за игра! По мрежи и протоколи се ‘хакват’ университетските мейл сървъри други подобни, а професорът разбива университетския сайт… затова чупенето на фейсбук не е лоша идея.. но е със сигурност поне леко подсъдна ;) накарай ги да счупят нещо университетско. Със сигурност ще им достави доста голямо удоволствие, все пак университетът е доста по осезаем като физическа единица от фейсбук.
(А и другото нещо, прекалено много хора учат само и единствено защото знаят, че трябва да учат, “за да сполучат”, за да има имат по-добри заплати и тн. Това го има навсякъде и е доста пагубно за образователната система и образованието. Не можеш да очакваш мотивация от такива хора.. те се нуждаят от конспект, тъпа прочетена лекция и обяснение стъпка по стъпка как да си направят задачата и лабораторното.)
March 6th, 2011 at 18:23
И системата не работи, ама и хората сме идиоти – сам знаеш. Конформизмът и невежеството преоблдават, повечето задоволяват се с първото авторитетно мнение и го приемат за свое, мислене липсва. Това не е само в Бълария и не е от вчера – откатко свят светува е. Хората, които са достатъчно индивидуалисти и имат жада за знания си намират начините.
А за да видиш че има места по света където “системата” е каквато ти искаш да бъде, и за да те вдъхновя особено горещо препоръчвам да изгледаш това: http://video.kera.org/video/1496278464/
(пък дори да значи да си enable-неш Flash-a за 15 минути; изгледай)
March 6th, 2011 at 18:38
@Лъчо, конформизмът и невежеството са последствие от тая система. Още от малък те учат да си мълчиш, да следваш звънеца и учителите, да им вярваш безпрекословно и т.н.. На мен ми отне години да изчистя от главата си пропагандата, дето се преподава в училище като българска история, например…
Казармата, затворът и училището следват доста подобни принципи.
Кой-знае, ако сринем тая система дали случайно няма да са 5% идиотите вместо 95..
March 6th, 2011 at 18:53
Много си прав, глас в пустиня обаче. Подобни видения имах и аз тези дни.
Света отива към SIGSEGV, и то заради подобни системи на обучение не само в ИТ.
Има много какво да се каже по тази тема. Но не мисля че някой може да промени нещо насила.
“Хората са дали на потребителите особено дълги важета да се обесят там е проблема”
March 6th, 2011 at 19:09
Надявам се да си прав…
Аз лично не съм сигурен – хората му търсят лесното; лесното винаги е в топлината и анонимността на тълпата, на стадото. Каквато и система да им изградиш на някои – сами ще се откажат от мислене и от простички неща, като аргументирани спорове с преподавател (за което и до ден днешен съм черна овца и обект на един такъв.. специфичен присмех – дори в чужбина).
March 6th, 2011 at 20:49
Според мен, качеството на образованието е такова, каквото всеки си го направи. Няма формула, която да гарантира, че ще успееш да научиш някой на нещо, ако той сам не го иска. В това число и този курс по мрежова сигурност. И там като навсякъде, има хора, които седят, гледат с празен поглед, кимат с глава, а накрая пак нищо не разбрали. Според мен, истината е обучение в много малки групи, много тематични. Който не показва изискваните резултати – отпада.
И вземи пиши по-често.
March 7th, 2011 at 11:02
Сякаш последнитя пост ми хареса най-много. Дистанцира се от митологизирането на “лошата обучителна система”, която едва ли не е виновна за това, че всеки втори идиот е скрит гений, потъпкан от учителя си, пречещ му да научи нещо ново и да се развие. :-)
Друго ми направи впечатление, когато от любопитство преди няколко месеца гледах записите от въпросния курс (засега няма да го споделя). В тази връзка искам да попитам: лекторите гледат ли си записите post factum?
Колкото до обучителните системи, навсякъде имат проблеми, не само в България. В Германия направиха реформи преди по-малко от 10 години в медицинското образование, които не доведоха до бляскави резултати. Проблемът при тях, както и при нас, е в теоретизирането на медицината (http://vierko.org/medicina/whats-wrong-with-med-edu/) и малкото/неадекватната практика. Те засилиха практиката, от което теорията пострада. В много от специалностите, не само в медицината, е така: нужна ти е солидна основа, която да ти даде поле да мислиш, а след това с подходящата практическа подготовка да анализираш и синтезираш резултатите, да ги приведеш в действие и да решиш съответния проблем. Или казано кратко – нашите студенти са чели и знаят как се шофира, но много малко от тях могат да го правят приемливо.
March 7th, 2011 at 13:00
@Виерко, да, гледаме си лекциите.
За гения, потъпкан от учителя – не точно от учителя, а от цялата система. Има и свестни учители, просто не са особено много, то на тях се дължи да има изобщо хора, на които да им е интересна определена работа.
И аз говоря за системната идея на училището-затвор, не само за България. Може би трябваше да цитирам и частите от “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” по темата, но щеше да стане твърде дълъг post…
March 19th, 2011 at 12:28
Всеки да си учи каквото си иска, но обща култура трябва да има, и да научи неща, които не са му интересни. В училище научих много; неща, които да кълва накъсани из разни книги нямаше да ми помогне. Зависи кой те учи и как те учи. За 200-300 лв. не очакваш кадърно преподаване в институциите, нали? В университета не научих много. Прав си на 50%.
March 31st, 2011 at 02:24
едно от малкото неща които са успявали да ме научат, при предаване на знания от един човек към друг, е любовта към предмета на преподаване от преподаващия и желанието да го предаде на учениците си
March 31st, 2011 at 22:25
Съществуващата обучителна система в широкия смисъл все пак е най-добрия измислен досега начин за придобиване на начални познания в дадена област. Това че някои хора се заблуждават (или ги заблуждават), че завършването на ВУЗ-а означава нещо, е съвсем друг въпрос. Ако всички са наясно, че училището служи да положи само някакъв базов структуриран фундамент от знания, недоволните ще са доста по-малко според мен.
А хайде да погледнем и от другата страна: лесно ли им е на преподавателите да се занимават с тъпи, по-скоро бездушни студенти. Всеизвестен факт е че не повече от 20% от студентите имат въобще някакъв капацитет от сиво вещество. Интересува ли ги въобще какво се случва в обществото – не. Важни са предимно дискотеките и безплатната квартира в София.
Всеки сам решава доколко ще се задълбочи по специалността, която е избрал, университетът ти дава само основа, върху която да стъпиш. Този пост и повечето от коментарите изцяло подхождат на словосъчетанието “български манталитет” – все някой ни е виновен, все някой ни е попречил да се изявим и т.н. Не разбирате ли, че каквото получаваме, такова сме заслужили. Да, винаги може да се намери причина някой (тук включвам и системата) да ни е виновен. Помислете: разочарованието е функция на очакванията.
И в този ред на мисли, това че резултатите от курса Мрежова сигурност не са били особено добри както разбирам, не трябва да стане причина да се отказваш, Василе. Може сега да не са се справили с теста, но вие сте сложили добра основа по темата, тя ще им послужи. С удоволствие гледам лекциите от курса и си попълвам дупките в знания, придобити предимно от заобикалящата среда.