2011-03-31 авторитети
by Vasil KolevG|----------------|----------------|----------------|------------------------| D|--------------5:|--5-5-----------|----------------|------------------------| A|77777---5-8-----|----------------|----------------|-------10-10-10-10-10-10| E|----------------|--------5-8---7:|--7-7---5-3-5-3:|--3-3-3-----------------| 1 + 2 + 3 + 4 + 1 + 2 + 3 + 4 + 1 + 2 + 3 + 4 + 1 + 2 + 3 + 4 +
(The Pillows, Intro-то на Carnival)
(скучно ми е. Чета три неща, имам разни неща за правене и писане и всичко ми е писнало. По тоя случай дописвам разни стари неща, които също не са ми особено интересни)
Няма такова нещо като перфектен авторитет.
Няма такъв човек, на който да може да се вярва безрезервно. Няма такъв, дето да може да се вярва и с малко съмнения, без значение кой е, какво светило е, колко много го харесвате.
Някои хора казват нещо подобно и добавят изключения (като оная божия заповед, “Да нямаш други богове освен мен”). Повечето обаче се стараят да ни набият в главите, че има авторитети, на които трябва да вярваме, че те самите са авторитети и всякакви подобни бози. Вярвайте на правителството, вярвайте на телевизията, вярвайте на вестниците, на учителите си, на родителите си, на религиозните си водачи.
Много рядко обаче има хубаво обяснение защо. В повечето случаи обяснението е “Защото така” (или някаква вариация).
(доводът “Той винаги е бил прав преди” освен, че е много трудно да му се повярва, по принцип нищо не значи. Ако грее слънце 8 дни, задължително ли е и на 9тия да не вали?)
(снощи за скуката ми предложиха да се занимавам със судоку. Казах, че даже да напиша нещо да го решава/генерира не ми е интересно, а то е по-интересната част)
Не отричам, че е добра идея да има авторитети и че някои неща са маловажни и не си струва да се проверяват (например, на кой му пука какво ще е времето утре, ако не се кани да излиза?). Всъщност, вярването/приемането на нещо само от един източник си е shortcut, който ни позволява да се занимаваме с важниет/интересни неща и да си губим по-малко времето. Лошото е, че този приятен механизъм се използва основно с дезинформативни цели и така се стига до две крайности – едната е безрезервната вяра (организираните религии, тоталитарните държави, някои корпорации), другата е неспособността да се приеме каквато и да е информация (някои параноици, които са по-зле от мен).
Обаче е по-добре да прочетеш сто книги и да не си напълно сигурен, отколкото една и да смяташ, че знаеш всичко.
А реалната цел на това беше да кажа, че аз също никакъв авторитет не съм, само се старая да съм прав в поне половината случаи. Който ме слуша, го прави на своя (без)отговорност и би трябвало да помисли преди това.
Дори на този post не трябва да се вярва безрезервно :)
Tags: крокодилски
March 31st, 2011 at 17:37
хм, а защо разглеждаш авторитета като нещо абсолютно?
ако го поставиш на относителна основа и приемеш презумпцията за вечното съмнение, мисля че сравнително лесно ще възстановиш душевното си равновесие и интереса към живота :)
March 31st, 2011 at 17:53
@Nick Angelow, щото авторитетите сами се приемат за нещо такова, и говорят по този начин. Колко често ще чуеш от който и да е авторитет нещо от типа “но може и да не съм прав” и някой да се съмнява в себе си, даже съвсем малко?
March 31st, 2011 at 19:44
ами аз доста често ги казвам :)
а и става дума за твоето възприятие, а не на авторитетите.
March 31st, 2011 at 21:10
Като ти е скучно да вдигнем един сървър, който да бъде хакван? :D
April 1st, 2011 at 00:00
“Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.” — Buddha
иначе във всичко трябва има баланс, крайностите често са подвеждащи.
April 1st, 2011 at 08:33
Beware of bugs in the above code; I have only proved it correct, not tried it. — D. Knuth
Има изключения все пак.
April 1st, 2011 at 19:22
Крокодила често го използва това “а може и да не съм прав”, ама аз го приемам повече като кокетничене ;) Защо ти е иначе да твърдиш нещо,ако не си сигурен ? А “авторитетите” мисля, че са особено удобни за спорове,диспути и прочие ораторства,като едно сигурно оръжие с което да обстреляш противника,ако патроните ти са (временно) привършили.
April 1st, 2011 at 23:04
Само погледни съвременните (смешни) твърдения на авторитети за “египетския” произход на пирамидите. Толкова доказателства има за противното, че щяха да са смешни, ако не бяха трагични тия хорица. Ама нали са градили цял живот кариера върху една лъжа (а може би и умишлено, кой знае), дава ли им сърце да обърнат всичко срещу себе си… Почти във всички сфери на живота е така. Власт с кръв се взима и дава. Ще поавторитетстват още.
April 2nd, 2011 at 09:35
Лично не съм против да ме стрелят с авторитети. Стига да са утвърдени от опита, който имат, без сами да налагат авторитарното си мнение. Онези, които сами си слагат пагоните, те се забелязват, знаещите няма да се подведат от тях. Проблемът за мен са самоканонизиралите се авторитети, опитвайки се всячески да изпъкнат, особено в публичното пространство. Хората са глупави, вярват им. Това е тъжно и болезнено.
А медиите са изключително лесен и достъпен начин за дезинформация. :-)