2012-02-11 не-курсове, не-култове
by Vasil KolevПреди малко монтирах phyllis.ludost.net (кръстена на Phyllis Chesler, ако събера желание може да и направя начална страница) с помощта на gigavolt. Следващата машина трябва да бъде монтирана висяща на кабелите си в асансьорна шахта, за да е по-интерсно, това с rack-овете вече е твърде тривиално…
И така, с помощта на добрите хора от AdSys (осигурили желязото) и Telepoint (осигурили colocation-а и свързаността) не-курсът ще се състои. Входният тест е написан и почти готов, началните неща са готови, има малко дреболии да се пипнат в dns-а и да се почва.
In other news, около един разговор снощи ми хрумна идеята за “Култ на Крокодила” (добре, че не мога да измисля трето “К”), като прост етикет на асоциални четящи индивидуалисти, които следват себе си и каквото те решат. Отне ми малко време да осъзная, че е безсмислено, понеже тоя тип хора винаги ще предпочитат да се самоопределят, вместо да ползват нечий чужд етикет (освен ако не е наистина много добър).
Интересно, как ли се определят хората, които не искат да следват някой/нещо сляпо?
На рождения ден на Кънев миналата събота освен това, че той се напи здраво и имаше разни забавни простотии и доста добри идеи (които Наков като е готов да сподели с обществото, ще си го направи сам) имаше едно дълго обяснение как по някаква причина някакви хора ме следвали, гледали на мен като на … не помня какво и колко било важно да направя нещо хубаво с тази си “власт”.
Аз лично намирам цялата идея за глупава. Не препоръчвам на никой да е мен (въпреки че си ми харесва). Препоръчвам на всички да са нещо повече от мен. Искрено се надявам да няма някой дотолкова заблуден, който да ме счита за “пътя, истината, живота, ракията” и да смята, че каквото правя аз, трябва и той/тя да правят същото – мисля, че post-а по темата за чая с тампон трябва да е бил достатъчно убедителен довод.
(Разбира се, не мога да отрека краткият момент, в който ми става приятно като чуя това (преди да ме залее вълната от отвращение))
В крайна сметка ще взема да си основа култ на крокодила и само аз ще си участвам в него. Няма да има култова фигура и последователи, ще има само един крокодил.
Tags: крокодилски, курсове
February 11th, 2012 at 01:42
Не можеш ли да приемеш, че някой просто искат да бъдат като теб. Не да имат твоя живот. Искат да правят нещата, които правиш ти (и не говоря за онези които са в списъка с 200 неща, който трябва да се направят). Искат да четат книги като теб, да бърникат компютри и всякакви такива джаджи. На тези хора може да не им е приятно да пият, и няма да го правят само защото видиш ли ти са го видяли от теб (“Крокодила пие (онова с “Л”-то), и аз ще го пия”, “Крокодипа е пил чай от тампон, и аз ще пробвам”…). Някой хора просто искат да имат твоите знания и умствен капацитет – бил той и на моменти крайно извратен.
February 11th, 2012 at 01:49
@Steff, мога да разбера, но не мога да се съглася :) Съгласен съм да си харесват идеи от мен, но защото идеите са добри, не защото са дошли от мен.
February 11th, 2012 at 02:36
Не можел да измисли трето “к”… К-улт К-ъм К-рокодила *oops, I did it…*
February 11th, 2012 at 16:45
Не, не e “Няма да има култова фигура и последователи, ще има само един крокодил.”, а “Няма да има култова фигура и последователи, защото ще има само един крокодил, който ще ги е bio debug-нал всичките.” :)
Какво е лошото в това, че има хора, които те харесваме и ценим мненията и позициите ти по дадени теми, независимо дали сме напълно съгласни, или не? У теб има много, което не си броиш, когато споделяш – какво лошо, че има хора, които се радваме да сме откъм края на получателите?
А “властта” се дължи на едно просто нещо – доверие. Хората вярват на информацията, която им даваш и това, което говориш. Дали ще изберат да те следват сляпо, или ще използват това като гориво за двигателя на собствения си мозък, зависи от тях, не от теб.
Опитай някак да приемеш мисълта, че независимо колко не харесваш хората, много от тях харесват теб. Или, както беше казал по друг повод наш общ приятел, “не се сили задължително да го разбереш, просто приеми, че някого го ползва и му е важно”. И така.
February 12th, 2012 at 02:12
Този post много ми напомня за култовата сцена от Животът на Брайън:
http://www.youtube.com/watch?v=LQqq3e03EBQ
February 12th, 2012 at 10:45
@nickysn, ДА! Тва е перфектния пример, направо се чудя как бях забравил :) “You’re all individuals” “We’re all individuals”…
February 13th, 2012 at 07:16
Здравей. Преди две седмици случайно попаднах на блога ти. Не се познаваме лично нито имаме общи приятели. Иначе преди години бях на курса по мрежова сигурност.
И аз съм от асоциалните четящи индивидуалисти. Между нас има доста прилики, но и много разлики. Моят проблем, е че не се справям. А ти, поне що се отнася до компютрите и книгите, си много успешен. Зачетох се в блога, постоянно се сравнявах с теб и се почувствах много жалък. Това ми е любимо – когато не съм в настриение и съм отчаян имам склонност да чета материали, които ме карат да се чувствам колкото се може по-жалък. Да си призная, като прочетох за проблема ти с хората и начините, по които се справяш, изпитах известно задоволство. Знам от къде идва това – свързано е с проблема ми. Иначе определено не ти желая злото.
Започнах психотерапия заради проблемите си – един основен, че не се справям и разни други, които утежняват положението ми. Например не знам какво да правя с хората. Искам ли ги в живота си или не ги ли искам?!
Вчера на срещата ми с психотерапевтката в разговора стигнахме и до твоя проблем. Каза ми да ти напиша, че истинският мъдрец е в града, а не в планината. В смисъл, че е лесно да се отдръпнеш от хората, да наблюдаваш отстрани и да се изживяваш като мъдрец. Истински ценното е да си мъдрец сред хората, но е и мнооого трудно. На мен ми го е казвала няколко пъти преди. На рационално ниво съм съгласен с нея, но все още не съм го разбрал истински, не съм го усетил. Казвала ми е още, че имам много какво да дам на хората, но аз се дърпам от тях. Вярвам, че това се отнася и за теб. Какъв е смисъла да трупаш огромно количество знания, ако ги пазиш само за себе си и не ги споделяш с другите?!
Много голяма част от хората имат огромна нужда да намерят нещо, което да следват сляпо, защото в него виждат спасение. То им носи надежда. Чак като стъпят веднъж на краката си и почувстват известна сигурност, могат да продължат нататък сами. Сега се сещам, че с тарапевтката сме си говорили как аз виждам решението на проблемите на някои хора на стъпка 5 и искам да направят скок. Те обаче не са готови – трябва да извървят стъпките една по една, а аз мога да им помогна само за стъпка 1. Така че идеята за “Култ на Крокодила” не е чак толкова лоша. Точното изпълнение е решаващо. Ако не си ти, ще трябва да намерят нещо друго, което да им помогне в началото.
February 13th, 2012 at 17:02
@ББелчев, знаеш ли колко ми се иска да кажа, че няма лесни отговори или нещо такова и да не се налага да мисля сериозен отговор :) Иначе, едно по едно…
“Успешен” не е израз, който бих използвал. Справям се в общи линии, но не колкото ми се иска. Има много неща, които най-вероятно ще ги мога по-добре.
Също така нямам никакъв проблем някой да ме гледа, че съм (по-)зле и това да го успокоява/радва, даже и мен донякъде ме радва. Смятам, че повече ставам за отрицателен пример, отколкото за положителен :)
Иначе… това за истинския мъдрец и т.н. “умни” фрази поне на мен ми лази по нервите. “Мъдростта” никога не е това, което хората очакват да е, и в много от случаите е некадърна генерализация, използвана от някого, за да звучи като по-сериозен авторитет.
Това да не общуваш с хората не значи да живееш в пещера. Има достатъчно прилични начини за нещо по средата, например да четеш някакви неща online, да пишеш, да пускаш messenger от време на време – тотално без хора не мисля, че е практически възможно да се живее, а да се живее с нормалната за нашето общество социализация си е мъчение. Текущия не-курс, който ще правя, е опит за нещо такова и не мисля, че е сложно да си намериш и ти някакъв такъв начин, който хем има ефект, хем не те срива/изяжда.
(блогът ми е точно такова нещо, и може да се каже, че даже с тая идея беше започнат)
Също така, защо трябва да даваш на хората? Ако е просто заради самото даване, звучи глупаво :) Може, ако ти харесва да го правиш.
Иначе, моето мнение е, че стъпването на крака трябва да се прави сам за себе си. Може да ходиш на терапия, да пиеш хапчета и т.н., но трябва ти да си взел решението и да се стремиш към това, с идеята какво искаш да постигнеш. За тая цел не ти трябва култ, трябва ти цел :)
Разбира се, аз не съм професионалист, гледам от себе си и е силно вероятно да греша :) Но пък ако греша в това отношение, не ставам за фигура, дето води култ :)
February 14th, 2012 at 01:07
Много леко ти чета блога. Чудя се колко трудно ти е било да прочетеш/разбереш мнението ми. Сигурно не ти е било лесно. И мен ме дразнят “умните” фрази. Но се направих на умен – нали имам постоянна нужда да се доказвам.
От известно време чета книгата “Героят в теб” на Каръл Пирсън. Напредвам с по 4-5 страници на седмица. Цялата книга е съставена изцяло от “умни” фрази. Чета едно изречение по няколко пъти, после и целият абзац по няколко пъти и се опитвам да схвана какво иска да каже. На много места не успявам. Сигурно след време ще чета книгата поне още веднъж. Много рядко ми се случва да чета дадена книга повече от веднъж. Тя си е много хубава, но е трудна за такива като мен. На теб (поне засега) определено не ти я препоръчвам.
Изненадан съм, че нямаш проблем някой да гледа, че си по-зле и да се успокоява от това. Може би защото при мен е съвсем различно. Сещам се за една книга, която много искам да ти препоръчам. Аз имам проблем с това някой да ми препоръча книга – това че той я е открил, прочел и оценил преди мен ме демотивира. Няма пък да я прочета! Ще си намеря някоя друга книга на същата тема. Предполагам, че ти нямаш такъв проблем.
Книгата е на Theodore Millon и колектив. Най-новото трето издание е “Disorders of Personality: Introducing a DSM/ICD Spectrum from Normal to Abnormal”. Ако не го намериш второто издание са казва “Personality Disorders in Modern Life”. Третото издание е претъпкано с информация и може би второто се чете по-лесно. Темата е между психиатрията и психологията. Книгата е написана в научен стил като учебник за психиатри, психолози, психотерапевти или социални работници. Накратко теорията е, че всеки човек е някаква комбинация от 15 основни типа личности, които са описани в книгата. Ако опростим нещата е като базис от 15 вектора – всеки човек може да се разложи и да се представи като линейна комбинация от основните типове личности. Всеки тип личност има своите силни и слаби страни и съответно в едни ситуации се справя блестящо, а в други е пълна трагедия. Най-добре е човек да е балансирана комбинация от колкото се може повече от основните типове личности. Така ще има подръка стратегии за справяне в най-различни житейски ситуации. Когато човек попадне в ситуация, за която не разполага с подходяща стратегия, той изпада в състояние на тревожно разстройство, депресия, шизофрения или зависимост – според конкретния човек и конкретната ситуация. Идеята е чрез установяване на точната комбинация от основните типове личности по-лесно да се разбере проблема на човека и да се предложи конструктивно решение.
За себе си първо разбрах, че съм от натрапливите личности (Conscientious/Compulsive). Мислех, че от това идват всичките ми проблеми. После разбрах, че съм също и от мазохистичните (Aggrieved/Masochistic) и от шизоидните (Retiring/Schizoid) личности. Вече по-добре разбирах проблемите си. Харесах се – хареса ми тази комбинация. Трябваше ми още време за да разбера, че съм също и от скептичните личности (Skeptical/Negativistic). Това вече не ми хареса – трудно е да видят положителните черти на скептиците, а отрицателните са един хууубав списък. Най-вече на скептицизма ми се дължи това, че не се справям.
Идеята да си направя блог не е лоша. Но не знам дали съм готов. Ще се справя ли? (Тук нямам в предвид техническата страна. Тя е лесна – нали съм шизоиден!) От къде ще намеря време да пиша в него?! Времето все не ми стига. (Скептичен съм.) Трябва да го изпипам добре. А дали пък това не е излищна загуба на време? (Натраплив.) Ще гледам да съм полезен на хората. (Мазохист.)
В заключение – за някой неща си прав. За други грешиш. Всъщност за всчико си прав – просто това е твоята истина! За другите може да е друго. (“Умните” фрази ми действат заразно! Спирам.) Мисля, че още не си готов за водач на култ. Беше ме страх да ти го кажа.
February 14th, 2012 at 02:29
Всъщност, Васко, цялата ти философия е досадно посредствена. Това, което си произвел словестно е поредният ти тъжен напън да си поплачеш за внимание, докато претендираш че нямаш нужда от такова. Човек уверен в нещата, които прави и сигурен за нещата, които иска не би имал нужда да го разяснява никому.
Забавно е, че живееш с емоцията, че натискането на набор от сто клавиша в обичайната последователност е признак за наднормен интелект. Уви, една макар и субективна истина, е че се занимаваш с посредствени неща.
В моите очи, това което правиш е посредствено. Администрирането на щайга звучи безкрайно скучно. Особено сравнено с осъзнаването на класификацията на алгебрите на фон Нойман. Например. Или пък приближено до напъна, необходим за разбирането на определението за спектър на обобщена теория на кохомологиите.
Количественото ти като стил четене, както повелява лафа, не е довело до качествено натрупване. Четеш оборотна литература. Пробвай да излезнеш извън тоалетните романи и прочети нещо предизвикателно – и като речник и като съдържание.
Пагубно е да се самозабравяш. Пагубно е да губиш представа за това, какъв си, какво знаеш и какво можеш.
А най-големия ташак, е че не държиш и на пиене. С което поне можеше да компенсираш частично. Други
Ако ти стиска, ще ти доразясня детайли около тая теза и на живо. Само трябва да обещаеш, че няма да трябва да те нося.
February 14th, 2012 at 09:53
@Митко, свободата на словото върви с една друга имплицитна такава, че не си длъжен да слушаш който и да е. Предлагам ти да се възползвай и да спреш да ме четеш, не ти действа добре :) Ходи да си изживяващ чувството на превъзходство някъде другаде.
Не виждам причина да си говоря с теб на живо, както и не виждам някаква смислена ти да имаш желание да си говориш с мен.
February 14th, 2012 at 09:55
@ББелчев, никога няма да съм готов за водач и не искам и да бъда :) Иначе, ще погледна книгите, последно бях ровил в сайта на DSM V, да видя какво подготвят в момента, но на книга вероятно ще е по-лесно за възприемане.
February 18th, 2012 at 07:39
Две седмици след последните корекции по текста и оформлението – една картинка за настроение :):
http://haripetrov.com/chitanka/site/content/img/59/22802/krokodilyt_gena_2_2.png
February 18th, 2012 at 14:31
Бих ви препоръчал и на двамата Madness Explained: Psychosis and Human Nature що се отнася до “психарската” литература, като гледам в каква насока четете.
February 18th, 2012 at 15:04
@Georgi, изглежда интересно, ти чел ли си я и какво ти е мнението?
February 18th, 2012 at 16:24
Подкрепена е с много изследвания, но нямам експертизата да ги оценя. Описва историята на психиатрията и различните алтернативни подходи към нея. Показва слабостите на психиатрията като категоризацията на заболяванията. Автора действа по правилата на научния подход, въпреки това е написана разбираемо и за хора незапознати с темата, но има и достатъчно дълбочина. Той предлага изцяло нов подход в психиатрията. До там стигнах, защото не ми е приоритет от любопитство я четох, а е изморително за мен такива задълбочени дълги задълбочени текстове (но щом аз я разбирам е разбираема). Но смятам да я прочета докрай някой ден, защото според мен освен нов поглед и подход издава слабите места – “мръсното бельо” на психиатрията като наука. Аз останах впечатлен, от едната трета, която прочетох, а книгата не кратка.
Въпреки заглавието (шизофренията е била първата категоризирана болест и маниакалната депресия) акцента не само върху психозите, ако погледнеш съдържанието от линка, който дадох, ще видиш че засяга основните психиатрични проблеми и при другите разстройства (има глава за всяко), но до тях още не съм стигнал.
В заключение има много фактология примесена с история и анализи и собствен подход. Мнението ми не може да е окончателно, защото още не съм я завършил.
February 19th, 2012 at 13:10
Кроци, за да разведря пост фактум атмосферата:
Дилемата на трите К-та:
Къдрав
Кървав
Кретен
Корав
Кифла
Клан
Каишка
Кадърен
Клик
Космат
и всякакви странни комбинации :)
February 19th, 2012 at 21:10
Преди малко се прибрах от поредната среща с психотерапевтката. Каза ми, че все още не съм пораснал достатъчно за да гледам Хари Потър. Много яко! Видя ми се много забавно. Преди време ми каза, че емоционално съм някъде на 9-10 годинки. Споделих това със сестра ми и тя често ме пита дали пораствам и на колко години съм станал. Ще ѝ кажа, че все още не съм достатъчно голям за да гледам Хари Потър, ха, ха.
Измежду другите неща ѝ разказах какво съм написал тук в блога. По въпроса за истинския мъдрец в града и “умните” фрази тя тръгна в посока, че това дразни мен и теб защото е критика и ние знаем/усещаме, че е вярно. Да, истината боли. Аз съм се настроил, че ще има такива моменти и не се дразня чак толкова от това. Друго ме дразни повече в “умните” фрази. Тя каза, че това е метафора. Какво иска да каже с нея?! Изключително трудно ми е да я разтълкувам. После ми разясни, че се отнася с пълна сила за мен и тя има в предвид, че не допускам хората до себе си. Вместо това пиша от разстояние чрез интернет, внимателно подбирам какво да кажа и го правя по начин, който дистанцира хората. Случвало ми се е по стечение на обстоятелствата да пусна някого близо до себе си. Като направя такова нещо гледам постоянно да давам, не мога да казвам “не” и не поставям граници. В крайна сметка това ме натоварва и аз се дистанцирам от човека, искам да ме остави на мира. Това до сега е ставало автоматично без да забелязвам – чак сега го осъзнавам. По отношение на това конкретно тълкуване на метафората не знам как стоят нещата при теб – може да не се отнася за теб.
Съвсем не ми е за първи път да се затруднявам с някоя метафора. В училище литературата ми беше кошмарно трудна.
Казах ѝ, че съм ти обещал да не те тормозя с “умни” мисли. Отговори ми, че така ти правя лоша услуга. Мисля, че е права. Ще си помисля по въпроса. Аз уж нямам намерение да пиша много в блога. По принцип не съм от приказливите.
Също и казах, че съм ти препоръчал книгата за личностните разстройства. Отвърна, че това, че ми е помогнала на мен не означава, че ще е от полза и за теб. Съгласих се. Всъщност днес преди срещата разбрах, че и без да четеш книгата рано или късно ще достигнеш до нещата, които искам и от които започнах. Примерно, мисля, че книгата If You Meet the Buddha on the Road, Kill Him! The Pilgrimage of Psychotherapy Patients, която е от тези, които смяташ да прочетеш, е голяма стъпка в тази посока. Така ми се струва. Не съм я чел, но звучи много интересно и може да я прочета. Подобно е мнението ми и за книгата, която предложи Georgi. Може и нея да я прочета. Изглежда, ако не напълно, то до голяма степен гледната точка е като тази на Millon. А, ако не е някоя от тези книги, все ще попаднеш на някоя друга в тази насока. Вече за мен не е толкова важно да прочетеш книгата, която ти препоръчах. Чети си какво ти харесва.
Тя ме попита с какво книгата ми е помогнала на мен. Поколебах се и започнах да отговарям как в началото съм се почувствал като да съм разкрил световна конспирация конкретно срещу мен – как не съм аз виновен за проблемите си, а това което съм преживял до сега… Така де – родителите ми са виновни. Попита ме дали още ги обвинявам за проблемите си и за това, че съм такъв какъвто съм. Направих дълга пауза… Да, в книгите пише, че родителите ми не са виновни – те не са го направили нарочно. Във всеки един момент всеки човек прави най-доброто на което е способен в конкретната ситуация. Това сме го говорили сигурно няколко пъти. В крайна сметка отговорих: “Ами да, аз все още ги виня.” Тя: “Правилен отговор.” Допълни, че по дългата пауза е разбрала, че е така. Много ми се искаше да отговоря по другия начин, на рационално ниво ги знам нещата, но все още ги усещам така. Аз от други неща вече знам каква е разликата от знанието на теория и усещането. Досега винаги съм се чудил, какво му е трудното на това да простиш. Просто казваш, че прощаваш и толкова. Ето, че не било толкова просто. После тя каза, че може цял живот да обвинявам някой друг, ако така ми е по-удобно, но ще мога да се променя чак след като спра да обвинявам другите и поема отговорността за проблемите си. Все още не ми е ясно какво означава да поема отговорността за проблемите си.
Относно причините да отлагам това да си направя блог: Опитах се да демонстрирам колко съм напреднал с разбирането на себе си. Един вид да се изфукам какво съм научил. Да, и тези причини си ги има и са така, но голямата причина е друга – страх ме е какво ще кажат хората, какво ще си помислят за мен.
February 19th, 2012 at 22:50
@BBelchev, това за фразите не е така – аз твърдя, че е почти невъзможно да са верни поради самото им естество – дразни ме не значението им, а самата им генерална идея като цяло. Тия фрази са shortcut, с който в някакъв специфичен контекст можеш да кажеш нещо, но се използват твърде много извън контекста и без обяснение, понеже хората са изгубили връзката между фразата и цялостния и смисъл.
Обещал съм на разни хора да напиша нещо подробно по темата, може да го почна днес.
Хари Потър според мен е много по-хубаво да се прочете, отколкото да се гледа, не мисля, че който и да е филм може да предаде цялото това нещо достатъчно добре.
Това за допускането на хората може да е много вярно, но аз лично го приемам като нормален защитен механизъм. Предпочитам да мога да си избирам с кой и кога да говоря (когато и отсрещната страна има такова желание). Ето например аз ти отговарям с половин ден закъснение, понеже сега имам времето да помисля и да напиша свестен отговор.
Иначе, за писането – да живееш, притеснявайки се другите какво ще кажат за теб направо не е живот. Може би пряката среща с разни кретени и възможността да им триеш глупостите може да помогне :)
За останалото май нямам какво да кажа :)
February 22nd, 2012 at 22:39
Чета те от време на време. не съм сигурна дали съм асоциална, чета книги – понякога, със сигурност не обичам да следвам общите тенденции без идея къде точно водят те. Липсва ми София и я наблюдавам през очите на разни хора, в този случай – твоите. Предполагам, че има някакво сходство в начина, по който гледаме на света и инстинктивно човек избира това което му е близко и му изглежда правилно.
Е, и ти имаш някои попадения – “смляна боза” е най-доброто определение за кино което някога съм чувала :)