2012-03-06 “Woman’s inhumanity to woman”
by Vasil KolevУспях да изчета “Woman’s inhumanity to woman” на Phyllis Chesler, няколко дни ми отлежаваше в главата, та ще опитам да напиша нещо по-подробно по темата.
Книгата е доста тежка и не мисля, че може да се прочете на един път – има нужда да се смила на парчета. Темата не е от най-приятните, не само защото противоречи на голяма част от стереотипите за жените (“нежни, мили, не-агресивни създания”), но и защото по принцип е неприятна за всички (особено от гледна точка на феминистките, които се опитват да изградят “сестринство” и т.н.).
Авторката е една от основните фигури във “втората вълна” на феминизма и авторка на доста книги по темите на психиатрията, феминизма и като цяло човешките права. Книгите ѝ са добри, разбираеми, подкрепени с достатъчно изследвания и въпреки, че доста си личат нейните пристрастия и предубеждения, това не влияе на текстовете.
Книгата описва отношенията между жените, като започва от наблюдения при приматите, преминава през децата/тинейджърите, връзките дъщеря/майка и сестра/сестра, работните отношения и малко история и как тези отношения са повлияли на феминисткото движение и на нея самата.
Има доста интересни неща, много от които съм си мислил, че ги има само по филмите, например:
Жените не не проявят много директна агресия (не само физическа, но и вербална) за сметка на индиректната такава, т.е. стандартен метод за “борба” на една жена с друга е да се говори зад гърба ѝ. Също така жените приемат нещата лично много по-бързо от мъжете, което води до дълги лоши отношения. (един цитат по темата)
(донякъде може да се направи паралел с книги като “Експериментът “Досейди”” на Франк Хърбърт, където интригите и т.н. бяха неразделна част от живота, понеже се живееше в много тежка и ограничена ситуация, т.е. обществото ги правеше нещо нормално)
Друг такъв момент, който много ми направи впечатление беше груповата динамика. В една група мъже успехът на един член се приема почти като успех на цялата група, докато при групата жени това се приема за заплаха и или членката се изгонва, или се натиска обратно (много често второто се постига чрез заплаха за първото). Има изключения, но това са преобладаващите случаи, донякъде изглежда като разликата между non-zero sum game и zero-sum game, т.е. първите не се борят за точно определено количество ресурс, докато вторите се борят точно за определено количество и печалбата на един значи загуба на друг.
И нещо, което аз лично не мога да схвана е нуждата от внимание, нуждата да се принадлежи в група и до къде точно се стига, за да се постигне, сякаш индивидуализмът е бил изтрит от тях (или никога не го е имало, ако се слушат разни други хора). Борбата за внимание води до потъпкване на личните принципи и/или пригаждането им към нечии чужди. Тези и още неща водят до това, че жените са също секситки, особено по отношение на техния собствен пол.
Като цяло, препоръчвам книгата на всички, особено след като видях ужасената реакция на някои хора, които я зачетоха/видяха. Сигурно няма да ви е лесна за четене, но си заслужава.
(Понеже вероятно някой ще пита – аз харесвам феминизма, понеже харесвам всичко, което се бори за индивидуализъм и независимост. Голям фен съм и на страничния ефект, че може да намали броя скучни лигли, които са научени да чакат рицаря на бял кон, който да им дава всичко срещу секс и слугуване)
(харесвам и авторката, заради този цитат)
Tags: книги
March 6th, 2012 at 22:43
тия разлики мъже-жени които описваш ми се виждат логични предвид праисторическата роля на двата пола – жените седят в пещерата винаги заедно, много общуват, а мъжете ловуват. успехът на жените не зависи от другите, дори са в директна конкуренция за мъже и за лидерство в групата и изобщо социалния контакт е с много по-голямо значение. при мъжете нещата са общо взето ясни – хванат ли плячка племето ше яде и нямат време за глупости
March 6th, 2012 at 22:57
@Longanlon, половината от това е bullshit, фермерството (което го има от МНОГО време) кара и двата пола да копаят :)
Т.е. няма лошо в т.нар. еволюционна психология (или както там се води науката, дето казва, че всички в главата сме пещерни хора), но тя няма как да е единствен довод.
March 7th, 2012 at 16:27
“Anatomically modern humans originated in Africa about 200,000 years ago, reaching full behavioral modernity around 50,000 years ago.”
“Agriculture involving domestication of plants and animals was developed at least 10,000 years ago, although some forms of agriculture such as forest gardening date back even earlier to prehistoric times”
т.е. съвсем не е толкова много време откакто копаме и в доста случаи може да се обосновеш единствено с еволюционна психология (освен това хомо сапиенс наследява неща и в психологията си от неарденталците, австралопитеците, хомо еректусите и подобните маймуняци – т.е. говорим зa над милион години).
——–
Инак е доста интересна темата. Ще изчета книгата при първа възможност, благодаря.
March 7th, 2012 at 16:30
Лонги и тебе ли те тресе еволюционната психология бе шемет :)
Василе, ти за тази книжка май си ми говорил на рд-то на Кънев, а?
Не съм я зачитала, та имам въпросче… имаше ли анализ на тия неща, които си цитирал или просто “бе те така, случват си се, понеже защото”?
March 7th, 2012 at 16:45
@Eneya, говорех ти за предишната, “Women and madness”. Иначе – има някакъв анализ, но не е толкова задълбочен, колкото на мен ми се иска.
March 7th, 2012 at 18:58
Звучи интересно, ще се чете :) Мерси че сподели
March 7th, 2012 at 19:18
съотнесено с периода на еволюцията на човека, фермерствотвото е просто незначителен времеви отрязък и няма никакво влияние върху нея
да, енея, тресе ме, защото вярвам в еволюцията. ти не вярваш ли?
March 7th, 2012 at 19:33
Има разлика м/у еволюция и еволюционна психология. С едното май всички сме съгласни, но другото казва, че можем да базираме цялата си идея за човешкото мислене и поведение на това, което сме били преди 50-100к години. Аз лично смятам, че съзнателните ни действия също имат сериозно влияние в/у поведението ни, понякога по-силно от каквото е останало от основните инстинкти, които сме имали много отдавна.
За пример може да се види колко ни е поведенческата разлика с приматите (има го в началото на книгата).
March 7th, 2012 at 22:24
Не казва, че можем да базираме *цялата* си идея за съществуване върху миналото, а някои неща (забавен пример е разликата между навигационните способности на мъжете и жените). Инак много хора правят избор да нямат деца (в името на кариера/наука) или да се самоубият – и двете очевидно против инстиктите си.
И ако за второто може да се спори, че е патология, то за неща като първото спор няма – взимаш решение, което противоречи на природата ти със здрав разум, съответно успешно се приборваш с инстикта си.
March 7th, 2012 at 22:27
(монасите са май най-добрия пример, защото се лишават от самия секс, не само от последствията от него)
March 8th, 2012 at 10:58
аз най-малко от всички съм детерминист – още по-малко пък еволюционен такъв. разбира се, че всеки има собствена воля, взема решения, разбира се, че обществото има огромна роля в оформянето на характера, психиката и поведението ни.
не знам как така човешката еволюция няма влияние върху начина ни на мислене, а само върху физиката ни. нима мозъкът и инстинктите ни не са резултат на еволюция? за всеки който не е сложил конските капаци на съответната идеология е ясно, чемъжете и жените като цяло са предразположени да се различават в поведението си в някои области – така както са предразположени да се различават и физически.
March 10th, 2012 at 22:58
Всъщност, има доста доказателства, че жените извършват домашно насилие толкова често, колкото и мъжете и го правят поради същите причини, които и мъжете:
http://www.youtube.com/watch?v=sns4Dhuw7Nk
(гледай видеото от 9:10 нататък)
March 11th, 2012 at 16:18
Йерархията, ако може така да се нарече, в женската половина на обществото, според мен, се е формирала точно на тези способности на жените да подкопават авторитета и самочувствието една на друга. Поради физическите рзлики между мъжете и жените, се наложило жените да действат подмолно, вместо чрез физическа саморазправа. Например – двама мъже, силни авторитети и водачи са в конфликт – резултатът е война, независимо от мащаба; две жени в подобна позиция и ситуация – около всяка се формира “лагер” от съмишленици – войната помежду им е психо-социална, не физическ, но пак я има. Въпреки, че методите са различни, целта и в двата случая е една и съща. Замилете се, каква би била реакцията, ако една жена се опита да се справи със ситуацията като мъж – абсолютна десоциализация и игнориране от страна на нейния пол. И обратното – ако мъжа действа с женски методи – бива заклеймен и отстранен. И да, смятам, че има нещо общо с основните “задължения” на мъжете и жените сега и в миналото. Колкото и да ни се иска не можем да избягаме от инстинктите си.
March 13th, 2012 at 13:58
Не бих казала, че “вярвам” в еволюцията, това да не ти е религия. Приела съм еволюцията за правилна, на база доказателства.
Но това за навигационните способности е класически пример “еволюционна психология”, която често се опитва да използва като доказателство за социални различия някакви предполагаеми физически разлики, като теоретизира за поведение в периоди, за които нямаме данни и доказателства.
Дед… помисли, моля ти се, как точно се е развило това разделение и решаване на проблеми. физическият аспект със сигурност влияе (чиста физическа сила), но социалният аспект е далеч по-комплексен от това, за което ти говориш и то значително.
Исторически, културно, социално… заучено.
March 13th, 2012 at 14:11
Натиснах ентър, извинете, но да довърша.
Ако сме учени, че решение на проблем се решава с бой…ще решаваме с бой. Ако ни се казва, че проблеми се решават по други начини, ще ги решаваме по други начини.
Момичетата също се бият, по мои спомени, в училище съм виждала колкото боеве между момичета, толкова и между момчета. От друга страна, съм виждала такива интриги между момчета да се въртят, че ум да ти зайде.
Поведението е нещо, което се възпитава, а не просто купчина гени :)
Навигационните способности са друг пример.
При положение че употребата на дадено умение е начинът за развиването му, не се изненадвам, че хора, които не го упражняват толкова често (по отново културни и социални причини) не е толкова развито.
Най-елементарното доказателство, че навигационните умения са повече на практика, е фактът че има изключения. Например всеки, на който това му е работата, незавсимо от пола си, го бива далеч повече от хора, които не се занимават често.
March 13th, 2012 at 15:13
от една страна си права – преди да обявим нещо за резултат от еволюцията или от възпитанието, трябват доказателства.
от друга страна, “най-елементарното доказателство, че навигационните умения са повече на практика, е фактът че има изключения.” е изключително погрешно твърдение. изключенията са част от еволюционния процес ( сега чета Най-великото шоу на Земята на Докинс :) ). Все едно да кажеш че понеже има жени-състезателки, които вдигат по-тежки щанги от повечето обикновени мъже (дори да тренират), значи мъжете като цяло не са по-силни от жените…
March 13th, 2012 at 15:21
Искам само да отбележа, че наличието на изключения като става въпрос за тия науки съвсем нищо не значи.