2012-11-08 “Депресията, проблемите в главата ни и други весели работи” от OpenFest 2012
by Vasil KolevИма вече запис от втората ни лекция, може да се свали от va.ludost.net/files/20121104depression.mp4, hades.erihon.com или да се види в тубата. Презентацията може да си свалите в odp или pdf.
Откриването, където си говорим с Кънев може да се гледа тук.
Препоръчвам също така да гледате depression panel-а от 28C3, който беше големият тласък изобщо да направим тая лекция.
Текстът ще отнеме малко повече време да се появи.
До тук имаше много положителен feedback, включително от един професионалист (което в общи линии made my day), много хора ми писаха, за да кажат, че и те са имали/имат проблем и в общи линии има и желаещи да слушат другите: Стефан Кънев, iffi, Нейчо Михов, аз и Яна. Още работя по идеята как да го организирам това, надявам се скоро да пиша нещо.
Преди това обаче имам да наваксам с работата, че някои неща взеха да се трупат (не-админски дейности).
Update: И Комитата е в групата на слушащите (аз бях говорил с него на феста и бях забравил, та той ми напомни на ТББ снощи).
November 8th, 2012 at 16:24
Хора, страхотно е, че сте отделили време да въведете темата за депресията сред хората от вашата професионална сфера. Разбирам, че един от тласъците за това е била загубата на ваши колеги, които са сложили край на живота си. Съжалявам за това.
Честотата на депресивните състояния наистина е много висока. Понеже се занимавам с темата от години ще спомена единствено, че един от всеки четирима от нас в хода на живота си преживява поне един депресивен епизод. Това е наистина много. Разбира се, тежестта на депресивното състояние е от значение и, както вие споменавате, на част от хората, които биха били разпознати като депресивни, никога не би им хрумнало, че имат подобен проблем. Освен това част от хората се възстановяват спонтанно след известно време.
Важно е да се знае, че търсенето на помощ като че изобщо не зависи от тежестта на състоянието – някои епидемиологични проучвания разкриват шокиращия (на пръв поглед) факт, че хора с тежки депресивни състояния често не търсят помощ, докато хора, които не биха били оценени като клинични случаи, ползват психично-здравни услуги.
Струва ми се, че това, което сте направили за разпространяване на повече информация за депресията е много достъпно и хубаво. Засегнали сте наистина централни теми: начинът, по който се чувства човек, когато е депресивен, трудностите да признаеш дори и пред самия себе си, че имаш проблем, колко често объркваме тъгата със слабостта, колко е важно да имаш мрежа от човешки връзки и отношения в подобен момент от живота си.
Хареса ми и това, че сте направили връзката между депресията и готовността за промяна. Мисля, че това е ключов момент. Много често, когато работя с хора, които имат мисли за самоубийство, откривам, че зад тези мисли всъщност стои едно дълбоко и не винаги осъзнато желание за промяна.
Много се надявам с този материал да сте обърнали хода на живота на поне един човек.
Успех!
November 9th, 2012 at 11:45
Интересно, водейки лекция можеш ли да стоиш на едно място поне за минута :)
November 9th, 2012 at 11:58
@Vassilev, като нямам специфично място (например като във ФМИ катедрата или в лаба бюрото) и не знам къде да се спра – не… А и на феста адреналинът ми беше бая…
(което все си е оправдание, аз рядко успявам да се спра, на една мрежова сигурност студентите се бяха оплакали, че от моето ходене напред назад хващали морска болест)
November 10th, 2012 at 00:59
Стоенето седнал върху подиума свърши работа за моята лекция миналата година. Е, може би, ракията на Валяка също да е помогнала…
November 10th, 2012 at 02:24
Много ценно, може да те накара да се замислиш!
November 22nd, 2012 at 15:27
Колев, един съвсем добронамерен съвет. Ти си един от малкото хора в БГ, които говорят стойностни неща, които наистина разбират. Имаш и достатъчно ценен опит като професионалист. За съжаление, изобщо не знаеш как да говориш/държиш пред много хора – имаш странен говор, кофти артикулация, говориш едно, после се сещаш друго и т.н. Такъв тип разговори са за кръчмата. Отдели малко време и се научи как да водиш издържани, ефективни презентации. Или просто остави Яна да говори :)
November 22nd, 2012 at 15:54
@me, част от проблема е, че моя микрофон в записа не е директно през пулта, а през озвучаването на залата и микрофона на Яна, съответно няма и как да се чувам особено добре. Иначе – ще има текст, там няма да има тоя проблем :)
(не ми се оправдава, но това, че доправяхме лекцията два часа, преди да я изнесем не ми помогна особено)
November 30th, 2012 at 12:44
След като изгледах записа, в главата ми гъмжеше от мисли по проблема :) и едва се сдържах да не седна да пиша коментари и писма …
Сега в навалицата ми светна следното:
“Кое предизвиква депресията в главата ни?”
1. Огромният брой възможности за решаването на даден проблем, постоянното ни състояние на взимане на решение за даден избор, постоянното връщане назад към предишни избори и постоянното им подлагане на преразглеждане и съмнение; постоянното съмнение, че нещо пропускаме…
Примери – в програмирането и администрирането колкото щеш…
2. Съмнението за реалния смисъл от постигането на дадена цел.
Пример – превеждам на български Fedora Release Notes. Защо го правя? Колко души ще го прочетат? Ще бъдат ли повече, ако е на български?
… :)