2013-04-22 болката
by Vasil KolevТоя post го започнах преди няколко дни, след което открих, че като не съм в надрусано или болящо състояние, нямам желание да го довършвам. Сега почти ми е подействал трамадола, та да допиша…
Интересно нещо е болката. Може да ти докара всякакви идеи, да се съгласиш да направиш какво ли не, само и само за да престане. Едно време така осъзнах как нещо не ми е наред с мисленето, когато един доктор ми обясняваше как точно ще ми реже главата и мен това чак ме радваше.
Най-простото нещо е как човек пробва да свива/отпуска различни мускулни групи, с надеждата да нацели някаква комбинация, при която не боли (или боли по-малко) и как си вади някакви грешни изводи, понеже всичкото това усилие в крайна сметка няма никакво значение, а пулсирането на болката е съвсем random, но просто има нещо в теб, което не може да пусне надеждата, че има логика и решение.
Още по-гадното е, когато нещо върши работа, за малко (най-вече като отвлича вниманието) и после изведнъж спре да работи.
В един момент започва чак да става смешно. Не за особено смешни неща де, например аз се похдилвам от известно време на “Obi-wan tramadol, you’re my only hope”…
В групата нещата, които почват да ти се виждат добра идея са и опиатите. Все още са най-добрите аналгетици, известни на човечеството, и разбира се вървят със своите неприятни проблеми, например физическата зависимост. Знам колко лоша идея са, знам колко лесно се пристрастявам към какво ли не, и от друга страна изобщо не ми пука, стига да мога известно време да спя/функционирам.
С болката не се свиква. Има и кило изследвания по въпроса, за който иска да се рови – не става по-добре, не става по-леко, просто по-слабата болка спира да те притеснява (чак толкова).
Така както усещам, едно от действията на трамадола е да не ми пука толкова за болката – почнало е да действа, пак си боли, но е някакво малко по-далечно и не пречи на съсредоточаването, вероятно след още около час ще мога и да заспя.
От друга страна, от това не се умира. Не мисля, че има шанс тотално да се депресирам и да се отчая, просто защото не виждам как може да се свикне с това. Обмислям тия дни да си потърся хирург…
(т.е. пиша това, просто щото имам желание да го напиша, нека не се приема като … каквото и да е. И този като всички останали проблеми ще бъде дебъгнат)
Tags: крокодилски