2013-07-27 мисли около sysadminday
by Vasil KolevОтпразнувахме тихичко деня на sysadmin-а.
Освен многото технически теми имаше обсъждане на протестите и дали има шанс да стане нещо. Имаше много различни предложения как да се ескалира протеста до нещо по-голямо и не-особено-мирно (които са лесни и евтини за реализация и ще доведат до прилично количество жертви и проблеми), и изобщо въпросът беше какво толкова ще постигнем с тоя протест.
Хрумна ми един прост отговор – почти всички хора, които ще дойдат на протеста, ще гласуват. Ще се замислят, ще решат нещо и ще гласуват, което е промяната, която ни трябва – по-мислещите хора водят до малко по-свястна държава.
(и за това трябва да мислим и как протеста да стигне до повече хора)
Има теорията, че хората са овце и трябва да им се казва какво е добро за тях. Аз имам една друга – че ако им се даде възможност/се накарат, те и сами може да се сетят.
Tags: алкохолизъм, политика
July 28th, 2013 at 20:57
Аз лично вярвам, че хората, които протестират ходят и да гласуват. Не искам да съм черноглед, но ще стане като изборите за кмет във Варна.
Според мен, нещата ще се оправят когато всеки мисли, кое е най-доброто за него и за другите като цяло, което не е присъщо по нашите георграфски ширини. За жалост!
July 29th, 2013 at 12:23
Здравей Васко,
позволявам си да пусна мнение по темата по-горе, тъй като смятам, че се изпуска нещо доста важно при тези протести.
Първо, тъй като все ни се иска да живеем в по-цивилизованата част от света, следва че действията, които могат да се предприемат трябва да не нарушават основния закон – конституцията или други нормативни правила. В нашата конституция народът няма право да упражнява директно волята си спрямо съдържанието й, а само да избира достатъчно грамотни хора за свои представители – учредителна власт, които да го променят както се счете за необходимо.
В нашия случай това нещо не сработва, но няма лошо, може да се промени – за справка конституциите на Франция и Италия позволяват пряка намеса на гражданите за промяна на текстове чрез референдум, но на нас като че ли ни нямат доверие.
Така че промяна на конституцията не е нещо реалистично на този етап.
Второ, ако следваме сегашните закони и използваме хитро правата си спрямо тях се оказва, че имаме поне още 2 възможности за въздействие над правителството освен спонтанните демонстрации пред парламента – имаме право на труд и право на частна собственост.
Тъй като в България положението не е леко за никой и на много хора е насаден страх да не изгубят работата си, до момента масови стачки не е имало. Да не говорим, че очевидното бездействие на различни синдикати създава горчив привкус на разнообразни интереси. Една масова стачка в София и по-големите градове би поставила правителството на колене доста бързо.
И така, стачките също не са опция, тъй като отново имаме централизирано вземане на решения от структури с очевидно различно мнение от това на протестиращите.
И все пак правото на труд не е последното нещо, с което множеството може да изрази своята позиция. Напротив, най-силното средство за влияние в наши дни са парите – в нашия случай тези, които обществото харчи за своите нужди. Те осигуряват оборотите на бизнеса и притока на данъци към хазната. Ако искаме червената лампичка на всички облагодетелствани от двете групи по-горе да светне, можем да “гласуваме” и с портфейлите си. При това ежедневно и почти анонимно, без безредици и гражданско неподчинение.
Представи си акция тип ‘флаш моб’, само че без моб-а, където никой не зарежда гориво за 1 ден (Лукойл например е един от най-големите данъкоплатци в държавата). Далеч съм от мисълта, че на другия ден няма всички да се втурнат да си компенсират незареденото, но по този начин може да се даде сигнал и на бизнеса, че е време да заемат страната на любимите си консуматори ако искат да си подържат печалбите (тъй като бизнеса от това се води).
Или един ден, където никой не ходи на кино или да не се пие бира (хехе нещата загрубяват, а?)…
Икономистите имат една странна теория, че хората, които харчат са щастливи. Може би тогава е дошло времето да покажем, че сме леко нещастни?
Какво мислиш?
П.С.
И нещо много важно – за да се изпълни първа точка имаме нужда от сравнително голяма група от хора, която да се “жертва” и да промени един набор от закони, нагласяни в угода на партиите през последните 25 години. Без тези хора, които да представляват промяната в гражданските желания, статуквото няма да помръдне – 500+ професионални политици няма как да изчезнат в нищото.
Дали протестиращите са готови да излъчат такива хора?