татко Крокодил

Човек не разбирал колко ценно е нещо, докато не го загубел…

Станах голям фен на серията на Iain M. Banks за Културата (“The Culture”), след като прочетох “The Player of Games” (издали я бяха на български със заглавието “Играчът на играчите”, и името на автора бяха превели като Йени М. Бенкс). Години след това се добрах до каквото можех негово по темата и ги изчетох, а когато наскоро разбрах, че умира (почина от рак преди няколко месеца), си поръчах и последната му книга, “The Quarry”, без да обърна внимание, че не е от тая серия.
(“културата” се оказва едни от любимите светове на повечето хора, като ги питат “в кое бъдеще от фантастиката бихте живели?”)

Оказа се, че в сравнение с доста от другите му книги, серията за Културата не е чак толкова велика – “The Quarry” се оказа наистина много интересна, “Dead air” и “Espedair street” забавни и идейни, “Transition” доста приятно и странно фентъзи, а в момента чета “Raw spirit”, което ме накара и да пиша за него.
Оказва се, че аз всъщност много харесвам тоя човек, и не е ясно защо не съм се хванал да му чета всичките неща приживе, но мисля съвсем сериозно да се заема с това. Като изключим няколко странно повтарящи се момента (например употребата на кокаин, с който явно е имал бая преживявания), книгите му са написани на много приятен език, не се повтарят, и са си удоволствие за четене.

А “Raw spirit” поне засега е изключително приятна книга. Започнах я, докато се прибирах спокойно с един автобус (единственото полезно свойство на градския транспорт е, че в общи линии става да се чете в него), и се усмихвах/смях през половината време. Сериозно обмислях да зарежа ИББ и да ходя да си чета на спокойствие (ама съм твърде уморен, че да чета пълноценно дълго време).

Зачетете го, заслужава си.

Tags: книги

This entry was posted on Wednesday, September 25th, 2013 at 22:37 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.