татко Крокодил

Може би така изглежда щастието.

От някакво време се канех да видя какво друго е писал Оруел, и в крайна сметка п
рез антикварни книжарници и подобни успях да си събера комплекта от 11 тома със
събраните му неща извън по-дългите (романите, както и “The road to Wigan pier” и “Homage to Catalonia”). Отгоре на купа е и едно издание на романите му, които о
баче съм чел (планирам да препрочета “1984” в оригинал, след като свърша с тия тухли (в момента съм към средата)).

Има няколко сериозни причини да искам да ги изчета.

Като за начало, Оруел е един от най-добре пишещите на английски автори. Неговото владеене на езика е страхотно, като успява да го комбинира с много прост и ясен изказ, което го прави перфектният пример за всеки, който иска да пише. Може би
донякъде мога да го сравня с Георги Марков в българския език.

След това, Оруел е един от най-честните хора, които съм чел. Способен е да защитава до край убежденията си и да казва каквото мисли директно и ясно (и си проличава британското в него, въпреки, че е груб, пак звучи добре), но в случаите, когато се окаже, че не е прав, е способен да се извини и да си каже в прав текст, че е сгрешил. В повечето му есета освен това, за което говори се старае да опише и собствената си гледна точка и нещата в него самия, които може да са повлияли на написаното.

А нещото, което на мен ми липсваше беше как се е случило да е такъв човек, исках да проследя развитието на мислите и идеите му. Определено не съм съгласен с доста от тях (но мисля, че и той към края не е бил съгласен, не съм стигнал до там), но разсъжденията му провокират доста и в мен.

(прескачам дребните неща, например как показва влиянието на липсата на новини и как се променя мнението на хората през войната, или стотиците ревюта на книги, които е написал и от които си харесвам неща за четене).

Като цяло, важно и интересно четиво. Жалко, че винаги ще си остане гадно усещане за недовършеност, което идва като отворя поредния том, и в началото видя в хронологията:
“21 January 1950 Orwell dies of pulmonary tuberculosis, aged 46.”

(in other news, ще се ходи на Балканския Компютърен Конгрес, където и ще говоря, но за това – в следващите дни)

Tags: книги, крокодилски

This entry was posted on Wednesday, August 6th, 2014 at 22:06 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.