татко Крокодил

(ужасно вредно е да се чете Пратчет от лесно-пристрастяващи-се-хора, за поредна вечер седя до 3, за да си дочета книгата)

След някакво количество по-тежки книги – всичкия Оруел и последствията от него (Albert Maltz, Евгени Замятин, E. Tangye Lean), после Echopraxia на Peter Watts и т.н. (тук може да се види списъка), реших да си почина с малко Пратчет. Хванах каквото ми беше под ръка (Jingo), после продължих с нещата за стражата, първо по-тежките (“Night Watch”, “Thud!”), след продължих с първите (“Guards! Guards!” и т.н.).

Накрая снощи изчетох “The last continent”, и изведнъж си спомних/открих пак, че той всъщност е адски смешен – смях се бая време на разните шеги (които в оригинал определено са по-добри, май ще си планирам препрочитане на старите неща). Езикът му е страхотен, идеите му също, и малките и дребните шеги се получават много добре. Явно в някакъв момент след серията с магьосниците нещо е станало с него (и не е алцхаймера, щото той дойде доста по-късно) – докато преди идеята на книгата беше важна, но беше важно и да е смешна, в последните му неща важността на идеята избутва хумора доста назад, сяка
ш е нямал желание да се шегува толкова.

Това не пречи на книгите му и не ги прави по-трудни/бавни/тегави/лоши за четене – спомням си как като излезе “Нощна стража” на български като свърших да я чета, открих, че е сутрин (и в съседната стая Велин откри същото) – но ги прави доста различни, може би с по-силен поучителен момент.

Също така, тоя частичен препрочит ми показа, че определено серията за света на Диска трябва да се прочете от повечето хора. За предпочитане – в оригинал (и през деня, че да се намира време за сън).

Tags: книги

This entry was posted on Tuesday, November 18th, 2014 at 11:54 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.