татко Крокодил

Днес бях на театър, на “На ръба” в народния театър. Беше предпремиера, те си казаха, че е нещо като генерална репетиция, но поне технически представлението беше съвсем издържано и направено страхотно (няколко-слойната сцена, като два от тях ходеха нагоре-надолу беше наистина добре направена).

Представлението само по себе си беше гадно.

Като за начало, в описанието му има следното: “Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация””… и на собствените си низостни слабости и противоречия. “. Усещането от това беше, че ще е нещо мрънкащо, но се оказа още по-зле.

Едно от нещата беше сцена, която сама по себе си е страхотно направена – има няколко паралелни случки (6-7-8), които се повтарят и вървят заедно. Като цяло прилича на музикална композиция – да се сложат няколко инструмента със свои ясни партии и да вървят към кресчендо – но на театър се получава странно и в случая – по-дълго от нужното.

Имаше няколко много хубави попадения – например преливането м/у различните сцени беше самолет, който прелита над тях, в общи линии символ на хората, които си заминават, както и един разговор по skype с децата в чужбина, който беше малко прекален, но прилично точен (особено в частта, в която девойката отсреща казва “още един месец и се прибирам” и отговорът е едно дружно и силно извикано “НЕДЕЙ”).

Но, като цяло нямаше голяма връзка м/у различните части, някои от тях бяха като от другаде и беше като съшито с бели конци. А цялостното послание, доколкото го имаше беше от гледната точка на тия, за които най-правилното ще е да се завием в бял чаршаф и да пълзим към гробищата, всичко е загубено и няма спасение. Понеже авторът няма кой-знае какво да каже освен това, по-голямата част от пиесата е пълнеж (основно музикален), който може да изглежда добре, ама никак не е ясно какво прави там.

Най-много ми пролази по нервите посланието и в общи линии ненужно грубото му натякване, чрез самоубийства, ровене в кофи за боклук, гавра с инвалиди и всякакви такива подобни.

И сигурно нямаше да ме подразни толкова, ако я нямаше нашата групичка хора (която и не е единствена), която се опитва и даже успява да променя нещата и да ги подобрява, и които всъщност виждаме подобрението на прилична част от средата, в която живеем. Да, в текущата ни държава не бих гледал деца, но не значи, че не искаме и не можем да постигнем една бъдеща, в която това да е опция.

Накратко, иска ми се да кажа на автора, че не е прав и че и майка му не е права.

Tags: абсурдистан, култура, овча мисъл

This entry was posted on Thursday, April 16th, 2015 at 22:58 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.