татко Крокодил

(това съм го написал преди няколко месеца и тотално съм забравил да го кача)

Тази година направихме доста по-сериозен setup за видео-записа. За малко начална информация, може да видите схемите за зала “България”, камерна зала и студио “Музика”.
(или доста по-артистично нарисуваните от Guru схеми за зала “България” и камерната зала)

Изискванията ни тази година бяха доста по-високи от предишните:
– Възможност за гледане на камерата или директно на сигнала от лектора, за всички зали;
– За двете по-големи зали, възможност да се снима задаващия въпроса от публиката;
– Пак за двете по-големи зали, контрол от видео-миксера какво излиза на изхода на проектора;
– Поне 720p разделителна способност на записа;
– Full HD (1080p) stream от зала “България”;
– Стерео-запис и стерео-звук от зала “България” (които не се използваха, защото лекцията, на която се очакваше да трябват отпадна в последния момент);
– Запис на случващото се на сцената (свирещите музиканти) в зала “България”;
– WebM stream (което отпадна, поради липса на време и мощност за encode-ване).

Всичките ни setup-и имат следните общи идеи:
– Всичкият звук се събира в един аудио пулт, от него се изважда звук до озвучаването на залата и до една от камерите (която маркираме като primary камера). Това се прави, за да сме сигурни в синхронизацията на звука и видеото (иначе има шанс да се получи един-два кадъра разсинхронизация на звука и видеото, което е доста дразнещо);
– На primary камерата се държеше memory карта, на която се правеше backup запис;
– В зала “България” през миксера минаваше и intercom-а, чрез който се комуникираше с операторите;
– По принцип в залите разполагахме камера за близък план (да снима лектора), общ план и към публиката (т.е. към задаващите въпроси);
– Всичките видео източници – видео камери, лаптоп на лектора и т.н. – се настройват да изваждат същата разделителна способност на същия refresh rate, и се вкарват в един видео миксер (някакъв ATEM), по SDI или HDMI (за по-близките). За целта камерите се настройват на същото нещо, а за лектора на лаптопа се слага scaler, който да може да приеме различните входове и да сгъне сигнала.
– От видео-миксера се изважда сигнал за запис (основно на atomos ninja или нещо подобно), сигнал за restreaming, в две от залите – сигнал до проектора.
– Streaming-а се изпращаше до един сървър, към който се закачаха reencoder-и, за да изкарват stream-овете с различните качества.

Зала “България” беше на 1080i60 (t.e. 1920×1080, 60Hz), другите две зали на 720p60 (1280×720, 60Hz). Честотата се подбира така, че да не се получава мигане, ако камерата вижда екрана (което миналата година беше сериозен проблем в записите). Разделителната способност беше такава, понеже в двете по-малки зали scaler-а можеше да изважда 1080p или 720p, а видео-миксерите не поддържа 1080p като вход.

Тази година за setup-а имаше доста улеснения, които си направихме по време на подготовката:
– Макари с навити кабели, които лесно да могат да се разпънат (и после съберат);
– Готово dolly за камера, така че сравнително лесно да може да се мести;
– Изтестван и лесен интерком до камерите;

За съжаление имахме доста проблеми при setup-а и се наложи да откараме до около 1:30 на място, за да ги изчистим. Доста от техниката ни пристигна след 9, имаше концерт в камерната зала, имахме на няколко пъти проблеми с тока от различни фази на съседни контакти, и имаше няколко сложни неща, които се наложи да правим (включващи катерене по стълби и инсталация на техника по тавана в едната зала).

Tags: openfest, събития

This entry was posted on Saturday, February 20th, 2016 at 20:38 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.