татко Крокодил

Интерком

Видео екипът има нужда от начин, по който да си комуникира между операторския пулт и камерите, в общи линии еднопосочно (т.е. режисьора да може да каже "камера 1, мръдни малко в ляво"). Предишни години за целта се употребяваха различни неща, най-често някаква част от комплектите безжични микрофони (един предавател и няколко приемника). Тази година микрофоните ни бяха кът, за това сглобих едно просто решение от ffmpeg и raspberry pi-та:

На контролния лаптоп закачахме какъвто-и-да-е-микрофон (в случая – едни jabra headset-и, които бяха под ръка) и с ffmpeg ги бълвахме по multicast по мрежата:

ffmpeg  \
    -fflags nobuffer \
    -f alsa -i hw:0,0 \
    -acodec aac -tune zerolatency -ac 1 -b:a 128k \
    -f mpegts 'udp://227.0.9.1:9000?pkt_size=128'

Скриптът взима звукът от alsa-та от микрофона (в случая hw:0,0) и ги пуска на 227.0.9.1 с малък размер на пакета, за по-ниска латентност. Ако трябва да се пусне под windows, ‘-f alsa -i hw:0,0’ се сменя с нещо като ‘-f dshow -i audio="Microphone"’ (като "Microphone" трябва да се погледне как точно се казва, понеже windows-а странно кръщава нещата, Любо беше намерил как точно).

На няколкото raspberry pi-та до камерите се пускаше следния скрипт:

while /bin/true; do
ffmpeg  \
    -fflags nobuffer -probesize 32 -i \
'udp://227.0.9.1:9000?timeout=1000000&fifo_size=100&overrun_nonfatal=0' \
    -f alsa hw:0,0
done

Това слуша на multicast-а и play-ва каквото му дойде, като има timeout от 1 секунда без никакви данни, за да гръмне и да се рестартира. Така може да издържи на всякакви мрежови проблеми и в общи линии гарантира възстановяване до 1 секунда, след като се оправи мрежата.

Това като цяло е доста хакаво и сглобено в последния момент. При мрежата, която имахме, за догодина спокойно ffmpeg-а може да бъде заменен с един asterisk с конференция и телефони, които се закачат в нея, така включително ще можем да смъкнем още латентността (на този беше около 300-400ms) и да направим двупосочен интеркома (въпреки че хората не звучаха много въодушевени). Другото, което сравнително лесно трябва да може да се добави е noise reduction, понеже доколкото знам имаше някакъв, или от микрофона и усилването му, или от самите pi-та (като за второто няма да се оправим само софтуерно).

Телефони

Кодът е качен в github, и е съвсем съвсем тривиален:

• С един php модул (phirehose) се дърпат tweet-ове по признак и се пишат във файлове;
• Друг скрипт проверява на какъв език са, с espeak ги обръща в говор и ги дава на asterisk-а чрез call file да ги изговори на някого.

Цялото нещо отне чисто час-два да се напише и тества. Изглежда бая грозно (и може да седна да го оправя), но върши доста прилична работа и може да се използва като основа за всякакви подобни неща.

На самия OpenFest реализацията беше, че имаше наслагани 3 стари черни телефона на различни места, които бяха вързани през grandstream ATA устройства (понеже бяха единствените, които поддържаха импулсно набиране) и когато дойдеше tweet с #openfest2016telefon, asterisk-а звънеше на трите едновременно и който пръв вдигнеше го чуваше.

Архив на всичките неща, дето са казани по телефона може да се намери тук.

Tags: openfest, работа, събития

This entry was posted on Wednesday, November 23rd, 2016 at 09:25 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.