2025-03-17 FOSSASIA Summit 2025
by Vasil KolevХодихме да правим видеото на FOSSASIA Summit 2025.
С Марк и Гери сме правили някакви такива неща и преди, за State of the map (който обаче беше в Брюксел). Сега събитието беше в Банкок, който е на 10тина часа път, 5 часа напред в часовата зона, 20 градуса по-топъл и влажен като Бургас през лятото.
Та, подготвихме някакъв хардуер, и на вълни – първо Марк, после аз, накрая Гери – се добрахме до Банкок. Така Марк можеше да подготви локално каквото може, аз да донеса каквото липсва и Гери – каквото съвсем сме забравили (както се наложи).
Събитието се случваше в “True Digital Park Event Center”, което е място за събития и отдалечена работа (т.е. за “дигитални номади”, каквито се опитват да привлекат). Технически доста добре направено, с инфраструктура и с бая наляти пари в него. От нещата, които ми направиха впечатление:
– Залата има три големи LED екрана, които са на релси и могат да се местят по 3 от 4те стени, както и да правят един голям екран, 4.5м на 24м (в България има някакви такива екрани под наем, и цената винаги ми се е струвала безумна);
– Озвучаването беше на един голям цифров миксер някъде, и хората си ходеха с едни таблети и настройваха нивата в залите;
– Имаха портове за звук, Ethernet и контрол на всякакви неща (като осветление, пак RJ45) равномерно по стените;
– Практикаблите им (парчетата от сцена) бяха регулируеми, лесни за транспорт (на колела) и много стабилни. Жалко, че няма как да ползваме такива (но ако догодина пак е там и участваме, ще си искам предварително няколко такива);
– В една от малките зали вместо това имаше 3 проектора, та в общи линии от всякъде да виждаш какво се презентира (говорим за зала до около 50-60 човека);
Планът на самото събитие беше доста сложен – там имат зала от три части (донякъде като голямата зала на “Джон Атанасов), която за различни дни/части от деня щеше да е подредена различно, с местене на сцени и т.н.. Самите ние си го изяснявахме в движение, а някакви неща само по гол план не стават, та (разбира се) някакви неща се променяха в последния момент. Добре, че хората от мястото бяха разбрани (и супер учтиви).
(еххх, ако говорех езика, бях отишъл там един месец по-рано и бяхме правили заедно генералното планиране, какви неща можеше да направим …)
Имаше на практика два големи потока и три зали като за по-малки лекции/workshop-и (“training rooms”). Нашият план беше с приоритет да направим големите зали с нормалния FOSDEM-ски setup (камера, два video box-а, voctomix на един лаптоп), после да направим малките с един смален вариант, в който в един videobox слагаме USB камера и той го играе миксер (video-mixer-single ролята в github), и ако остане време, да подкараме Voc2Mix най-накрая.
По някаква причина аз бях сметнал, че с 6 box-а ще се справим – бяхме дали два на организаторите още на FOSDEM, аз носех 2 и Марк носеше два. Един ден преди събитието, когато аз бях кацнал, Марк пита дали съм сигурен в сметката си, щото 2+2+3 не е 5, а 7 (и да, канят се да ми направят тениска с 2+2+3=5), а техниката, която бяхме дали на организаторите беше останала в Германия. Та, в общи линии съвсем в последния момент един човек от FOSDEM staff-а закара 4 кутии до офиса на Гери, където той приключваше с някаква работа и откъдето щеше да ходи на летището, и това ни спаси. Имам да пращам много бири…
С двете големи зали се оправихме, малките обаче не работеха от първия ден и там си използваха в началото стария setup, който представлява странен софтуер, който се пуска на лаптоп, stream-ва екрана и звука, и го закарва до някакъв китайски provider. Никой май не го обича, но това имат засега, надявам се да можем да променим малко нещата.
А понеже не бяхме от съвсем началото и не бяхме наясно с начина на работа, имаше доста синхронизационни проблеми – кой stream къде отива (те имаха отделни за всяка зала за преди и след обяд, например), пускането на stream някъде го активираше и едни тестове преждевременно казаха на хората, че събитието е започнало, разнасяхме slide-ове по всякакви начини – за някои зали нямаше как да се ползват лекторските лаптопи (понеже мястото не можеше да занесе HDMI до сцената в някакви конфигурации), та имаше един лаптоп на контролните маси, до който трябваше да стигнат презентациите. Не може да си представите колко е трудно да се пренесе файл през 2025та година между два лаптопа, особено когато нямаш usb flash-ка, хората са с всякакви лаптопи (например без USB-A портове), и имат презентации във всякакви странни формати. И разбира се са ги променяли в последния момент.
Следващата година ще има кабел на сцената навсякъде и вероятно бан на всички Mac-ове.
И като стана въпрос за в последния момент, ние се зачудихме дали да не направим лекция за videobox-а, и разписах една – тия дни ще я допрегледам и кача. Основното послание беше, че тва не е rocket surgery, а аз отдавна исках да кажа нещо по темата…
Доброволците им бяха страхотни. Прилично количество студенти и т.н., но ако им дадеш задача, я правеха – в момента, в който някой застанеше на камерата, нямах притеснения, че ще свърши каквото трябва. Докато си водехме лекцията, трябваше да оставя един от тях да се разправя с лекторите, да могат да си пуснат презентациите от лаптопа (където нещата бяха комбинация от флашки, смяна на лаптопа и някакви неща в един google drive) и той се справи без някакъв проблем. Един от тях много помогна и с пазаруването на техника предварително – нямахме свестен вариант за наемане, но се оказа, че дори стативи можем да вземем евтино от някакви магазини там (личи си, че са по-близо от нас до aliexpress…).
За самият Банкок – изглеждаше ми като някаква смесица от щатите и България, умножено по много…
– Хората карат от грешната страна на пътя (така де, грешна за мен :) )
– Кабелите им вървят по стълбове, както в някои древни времена при нас. Имам малко снимки, трябва да ги кача;
– Има супер лъскави неща до супер изпаднали. На street view много добре се вижда по пътя от хотела, в който бяхме (Marsi hotel) до мястото на събитието;
– Интернетът им е добре. Аз си взех една SIM карта на летището, и не ми направи проблем никъде, на някои места си я ползвах за hotspot. Като бонус, номерът ми започваше с +666…
(не си активирах roaming, а намерих начин за forward на моя номер натам, цените за roaming са безумни)
Някои неща обаче са съвсем различни:
– Почти всичката им храна е или люта, или сладка, или и двете. Аз съм поотвикнал от лютото, ама там дори не-лютото пак си беше прилична работа;
– Хората са много много учтиви. Толкова, че аз се чувствах като някакъв грубиян през повечето време;
– В главата ми още звучи “каа” (което е нещото, което добавено в края на изречението го прави в учтива форма). Направо очаквам хората да казват “Добър ден, каа”…
Прибирането ми беше супер уморително. Сутринта в неделя открих, че съм поръчал таксито за следващата седмица (но ми поръчаха от хотела нещо, та беше ок). Автоматичното гише нещо не мис е радваше на паспорта, та ми помагаха, после бях забравил вода в бутилката, не можах да се ориентирам по пътя в security check-а, и накрая си бях сложил boarding pass-а с грешната страна на скенера. Добре, че явно са свикнали с туристи-идиоти…
И 22 часа след ставането си, две мощни кафета и държане буден с жица си бях вкъщи. Прибрах се, наспах се, и скоро ще почна да наваксвам с работа :)