ConfConf 2025 (български)
by Vasil KolevМина нулевото издание на ConfConf (преди месец).
От няколко години си говорим с хората от FOSDEM, че би било хубаво да има някаква сбирка/конференция за хората, които като нас организират open-source и подобни конференции. Преди време същата идея беше за събитие само за videostreaming/recording (с работното заглавие vocconf), но там не стигнахме до никъде.
За това в крайна сметка тази година, след като случихме FOSDEM и ходихме на FOSSASIA summit-а в Банкок, решихме да придвижим нещата. Решихме да се казва confconf, направихме един прост сайт, и започнахме да каним хора. Идеята ни беше да е invite-only, малка un-конференция някъде на сравнително евтино и централно място, за да можем да минем с минимален бюджет. София се оказа подходящо място – успяхме да запазим залите в хотел Хемус, половината посетители и отседнаха там, и така 40-тината човека, които се събрахме бяхме заедно през почти цялото време.
Дойдоха хора от Швеция, Белгия, Холандия, Франция, Германия, Сърбия, България, Виетнам, Южна Корея и Тайван (някъде на сайта би трябвало да напишем кои събития присъстваха).
Имаше някакво притеснение, че хората няма да искат да говорят, ще се притесняват и т.н.. Оказа се съвсем неоправдано – това е тема, за която повечето организатори няма с кого да си говорят, а много срамежливите хора не организират конференции (и не ходят на конференции за организирането им). Мисля, че не спряхме да говорим двата дни и половина, по време на събитието, на закуска, вечеря, обяд или даже по пътя на някъде. Моята глава още не може да сдъвче всичките разговори, но имаме бележки от всички сесии и ще ги организираме някъде.
Започнахме малко хаотично, счупи ни се wiki-тип софтуера (hedgedoc е готин, но определено не става за 20 човека да пишат в същата страница по същото време), та минахме на flipchart-ове, но в крайна сметка при хора, които все организират неща не се сблъскахме с нещо, което да успее да ни попречи. Направихме някакво количество сесии по групи, някакво с всички присъстващи, и някъде имаме запис от откриването и закриването, които може и да стават за публикуване.
(Организационно, събитието беше направено да е просто, съвсем целенасочено – така дори организаторите да могат основно да участват, а не да мислят подробности около организацията. Бяхме наели залите на хотел “Хемус”, обядвахме там, запазили бяхме маси за вечеря в хотела (за петък), в CoKitchen и в Коловоз 41, и в общи линии това беше почти всичко. Нямаше планиране на streaming и recording, нямаше събиране на програма, или каквото и да е друго много времеемко)
Спокойно мога да кажа, че това бяха 40тина от най-готините хора, с които съм се срещал. Без значение откъде бяха, бяха интересни събеседници, правеха интересни неща и имаха какво да разкажат.
Като си починем, ще планираме следващото такова – има разговори дали да не е някъде в Азия, или някое друго по-централно място, до което повече хора да могат лесно да стигнат (ако се намери локален екип в Истанбул например, ще е интересно). Кой знае, може па да е във Виетнам…
Цялото събитие също така ми даде интересна перспектива. В България и изобщо в прилична част на Европа много от тези събития бяха започнати едно време от инфраструктурни хора (основно системни администратори), като основни нуждаещи се от подобен софтуер и с желанието да се занимаваме да го подкараме и допишем. Това не изглежда да е бил случая в по-голяма част от Азия – там инфраструктурните хора изглежда да са само по големи телекоми, където проблемите са се решавали с много пари, купуване на софтуер или някакъв голям отдел за разработки. Нямало е идеята за квартален доставчик, някой да търкаля сървъри/форуми и други такива неща.
(още събирам и чета литература за история на интернета в Азия, може да изскочи още нещо)
Друго интересно около моите обяснения за как някаква прилична част от организацията на събития и всичките неща като videobox-а сме ги свършили в свободното си време беше “в Индия хората нямат свободно време”. Това съм го забелязал и от страни с разни наши клиенти и по кое време ни пишат – аз работя във фирма от работохолици, и ние пак не пишем по толкова голям диапазон от часове както някои хора в Индия. За Южна Корея беше “хората имат работа и хобита, но правят и двете влагайки всичко от себе си”, та там може и да е по-добре :)
Tags: събития